РЕФЕРЕНДУМ, ТА ДРЪНКА

Не ми върви с референдумите. Не само с този. Спомням си далечната 1971 година. Бях решил да се женя, и понеже с бъдещата ми съпруга не понасяхме суетата на многолюдните сватби, решихме да загърбим Свищов, и само с кумовете да пропътуваме до Русе, където да оформим брака си. Беше 12 май и нищо не ни навеждаше на мисълта, че може да имаме проблем. А такъв се появи. Оказа се, че всички общински служители, включително и тези от ритуалния дом бяха на инструктаж за провеждането на националния референдум, насрочен за 16 същия месец. Настръхнахме от ужас какво ни очаква на другия ден, когато бяхме подготвили скромна вечеря за най близките от двата рода в банкетната зала на ресторант „Калето”. Щяхме да станем за кашмер на кьораво и сакато в малкото ни градче. Нуждаехме се от подписване на брачния договор „любой ценой”. Тогава беше модерно да се флиртува с руския.

            Нали си представяте гледката. Двама младоженци ударени подло, от засада от предстоящия референдум, много погледи към тях и очакваната перспектива да се приберат обратно без заветното брачно свидетелство. Решихме – майната му на Русе. Отидохме на автогарата и хванахме първия автобус, който се случи за с. Мартен. Отиваме в кметството и пак ужас – кметът и той е на инструктаж. Със сетни сили се върнахме в Русе и там за наша радост се оказа, че един популярен местен старец, подгонен от нагона си беше решил също да се жени, намерил беше връзки и ритуалната зала ни прие покрай него. Вярно, нямаше Менделсон, нямаше аплаузи, но имаше оформяне на брака по всички други правила.

            С това съм запомнил допитването до народа от 1971 година. И с определението , дадено му от Радой Ралин, който възкликна по този повод – „Дум, дум, референдум!”

            Вчерашния референдум беше нещо специално. Има обаче допирни точки с този от 1971. И двата са предизвикани от една и съща сила – червената партия. Има и разлика. Докато първия се беше прицелил в провъзгласяването на ръководната роля на Партията в прословутия член първи, вчера поискаха да увековечим господството на червените олигарси и узаконяване на окраденото от тях през проточилото се над тридесет години ударно стр…, пардон, грабителство.

            Отивам към секцията, в която трябва да гласувам. Застоявам се в коридора. В училището, в което се намирам са отворени шест секции. Заслушвам се в думите на съгражданите си. Преди да ги чуя мислех, че зная как да гласувам. Но нещо започва да ме гризе от вътре. Искам да гласувам с „Не”, но един достопочтен старец ми говори, че по този начин загробвам не само нов реактор в Козлодуй, но и съществуващите там 5 и 6 блок.

            Добре, ще гласувам са „Да”, защото искам да си оставим резервен ход, и ако рече Господ след години да можем да построим 7, а защо не и 8 блок в Козлодуй.

            - Точно така – казва ми благо един мъж на средна възраст,  дрехите и обувките на който издаваха отчайващата сиромашия, с която се бори. „Да” е карт бланш за Белене. Тогава и на нашата улица ще изгрее слънце. Та АЕЦ „Белене”, това са 60 хиляди работни места. Каза го самия Сергей, изплю той съкрушителния си аргумент. И 200 милиарда евро печалба за 60 години.  Та само от тази печалба можем да вдигнем  пенсиите с по двеста лева на калпак месечно.

            Съвестта ми започва да ме гризе, но не зная вече по какъв повод. Не искам вакханлията в Белене да продължи, ужасявам се от разкритията за кражбите, които парламентарната комисия по повод изграждането на централата там разкри. Пред очите ми е разярената физиономия на Р. Овч., който възмутен от дъното на душата си по повод измъкването на хранилката му под носа мята светкавици като гръмовержец същ.. Високият инкасатор изведнъж се превърна в разярен звяр. Е, такъв ми харесва. Освирепял и без хранилка. Той и цялата сволоч около него. Не-то е правилния отговор.

            Но май и Да-то не е за пренебрегване. „Да”, за да има големи пенсии и работа за всички. Кошмар. Като стъпя с левия крак съм за, преместя ли се на десния, убедено съм против. Оглеждам се. То комай всички са на моето дередже. Гласуват с не, гласуват с да и се радват, че са участвали в референдум. И то какъв Референдум. Референдум, та дрънка.