Славея Балдева
В. „Капитал” пише, че Microsoft и израелският технологичен институт Technion създават нов компютърен софтуер. В него се влагат стари новинарски текстове, той ги анализира и въз основа на тях прогнозира какво ще се случи. (http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2013/02/06/1997946_utreshniiat_vestnik/).
Програмата вече е изпитвана в практиката. Била е въведена информация за големите суши в Ангола през 2006 г. След нейния анализ софтуерът е съобщил за възможна епидемия от холера. Това казва изследователят Ерик Хоровиц от Microsoft Research пред онлайн изданието Technology Review.
У нас наближават избори и основните играчи работят усърдно върху собствения си политически софтуер, като не пропускат да заметнат кал върху този на конкуренцията. Конкуренция - отчетлива или по-привидна. Машината заскърца и се завъртя. Политици и медии са сложили фуния в ухото или направо в мозъка на избирателя, където смесено изсипват хвалби, обещания и страхове колко лошо ще стане, ако не им се окаже доверие.
„Вие ме познавате.” - беше предизборният лозунг на един кмет на София, на когото предстоеше още един мандат. Докато не го опознахме по-детайлно.
И днешните вече познаваме. Но имало какво още да се узнае. Вчерашните също добре познаваме. Или се надяват, че на днешния фон са добре забравено старо, за да минат за нещо ново. Всички ни разправят приказки и посягат към небето да ни подарят по една звезда. Нищо, че обикновено звездата се оказва котка в чувал.
Сега щели да разглеждат делата на бившия шеф на ДКЕВР. Ами не можахте ли по-рано да ги разгледате.
Цената на парно и ток си растеше през годините. Първото взе да чупи рекорди по висок скок по времето на НДСВ. Хареса му и продължи да го прави и при тройната коалиция, и при ГЕРБ. Това е почти като във вица за Щирлиц, който помислил. Харесало му и помислил още веднъж. Без последствия. А иначе сметките се определят магически и тайнствено - но „реалността” им май е постигната през куп за грош. Двама от героите в детската книга „Приказки от страната Алабашия” се казваха Джони През-куп-за-грош и Джони През-грош-за-куп.
Все някога трябва да осъзнаем, че може да не сме разпилени безгласни единици, от които не зависи нищо. В протести биха могли да участват и взаимно мразещи се хора, но обединени от общ интерес. От нас може да зависи толкова, колкото поискаме. Може да поискаме отваряне на всички досиета. Може да поискаме лустрация. Може да поискаме премахване на монополите. Може да настояваме за реформи. На референдума не поискахме веднъж завинаги да пратим АЕЦ „Белене” в небитието. Някои ще пробват да правят изкуствено дишане на трупа му.На резултатите от референдума, както и на процента гласували, може да се гледа като на предаден и пропилян фронт.
Сега протестите са срещу изпразването на джоба от сметките за ток и парно. Протестите на „Орлов мост” бяха срещу погазването на принцип и закон. Ако участниците от двата протеста се обединяват винаги при необходимост, нещата ще се променят към по-добро за нас.
Простите битови неща като ненормалните сметки, монополната разпасаност и халът на държавата - това е незаетият ни и незащитен фронт, през който ни нападат, финтират, дерат кожите и точат зъби за още. А излишният фронт е този, който сами си отваряме с безразличие към себеподобните. Или в спор кой от двамата Джони е по-лош, при положение че генезисът им е еднакъв. Въпрос на време е да се появи поредният Джони, когато преценят за необходимо.
Предаден фронт е да се твърди, че от нас така и така нищо не зависи. Докато си отваряме излишни фронтове и предаваме други - двамата Джони наистина няма да имат алтернатива. А „Биволъ” и „Свободата” имат една и съща кауза. Всичко това е видно и без новия софтуер на Microsoft.