Ние сме във времето..., но времето не е в нас

Гражданските протести срещу цената на енергията съвпаднаха с тържествата по честване на 140-та годишнина от убийството на невинната и чиста личност в историята ни – Васил Левски. За пореден път – по традиция от Освобождението насам, всички – от представителите на властта до най-обикновените хорица цитираха мисли на Апостола и най-вече: „Времето е в нас и ние сме във времето”. Но, като че ли, пак за пореден път, го сторихме като зубрачи, които не вникват във философията на реченото.

Неизбежно е да бъдем във времето, но номерът е времето да бъде осъзнато в нас.

А оцеляването в днешната реалност (поне в рамките на Европейския съюз, на който България е член) бе ясна очертано от Стокхолмската програма от 2009 г. (възприета изцяло от Лисабонския договор в сила от 1 януари 2010 г.) за превръщане на ЕС в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина!
Това всъщност е реалното сбъдване на въжделенията на Левски 136 години след неговата кончина... с уговорката, че както са приети, ще бъдат и осъществени.
До момента, в нашето реалити, ставаме свидетели как политиците от опозицията се опитват да яхнат гражданския протест и да го превърнат в политически по почина, че риба най-добре се лови в мътни води... Някой би се обърнал в гроба, но не и Апостола, защото той е в душите на хората, колкото и някои да се опитват да „застопорят” кокалите му.

Магаретата никога не остават сами.

Магарето е символ на работоспособност, жизненост и доброта, какъвто е и нормалният човек по природа. С еволюцията се е социализирало и желае да живее хем в общество, хем свободно, хем сигурно, хем справедливо.
На този фон, политическите партии се явяват като стръвни каубои, които искат да владеят и експлоатират табуна. Реално каубойските дружини са също от магарета, които обаче са се помислили и си вярват, че са богове... Примерът е цялата ни човешка история от отминаване на времената на естествения подбор. Каубоите са като сиамски близнаци по блясъка в очите, но са разделени на групи в стремежа си за повече власт и благоденствие. И с „благородното” си съревнование за власт над магаретата, оставят впечатление, че уж били различни.

Но към днес. Кой е на протести на улицата – магаретата.

Това са тези, на които търпението е изчезнало от границата дебит-кредит, като задълженията им към фирмите, толерирани от каубоите на власт, надхвърлят това, което получават за труда си.
Каубоите от другите партии радостно потриват ръце и по стар, изпитан табиет започват да вадят пластичните си моркови, за да съблазнят магаретата. Но морковите в каубойската практика, от години вече не са истински, а предимно силиконови (с много Е-та и смъртоносни за консумация). Последният писък на световната мода са виртуалните - под формата на : „оранжеви дечица”, „оранжевите майки”, „оранжеви мечтите”, оранжево дрънчат...

„Не сте сами!”

е първият призив, който отправят към справедливо протестиращите и изваждат „ароматни” лозунги с моркови. И за да са сигурни в своята „убедителност” и „привлекателност” се обръщат за подкрепа към „нинджи” – добре облечени младежи (маскирани в акции), които никога не са работили, деца на магарета, които са готови срещу „няколко сребърника” с камъни и провокации да окървавят демократичния протест.

Кръвта възбужда каубоите без стадо и те започват с бляскав поглед да вият жадно, като скверно се крият зад кредото на Големите Българи „За Правда и за Свобода”.

Единственото натурално, всеки път, е яката чепата тояга,

която каубоите, размахващи моркови, крият зад гърба си. И я пускат яко в употреба в момента, когато убедят магаретата да ги изберат и ги приберат да работят в тяхната кошара.

Равносметката от този сценарий на мрачен уестърн (само в годините на т.нар. ни демократичен преход) е, че два милиона българи в работоспособна възраст решиха, че са свободни, а не магарета и емигририха. Резултатът е, че пак станаха магарета, но в обори на иностранни каубои, които ги цицат доста по-свирепо, но пък им дават повечко овес и силиконови залъгалки.

Къде е изходът тогава? Да станем кентаври...

Мутацията от магаре в каубой е проста – продаваш си душата... на световните лобита (а те на кого са я продали е сложна тема – но пак с копита, рога и опашка, и със собствени врящи домакински съдове).

