Свободата днес и тук 24 Август 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Шизофрении и национални съгласия

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Eдвин Сугарев

Това, което виждаме на българската политическа сцена, е наистина нещо удивително. Не става дума за протестите, нито за оставката на Бойко Борисов, нито дори за прецедента един политически лидер да “поръчва” друг политически лидер. Става дума за една специфична политическа шизофрения, която отвреме навреме приема и формата на едно уродливо, извратено национално съгласие.

Неговата база е: лошите от ГЕРБ да си ходят, за да дойдат те, добрите.

Кои “те”? Хайде – за БСП и ДПС тази парола е нормална и разбираема. Само че в каква степен това говорене е нормално и допустимо и за ДСБ, и за уж десните примърженици на Меглена Кунева – след като – ако не става дума за пълни идиоти – те много добре знаят, че в настоящата политическа конфигурация свалянето на Бойко Борисов минава през идването на БСП на власт? В нова тройна, четворна или петорна коалиция – според случая. С размити отговорности и с всички шансове да доразграби, каквото още не е доразграбено от България. С “ляв завой”, АЕЦ “Белене” и светло атомно бъдеще в Путиновата Евразия.

Няма обаче мислене за всичко това. Опозицията е единогласна, национално отговорна и демонстрира забележителна степен на национално съгласие. Всички партии – и леви, и божем десни – поискаха едно: оставка на кабинета. Всички вкупом говориха за това как народния гняв ще помете политическото тяло на Бойко Борисов. Говориха в един глас и с един и същи патос. Като да си бяха плюли в устите.

Е – сега резултатът е налице. Могат да се радват. И – което е много по-впечатляващо – наистина се радват. Нищо, че Станишев още отсега посочи какво по-точно ни чака с поредната комунистическа реставрация. “Реализацията на проекта за АЕЦ "Белене" е един от основните въпроси, по които българските социалисти ще работят в новия парламент в случай, че получат мандат за управление на страната” – тържествено обяви той пред... пред ИТАР-ТАСС, разбира се. Честито.

Говорим в студиото на BTV след гласуването на оставката на кабинета. Партньор в разговора е Тома Биков, когото уважавам и като журналист, и като гражданин. Сега обаче е в друга функция – тази на функционер от “България на гражданите”. Говори за разрухата, която била настъпила вследствие управлението на ГЕРБ. Питам го дали пък тази разруха не е продължение на друга една, появила се при управлението на тройната коалиция. Не, друго било. Последните четири години били фаталните.

Думите и интонациите на неговото изказване са ми странно познати. По същия начин би говорил който и да е представител на БСП, поканен по същия повод. Казвам му го и той се обижда: не, съвсем различни били от БСП. Десни били.

Питам го как така са десни при положение, че техния лидер Меглена Кунева е била министър в правителството на тройната коалиция, водено от Сергей Станишев. Не било така – подскача той – Кунева била вкарала България в Европейския съюз.

Странно поведение. Странна логика. Как – след като европейският проект се осъзнава като върховна ценност – същата тази партия сега говори в един глас с онези, които съвсем пряко застрашават евро-атлантическата ориентация на България – и които превърнаха страната ни в Троянски кон на Москва?

Да – управлявалия досега кабинет беше популистки, правеше купища гафове, беше дори неграмотен в някои отношения. Но едно не може да му се отрече – че следваше глобалните приоритети на страната – и преди всичко нейната геополитическа ориентация. Вярно – с пируети и забавяния – но я следваше. Спря Бургас-Александропулис, спря АЕЦ “Белене”. И си понесе последствията от тези действия и тази ориентация.

А тези, дето ще дойдат на власт след идващите парламентарни избори – те какво ще следват? Какво ще следва Доган? Какво ще следва Сергей Станишев, станал български гражданин малко преди да стане министър-председател? Какво ще следва Волен Сидеров, който реве против чуждестранните монополи, но няма нищо против да има руска ядрена централа на българска територия?

Лесна и проста логика е да кажеш: ние сме против ГЕРБ, защото са лоши. Само дето – ако претендираш да водиш отговорна политика, трябва и да кажеш къде са в такъв случай добрите. Кои ще бъдат тези, които ще заемат мястото на лошите в този тежък за страната ни момент – в една все по-задълбочаваща се икономическа, а и геополитическа криза.

Ако имаше нормална алтернатива, то тогава паролата “всички против ГЕРБ” би била закономерна. Само че няма нормална алтернатива. Има клети остатъци от традиционните десни партии, които водят борба за собственото си оцеляване, а не за да превърнат България в нормална държава. И нови такива, които се правят на десни – с надеждата някой да ги припознае като спасители на нацията. И има една все по-олевяваща, все по изостряща своите тоталитарни инстинкти левица – вече във взривоопасна комбинация с национализма.

Мислете както искате – но поне за мен да драпаш за собственото си оцеляване не е достойна позиция. И може би е резонно да се запитате каква е политическата изгода на десните опозиционери – от тяхното днешно единогласие с БСП и ДПС.

За последните е ясно – те искат – и вероятно ще получат властта. А за другите? За вторично реконструираната Синя коалиция например?  Те очевидно просто се надяват да си върнат част от електората, който в отчаянието си от тяхната неспособност да действат политически автентично, си взе шапката и отиде при ГЕРБ. Точно както лешоядите, които чакат да получат своя дял от поваленото политическо тяло, след като големите хищници заситят глада си.

Това мизерно поведение съвсем закономерно води до политическа шизофрения. Последната е налице: реакцията на Иван Костов спрямо последните събития е доста добър пример в това отношение. Когато започнаха протестите, Костов в един глас с БСП, ДПС и Кунева поиска оставката на кабинета. С дребното различие, че призова не за незабавни предсрочни избори, а за експертен програмен кабинет.

След като хулиганите на Дучето окървавиха протеста и правителството наистина падна, Иван Костов най-неочаквано се разсърди. Той определи оставката, която бе искал сам, като “дезертьорство” – и подчерта, че “това е прегръщане на исканията на политиката на БСП и ДПС да се хвърли управлението като ключ на катастрофирала кола и да се избяга от гнева на хората”.

Бедният! Как ли пък се сети, че точно това искаха БСП и ДПС? Точно същото, което искаше и той самият?

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional