Комитата: Промяната може да стане за месеци

        Всеки с позиция трябва да е готов да я защитава с протести 

 Комитата звучи доста революционно. Кога реши да напишеш този прякор след Константин Павлов, както всъщност е иметото ти?

Прякорът ми е от времето, когато исках да си регистрирам безплатна електронна поща в hotmail. Много исках да имам адрес без цифри и препинателни знаци. После използвах същия прякор за ICQ, скайп, за блога и изведнъж се оказа, че хората го предпочитат пред истинските ми имена. А и понеже съм съименник на известния наш поет Константин Павлов, предпочитам така да се подписвам под текстовете си, за да не ни бъркат. Другият вариант е да слагам инж. пред името, но това вече е много демоде.

Все по-често блогърите разбират какво им е на журналистите – започнаха критиките и към вас. Кое ти е най-необяснимото в тези критики?

Необяснимо ми е как е възможно да получавам жестоки критики за нещо, което правя доброволно, в свободното си време и за без пари. Очевидно думите ми имат значение за критиците ми, което ме радва донякъде, но от друга страна наистина ме изумява. А журналистическият хляб е горчив и въпреки че получих голяма и авторитетна журналистическа награда, хич не им завиждам на журналистите - нито за професията, нито за доходите. Много ме учудва въпросът „А защо не направи..едикакво си”. Че защо да го правя аз? Ако някой иска нещо да се свърши, защо просто не го направи, а чака аз да го свърша вместо него в свободното си време с лични средства. Също така се чудя как така ни търсят за мнение или да пишем статии, а после ни критикуват, че не сме достатъчно професионални? Не ни препечатвайте, ако е така.

Според Нели Крус, проблемът с медиите в Бъгария трябва да бъде решен от българите. Възможно ли е това и откъде да започнем.

Напълно е възможно - необходима ни е критична маса хора с характер и последователност. Много по-важна е смелостта и силата на характера от ерудицията и дипломите. Най-лесно решимият проблем е това. Ако всяко добро същество започне по един блог и е готово да излезе на улицата за това, което смята за добро и справедливо, промяната може да е въпрос на месеци. Искам да припомня за европейската разходка на българите през юни. Няколко хиляди човека се разходиха от „Орлов мост“ до Президентството и изведнъж чудодейно се появи президентско вето и добрина в очите на депутатите. Рецептите са прости, но трудно изпълними. Същото важи и за големите проблеми на България, например демографския. Ако всеки, който жали за демографската катастрофа, говори ни за „циганизация“ и „турцизация“ и предрича апокалиптични сценарии за бъдещето на България, има по още едно дете какъв ли ще е резултата?

Има ли наистина конфликт блогъри – журналисти и ако няма такъв, кой държи да го впише в дневния ни ред?

Аз не виждам такъв конфликт, но като всеки измислен конфликт от него могат да се взимат хонорари. И взимат.

Какво запомни от излъчванията на „Гневните млади”? Какво запомниха хората и лесно ли е да тичаш пред очакванията?

Страхотно е, много се забавляваме и постепенно ни научават. Не мога да говоря за хората, но въпросите и коментарите, които получаваме ни подсказват че сме на прав път. Вчера направих страхотен разговор с Трайчо Трайков за „Белене“, бъдещето на енергетиката, перспективите на България въобще. Получи се.
Иначе, очакванията са огромни понякога, като например при нашето интервю с Бойко Борисов и вицепремиерите през лятото. Какво ли мислят някои хора, че по време на интервюто ще извадим по една сабя и ще отрежем главите на ламята ли? Правим каквото можем. Това интервю определено се запомни.

Какво ще правиш ако спечелиш много пари и няма да има нужда да работиш…къде ще живееш и как?

Ами сигурно ще правя същото, но ще си купя по-широко жилище, по-добър компютър и по-нова кола. Също така смятам да ходя някъде на юг през зимата, защото не обичам студа. В главата ми се въртят като проект няколко книги и няколко бизнеса, търпение нямам да изпробвам какво ще се получи от тях. Има и няколко места в света, които държа да посетя - например като Исландия, Австралия и Япония.