«ДОБРЕ СМЕ СИ С ТУРЦИТЕ - ГЛЕ'ЙТЕ СИ КЕФА!» (По случай Освобождението)

На вниманието на достопочтения български читател, ошашавен от напъните на десарския путинист Волен Сидеров да се бори за чистотата на българския ген, предлагам петдесетина имена на «елитни» българи от обществено-политическия живот, днешни и вчерашни, малко или много известни на всички. Моите извинения за това, че между тях се подвизава и някой и друг сегашен  бандит, комунистически  или не – моето оправдание е, че днес комунизма е тъждествен с бандитизма. Не че преди не е бил – просто днес той няма право на монопол. Ще забележите, че фамилните имена на всички в списъка са турски. Такива в България с лопата да ги ринеш. Те са може би повече от турците и помаците, взети заедно.                                        

Григор Чешмеджиев                                 Георги Пехливанов

Петър Дертлиев                                         Янко Сакъзов

Стефан Гайтанджиев                                Ангел Семерджиев                                     

Захари Карамфилов                                  Галина Карагьозова

Ангел Ахрянов                                            Калин Калпакчиев

Асен Сючмезов                                          Петър Атмаджов

Калуда Кираджиева                                  Асен Агов

Борислав Сарафов                                     Александра Чаушова

Диньо Бозаджиев                                      Биляна Курташева

Пламен Даракчиев                                    Иво Аръков

Христо Кючуков                                          Иво Инджев

Васил Чапразов                                          Захари Бахаров

Андрей Кехайов                                         Мария Армутлиева

Стоян Чакъров                                            Александър Кашъмов

Тотка Ахчийска                                           Петър Кърджилов

 Станелия Караджова                               Нона Караджова

Тодор Бояджиев                                        Кирил Домусчиев

Петър Курумбашев                                   Никола Кадийски

Татяна Буруджиева                                   Здравко Мандаджиев

Петко Бюлбюлев (Славейков)                Петър Манджуков

Пламен Юруков                                          Николай Гяуров

Георги Седефчов (Гоце)                            Николай Черкезов

Цветелина Б. Карагьозова                        Соня Колтуклиева

Борислав Зюмбюлев                                  Татяна Буруджиева

Йорданка Ингилизова

 За повече убедителност можете да погледнете и фамилните имена на депутатите – те също минават за елит. На повечето от нас е известно значението на тия имена и повечето от тях идват от професиите или занаятите, с които са се занимавали дедите на днешните им наследници по време на Отоманската империя . Примерно: Сакъзов, Чешмеджиев, Пехливанов, Дертлиев, Гайтанджиев, Бозаджиев, Бояджиев, Бакалов, Даракчиев, Калпакчиев и т.н.

Е, защо така – викам си - след толкова биене в гърдите като патриотарски бабуни, след толкова жигосване на детските мозъци с  «Под игото» и «Опълченците на Шипка», как така 130 и кусур години от Освобождението тия фамилни имена си стоят турски? И най-важното – защо тъпата комунистическа измет на Тодор Живковизма не накара тия хора да си сменят имената, така  както караше турци и помаци? Защо «възродителния процес» не се зае да «възроди» и тях?

Дали  дедите на тоя днешен български «елит» толкова са си ги харесвали, или в след-освобожденската суматоха в гонитба за келепира са забравили да се преименуват? А може би – казвам си – на турски звучи по-така, искам да кажа по-импозантно, по-загадъчно, по-представително!  А може и просто да са имали по-добро чувство за реклама, тоест да се върти по-лесно алъш-вериша! Колко му е – едно име!

