Свободата днес и тук 01 Март 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Държавата на мафията

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Eдвин Сугарев

Мнозина се запитаха в каква държава живеем, след като куршуменото правосъдие вече се раздава не само посред бял ден в центъра на София, но и пред самите порти на Съдебната палата.

Въпросът е реротичен, а отговорът – отдавна известен.  Съдържа се в един от най-цветистите афоризми, които българския преход към демокрация роди: “Другите държави си имат мафия, а в България мафията си има държава”. Прочее – живеем в държавата на мафията.

Стрелбата по Златко Баретата роди шеговития поздрав: “Добре дошли в 90-те!” В това има голяма доза истина. Фактът, че в края на споменатото десетилетие някои отгледани от ДС гущери решиха да си откъснат опашките, не ги направи джентълмени. Пораснаха им нови.

В България доста често се спекулира по въпроса какво е това мафия – и има ли тя почва у нас. Точният отговор на този въпрос бе даден тези дни от един репрезентативен неин представител – Димитър Вучев – Демби. В свое интервю пред в. 24 часа, дадено по повод атентата срещу Златко Баретата, той почва, че “истинската мафия.... значи свързаност на властта с организираната престъпност”.

Тази общоизвестна формулировка би била безинтересна, ако същото това интервю не съдържаше и конкретни данни за обвързаност на българската организирана престъпност с властта. С не каква да е власт, а с най-върховната и най-представителната. С бившия президент на България Георги Първанов, известен и под агентурния псевдоним Гоце.

Всъщност би трябвало да отбележим, че интервюто на Демби не дойде отникъде. То бе предизвикано от пререканията между бившия президент и настоящия вътрешен министър – пак по отношение на стрелбата срещу Баретата и евентуалните причини за това емблематично покушение.

Повод за разправията стана твърдението на Цветан Цветанов, че от разследването по покушението срещу Златомир Иванов “ще излизат интересни неща”, и че “едно такова нещо е сигнал до бившия президент Георги Първанов от лице на подземния свят за среща между Баретата и Алексей Петров през 2009 г. за разпределение на наркопазара”, на което последният не бил обърнал никакво внимание.

Бившият президент реагира незабавно с открито писмо, в което оспори съдържанието на споменатата жалба, изтиквайки (кой знае защо), че в нея не става дума за Алексей Петров – като нарече Цветанов лъжец и посочи, че било възможно с тези си твърдения той да е поставил клопка на Бойко Борисов.

Кой от двамата лъже обаче е въпрос, на който съвсем не е лесно да се отговори. Ако действително в това писмо не се споменаваше името на Алексей Петров, би било логично президентът да го публикува дословно – като по този начин докаже лъжата на своя опонент – а не да го преразказва избирателно.

Играта обаче съвсем загрубя, когато в спора между двамата се намеси самия Демби – който не само посочи своя версия за неговото съдържание, коренно противоположна на тази на бившия президент, но и разказа за свързани с това писмо обстоятелства, които са – меко казано – нелицеприятни.

В отговор на въпроса “Какво се случи след сигнала ви до президента през 2009 г.?”, той отговаря дословно следното:
След това обръщение към президенството ми се обади лице от ДАНС и ми уговори среща на "Макдоналдс" на околовръстното шосе. Тогава се опитаха да ме отвлекат, да ми затворят устата - един път завинаги.
Това беше целта след сигнала ми до държавния глава, представяте ли си за каква обвързаност ви говоря. Да не можеш да разчиташ на никаква подкрепа и защита от нито една институция, когато се опитваш да разкажеш за нечии престъпления.”

