Залпът на “Аврора” и сметките за ток

От днес България е различна: промяната витае, духът на бунта е пуснат от бутилката и обхожда българските улици. Появиха се хиляди, маса, народ, които искат... искат какво? Искат евтин ток, искат да бъдат изгонени гадните монополисти, които дерат по пет кожи,  искат България на българите, искат евтиния ток от “Козлодуй” да се продава само на българските граждани и най-сетне (и над всичко) искат оставка на правителството.

Този микс от искания е наистина впечатляващ. Няма защо да се чудим обаче – той е такъв в зората на всяка революционна ситуация. Първите лъчи на въпросната зора вече пробиват българския мрак – и на игото, под което пъшка българския народ, се види края. По улиците се пее: “Боят настана, тупкат сърца ни...” Спомняте ли си кога се пееше това? През януари 1997 г., когато гневните хора пометоха правителството на Жан Виденов. Пееха го “кукувците”, които сетне еволюираха до политическа партия и до Слави Трифонов шоу.

Да се сравни януари 1997-ма с февруари 2013-та... Какво изкушение, а? Само дето разликата е от земята до небето. Тогава – като резултат от управлението на БСП и нейните усилия да реставрира комунизма с неговия модел, поставящ всичко в ръцете на държавата, банките бяха фалирали, спестяванията на хората бяха стопени, инфлацията беше стигнала 520 %, а заплатите бяха с равностойност десетина долара.

Сега става дума за високи сметки за ток. И за агресивно, носталгично настроено недоволство от това, че сме бедни и живеем зле. (По-хубаво си беше при Тодор Живков, разбира се.) Тогава протестите бяха водени от студентите, които ги обличаха в артистични форми, белязани с въображение и свобода. И днес може би някакви студенти все пак са на улицата, но тя не говори на техния език: протестът е гневен, но пък малокулткурен, с примитивен речник – и с явно неразбиране за какво всъщност се протестира. Неговата логика е: долу тези, понеже са мафия! Да дойдат следващите, понеже ни обещават... какво всъщност ни обещават? Аха – да национализират ЕНП-тата!

Някой да си спомня как се казваше партията, която проведе национализацията в България след 1944 г.? БКП се казваше. Днес нейните наследници отново искат да национализират. Е – само на думи и само за пред хората, разбира се. Само докато вземат властта. Щото иначе евтиния ток на АЕЦ “Козлодуй”, дето тези на улицата го искат в къщите си пак толкова евтин, се купува именно от техните олигарси и се изнася. И защото лошите монополисти вдигаха цената му и при тях. И пак ще я вдигат. И всъщност бяха създадени от техния партньор в тройната коалиция – Симеон Сакскобургготски.

Всъщност общото между 1997-ма и 2013-та е в мераците да се яхне протеста. Да се обязди политически неговата енергия. Както казва моят приятел Евгений Дайнов: улицата си каза думата, сега трябва казаното да се изговори политически. Като оставка на правителството примерно.

Което според него е радостен факт. Ами да, по следната логика: “Още по времето на окупацията на Орлов мост през лятото казах, че до края на мандата на ГЕРБ ще има всекидневни и различни протести и че в един момент те ще се съберат в едно. И именно това се случи днес. В крайна сметка гражданите протестират срещу олигархичния модел на ГЕРБ да се разграбва държавата, да се плячкосва от близки до ГЕРБ олигарси.” (Дали пък Дайнов е забравил дискусиите в Клуб 10 на СДС, в които именно той подкрепяше идването на власт на ГЕРБ като добра опция за България – и говореше как Бойко Борисов бил мъжкар и такова поведение му импонирало?)

Гражданите сиреч са прави и техния гняв е праведен. Което е от една страна вярно: когато сметките ти за ток и парно стигнат 80% от семейните доходи, нямаш друга алтернатива освен гнева. Но от друга страна дори беглия поглед върху тези протести показва, че става дума за хора, които изобщо нямат представа за реалните опции, които са възможни за промяна на това, срещу което протестират. Цените на тока примерно – какво по-точно ще се промени, ако ЕНП-тата станат държавни? Ще имаме по-ниски сметки за ток ли?

Не, няма да имаме. И няма как да имаме, след като НЕК е най-големия длъжник в държавата – и е в практически фалит – с дългове от 2,2 милиарда лева. А е на това дередже, защото беше източена, за да се строи АЕЦ “Белене”. И споменатите две милиарда бяха прахосани, за да се плащат комисионни на гушести червени олигарси като Богомил Манчев, както и за да се правят мили очи на Москва. Вместо тях сега на площадката има материални активи на стойност само 45 милиона евро. И един голям гьол. Както се казва, това е положението – положението с евтиния ток, обещаван от БСП и националистите.

Та Евгений Дайнов може да бъде спокоен – гласът на улицата вече е изговорен политически. Незабавно и гръмовно – като един нов залп на Аврора – който очевидно още звучи в главите на неговите изразители. БСП поиска оставка на правителството и спешни консултации с политическите сили. ДПС се обяви за разпускане на парламента и предсрочни парламентарни избори. “Атака” поиска цялото правителство да подаде оставка, защото не може да се справи с “чуждите монополисти и колонизацията на страната”. Както и да се състави незабавно “кабинет на българския национален интерес, който да проведе честни и прозрачни избори и да предотврати фалшификация на народния вот от управляващите”. Свръх всичко тази партия заяви, че “всички протести в днешния неделен ден ядро и движеща сила са били активисти и депутати от “Атака”. Ами да, тези протести наистина изглеждаха като да се организирани от “Атака”.

Ето ви я следващата тройна коалиция, която ще управлява България. Вече видяхме “коалиционната култура” на столетницата, на която не й мигна окото да се съеши с монархистите и сътворената с протекциите на Андрей Луканов етническа партия. Сега ще я видим отново със същата тази етническа партия – но и в братска прегръдка с националистите, дето уж не могат да ги траят.

Не знам дали тези, които се радват с чисто сърце на днешната “революция”, си  представят достатъчно ясно какво означава това. Комунизъм плюс национализъм на Балканите – този филм вече сме го гледали. Една съседна нам държава изчезна в неговия финал.

Чудя се дали не е вече наш ред. И дали Белене наистина няма отново да отвори врати – е, ако не като ядрена централа, то поне в една по-стара своя функция: като концлагер. Временно, додето построим светлото бъдеще.