Кентаври!?
Това са същества – от кръста надолу коне (магарета), а нагоре хора. Според различни древни митологии, те са били свободни и независими личности, които по своя воля са обучавали хората не само на бойни изкуства, но и на музика, поезия, рисуване, архитектура и всички точни науки.
Няма описан случай на кентавър, който да е станал каубой (владетел или политик). Били са просто воини на светлината.

Като казах войн се сетих, че бях тръгнал да пиша репортаж за вълнуващото представление, което изнесе Ансамбъла на въоръжените сили по повод 140-та годишнина от физическото унищожаване чрез обесване на Апостола Васил Левски.

Състоя се вечерта на 18 февруари в Централния военен клуб в София. Голямата концертна зала бе пълна до дупка.

Над 300 запасни генерали и офицери

почетоха събитието. А живот в залата внесе шумната група на около шестдесет седмокласници.

Тържеството в памет на Васил Левски в Централния военен клуб се организира традиционно от Комитета на випуските на военното училище НВУ „Васил Левски” във Велико Търново, Общобългарския комитет и фондация „Васил Левски”, Централния съвет на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Българо-Руски клуб „Шипка”.

Започна със слово на организатора о.р. ген Петко Драгоев.
За чудната симбиоза у Левски като монах, революционер и държавник говори журналистката Велислава Дърева. Анализат й, от който паднаха ченетата и на стари, и млади в залата, бе пречупен през случващото се не само в „демократичния” ни преход, но и в цялата ни следосвобожденска история: „Това триединство превръща Левски в нашия апостол на Свободата”. Г-жа Дърева подчерта, че написаното от Левски за правата и свободите на гражданите се събира на две страници, но надхвърля по съдържание хилядите писания в епохата на реална демокрация в Европа.

Ген. Драгоев връчи специален плакет с лика на Васил Левски на о.р. ген. Цветан Тотомиров (бивш началник на Генералния щаб на Българската армия). Ген. Тотомиров благодари за честта и каза, че випускниците на Военното училище „Васил Левски” са направили много повече за България от всичките ни политици, защото са служили единствено на родината и никога не са смятали, че животът започва от 9 септември 1944 г. или пък от 10 ноември 1989 г.

Мероприятието не мина и без цвят.

Извечният кандидат-президент Йоло Денев се появи в промеждутъка между официалните слова и концерта. Обикаляше със своя авторска брошура и я предлагаше с думите: „ И днес е нужен Левски. Три лева”! Тръгна си разочарован от липса на интерес и признание.

Последва поетично-музикалният спектакъл на военния ансамбъл

към Националната гвардейска част по сценарий на неговия ръководител Снежина Темелкова.

Театрална атмосфера с внушение и за скръб и за възторг, която бе окрасена от много стихове, с игра на светлината и най вече с изпълненията на: актрисата Галя Димитрова, квартет „Армейска песен”, фолклорен кварет „Ладена”, танцова формация „Алгара”, Сунай Чалъков и гайдаря Благой Попдимитров, Таня Дупаринова, Танцова формация „Алгара”, Бойка Дангова, Райко Кирилов, Антония Маркова , Маргарита Хранова, Гуна Иванова и двете внучки Ива и Велислава.
Изпълнителите получиха бурни аплодисменти, а ген. Драгоев дари колективно военния ансамбъл с плакет с образа на лирическия герой на тяхното представление Васил Левски.
Никой от присъстващите в залата не предполагаше, че

по време на концерта на сто метра от военния клуб с хвърляне на камъни към Народното събрание е започнала провокацията от „нинджите” на каубоите към сблъсък на протестиращите с полицията.

След почитането на Апостола старите войни и младите ученици се озоваха на улицата, където емоциите им набързо бяха охладени в атмосферата на сирени и нездравословен глъч...

Но премиерът на Република България, генерал Бойко Борисов знае номера как се осъзнава времето в нас.

Днес 20.02.2013 г. пред Народното събрание, генералът-премиер заяви: „Не мога да гледам парламент с ограда.” И декларира, че ще подаде оставката на Министерския съвет и на министър председателя.

Съгласно чл. 111 от Конституцията правомощията на Министерски съвет и на министър председателя се прекратяват с приемане на оставката.

Ето един път за превръщане на ЕС в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина!
А оставката, няма съмнение, ще се приеме под диктата на каубоите, с надеждата, че ще останат във времето...