Историята с отвличането е описана в “24 часа”, като журналистите се позовават на думите на Демби, по следния начин: “...в жалбата си от пролетта на 2009 г. Вучев пише до тогавашния президент Георги Първанов, че многократно е подавал сигнали за пряката връзка на Баретата с няколко поръчкови убийства в наркосредите на София. Демби обаче твърди, че докато Петров е съветник в ДАНС, кръгове в агенцията пазят и саботират разследването по т.нар. Фирма, ръководена от Баретата. Вучев пише още, че заради подаваните от него данни Алексей Петров изпраща дясната си ръка Антон Петров-Хамстера, за да го притиска и да му оказва натиск. Няколко дни след жалбата до президента по телефона на Демби се обажда човек, който се представя за магистрат и му урежда среща с представител на ДАНС в заведение за бързо хранене на околовръстното шосе в София.
Когато Демби, придружен от свой човек, отива на мястото, там на паркинга го чака джип, в който са братята Радослав и Митко Лебешковски и служителят на ДАНС Груди Грудев.

Лебешковски бяха арестувани и подсъдими за това, че са участвали в отвличания на бандата на Наглите, но съдът ги оправда на първа инстанция. Груди Грудев пък е работил с Алексей Петров в отряда на баретите, а след като Петров става съветник в ДАНС, го вика на работа при себе си. След операция “Октопод” Грудев е уволнен.
“Казаха ми да се качвам в джипа, но аз усетих, че нещо не е наред. Смятам, че ме бяха извикали на срещата, за да ме отвлекат”, категоричен е Вучев.”

Тази версия е много, много по-различна от гузните обяснения, дадени от бившия държавен глава в неговото открито писмо. Първанов обяснява, че неговите съветници са преценили, че е недопустимо държавния глава да се намесва в защита на гражданин, срещу когото се води наказателно дело – и който съответно си има адвокат – и са оставили писмото без последствия.

Никъде обаче не се споменава за неговото съдържание да е сезирана ДАНС. А фактът, че на уредената среща служител на ДАНС се явява с две криминално проявени лица и с очевидната цел да отвлече жалбоподателя, издава определен почерк – и този почерк просто не може да бъде сбъркан: това е почеркът на Алексей Петров. И не е невъзможно да предположим, че вероятно не съветниците на президента, а самия държавен глава е сезирал своя наместник в най-мощната тайна служба в държавата, давайки му инструкции да оправи нещата.

Трябва да си припомним, че това не е единственото свидетелство от подобен порядък, изобличаващо Първанов като директно намесен в сложните мафиотски взаимоотношения. В българската история няма – а и в световната едва ли има държавен глава, чиито съветници да гинат при неразкрити поръчкови убийства, имащи съвсем очевидно мафиотски подтекст. Трябва ли да припомним и дребната подробност, че един от гардовете на НСО, Пламен Устинов, посочи в свидетелски показания пред съда, че Алексей Петров му поръчал убйството на крупния бизнесмен Гриша Ганчев, след което президента събрал в своя кабинет поръчителя и евентуалната негова жертва, за да оправи отношенията помежду им? Трябва ли да припомним и обстоятелството, че тъкмо Пламен Устинов беше притискан чрез заплахи да се откаже от показанията си, което пък стана причина Алексей Петров да се върне в следствения арест – откъдето пък отново беше пуснат да си върви по живо и по здраво?

Ако някой се пита какво дали има мафия в България – и какво значи организираната престъпност да бъде свързана с държавата, отговорът е: ето това. Хипотезата за тази обвързаност, прекалено очевидна, за да си играем да я доказваме, е следната: за да се заздрави и инстуционализира мостът, който свързва управляващата партия с организираната престъпност, се прави специална структура - ДАНС, която на думи се бори с престъпността, а на дело покрепя приближените до властта групировки и мачка единствено техните противници.

Поставя се там една основна фигура, обиграна в посредничеството между държавата и мафията – която формално се легендира като сътрудник на тайните служби и се води на щат като съветник на шефа на агенцията. Всъщност обаче всеки от нейните служители знае, че става дума за наместник на двете най-овластени в държавата фигури – президента и министър-председателя – поради което въпросния съветник е всъщност сив кардинал – и дори съвсем открито оглавява контактната група за съвместна дейност между агенцията и прокуратурата.