Да направим на останалите имена една малка дисекция и да видим на какво могат да ни научат:

Армутлиева – от армут: круша или крушова градина;

Кехайов – от кехая:  богат овчар с големи стада (също и глашатай);

Карагьозов – от кара и гьоз: с големи черни очи, смешник, клоун, герой от турския театър на сенките;

Курумбашев – от корумбаш:  предприемач;

Кадийски – от кадия: мохамедански съдия! Възможно ли е българин да е бил и отомански съдия?;

Манджуков - от  Манчу: ето ви едно древно име - един от главните клонове на хуните (монголците);

Караджов  - от караджа: сърна, а също и пъргав човек, както и мургав човек;

Кираджиева – от кираджи:  превозвач на товари или хора със своя каруца, главния транспорт по онова време;

Бюлбюлев – от славей (в случая на Петко Славейков, тоест Бюлбюлев) може би в смисъл на «песняр», тоест старата дума за «поет». Дали сам си е дал името Бюлбюлев ние не знаем. А народната си любов е откърмил докато е бил в Турция и не само е знаел отлично турски (както повечето българи), но си е давал сметка, че от името «Славейков» няма полза сред турците;

Агов – от ага: почетно звание на влиятелен турчин или на военачалник. Ние можем само да гадаем дали на Асен Агов прабаба му се е онождала с ага, за да му остави такава влиятелна фамилия като благодарност за горещите й спомени;

Сарафов – от сараф: лихвар, или човек, който печели от обмен на пари;

Атмаджов – от атмаджа: ястреб;

Домусчиев – от домус: свиня; дали не са се блажели и някои турци от свинските му суджуци, та за по-ясно са му оставили турското Домусчиев?

Бахаров – от бахар: подправка;

Юруков – от юрук: татарски номади. Също и обща дума за планински овчар, обикновено заможен (каракачани или власи);

Аръков – от арък: алкохолна напитка от мляко, грозде и други съставки, известна и днес в някои азиатски страни;

Ахчийска – от ахчия: готвач или съдържател на гостилница;

Чапразов – от чапраз: метална тока на колан (обикновено женски);

Кючуков – от кючук: малък;

Георги Седефчов (Гоце) – от седеф: лъскавия вътрешен пласт на някои миди, също и мъниста. Не е известно откъде води началото си името на това ченге, освен ако е от любов към лъскавото.

Чаушова – от чауш: пазач, въоръжена стража;

Мандаджиев – от мандаджия: рудар.

И така нататък - да зарежем останалите. Както се вижда като на витрина, много от тия имена са звучали по-приемливо за собствениците им на турски, отколкото на български, не само защото алъш-вериша е трябвало да върви, а и защото всеки българин, който се е занимавал с някакъв занаят (да го наречем бизнес, понеже днес бизнес звучи по-така), не е имал време за етнически разправии и хайдушки изстъпления. Революциите, възстанията и освобожденията отминават, но след тях остават отново занаятите и професиите, тоест бизнеса, без който каруцата на живота скърца. Въпреки Ботевците, Караджите и Бенковските, тия нашенци и много други като тях са действали, произвеждали, продавали и купували както преди, така и след Освобождението. Да не говорим за чорбаджиите, навъртащи се около Високата Порта, както и всички с името Стамболов, Стамболийски, Стамболиев, Измирлиев и т.н.!

Та както говорим за имената, така трябва да говорим и за езика: турския език си е в нас, зад нас, под нас, над нас и пред нас, така както е бил преди него и гръцкия, и латинския. Иначе защо десарския чистник и патриотар Волен е Сидеров, а не Желязков?

Ето с такъв успех не може да се похвали никой рубладжия, ако ще да извади на показ всичките си Сергейчета, Наташки и Татяни, заедно с паметниците им. И сега, когато се знае  че турско робство не е имало, но комунистическо е имало, е време да се направи една проста статистика, като например колко са  заточили и вкарали в затвора турците, от една страна, и комунистите от друга; на колко едните са отнели земята и дюкяните и на колко другите; колко  хора комунистите са интернирали или  избили без съд и присъда някъде по ендеците,  и колко турците; колко пари са завлекли турците от България и колко комунистите!

Защо, мислите, ми трябва тая статистика? Ами просто така - да знам.