Същият преустройва една от структурите на агенцията – ОСО – като своя персонална група за натиск, като пътьом урежда там и някои от приближените си главорези. След което се заема с преките си задължения: да сложи ръка върху контрабандните канали, за да може постъпленията от тях да текат в правилната посока. Отвреме навреме се налага да се занимава и с инцидентна дейност – да посплаши някого (примерно някоя забърсана от президента певачка) или да понабие някого (примерно Огнян Стефанов).

Покрай всичко това обаче той умело урежда и своите дела, и делата на най-верните си авери (на Филко Славов в Кремиковци, на Баретата – при разпределението на наркопазарите – и прочее). Цари идилия, която обаче продължава, докато някой от аверите не се самозабрави  и се разприказва (като Демби), или пък поеме собствена игра, въобразявайки си, че той кара локомотива (като Баретата). Тогава става страшно. Тогава – ако съответната партия е на власт, се намесва ДАНС и опандизва лошите, а ако не е на власт, почва пукотевица пред портата на Съдебната палата.

Тук не става дума за мафия, коато спазва определени, строго регламентирани правила – като италианската камора. Става дума за мафия по-скоро от руски тип, отгледана от самата държава – по-право от нейните правоохранителни органи.

Не случайно най-видните родни мафиоти – Трактора, Баретата, братя Галеви – са питомци ДС, отгледани в нейния отряд за борба с тероризма. Всъщност това, на което ставаме свидетели по време на целия преход, е свободното преминаване или дори преливане и взаимопомощ между структурите на силовото министерство и организираната престъпност.

Това преливане и тази взаимопомощ са сред най-характерните черти на руската мафия – което пък от своя страна предполага и очевидната безпомощност на държавата в обрбата със същата – безпомощност, граничеща с нежелание. Тъй че твърдението на вътрешния министър, че гръбнакът на организираната престъпност бил пречупен, е най-малкото пресилено, ако не и комично. За да бъде вярно, той би трябвало да разчисти първо своята къща – най-добре по грузински модел.

За какво по-точно става дума, личи именно от думите на Демби. Според него в случая с Баретата и Алексей Петров става дума за: “Най-високите етажи в организираната престъпност у нас. Може да даде информация за тежки криминални престъпления с големи финансови интереси. Например в хазартния бизнес премахва един голям човек и целият "кериз" остава в него. Алексей и Златан така действат от години. Асимилират бизнеси чрез физическо премахване.”

Асимилирането на бизнеси чрез физическо премахване е модел, който може да бъде проследен в онези 125 неразкрити поръчкови убийства, състояли се в България през последните осем години.  А това, че става дума не за прости бандюги, а за плътно пасвана с властта мафия, става ясно от друг един казус, свързан с Алексей Петров – организираната от него среща между вътрешния министър Румен Петков и братя Галеви. Има какви ли не легенди за съдържанието на разговорите, проведени край басейна “Спартак”, но от оперативни източници е известно, че на тях е присъствал и Златко Баретата – и е ставало дума не за друго, а за разпределение на наркопериметри.

Очевидно в резултат на така проведените консултации някой е бил предпочетен за сметка на друг – и някой е станал излишен, но не се е примирил с “положението” – което е и логичното обяснение за настоящата пукотевица. Във всеки случай не е зле да припомним, че Алексей Петров и Златко Баретата са партньори още от времето на “Аполо-Болкан”, силовата застрахователна компания, която дне е известна като “Лев инс” – но отношенията помежду им далеч не винаги са били идеални.

Така например Баретата беше арестуван през 2002 г. по подозрение, че е организирал атентат срещу Трактора – което път не му попречи години по-късно, търсен напрегнато със заповед за арест, да се предаде именно на Алексей Петров, сърбайки с него кафенце в ДАНС. 

Във всеки случай е безспорно едно: и двамата знаят много. Както за разните си съвместни дела, свързани с асимилирането на бизнеси чрез физическо премахване, така и за участието на видни политици и магистрати в тях. А това е достатъчно основание, за да гушнат босилека, ако в някакъв момент станат неудобни. Или пък ако има изгледи някой да проговори – какъвто изглежда е случаят със Златко Баретата.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional