Свободата днес и тук 30 Октомври 2014  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Корупционната България. Открито писмо до главния прокурор на Република България Сотир Цацаров

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

 

Открито писмо до главния прокурор на Република България Сотир Цацаров
Копия:
До г-н Росен Плевнелиев, Президент на РБ
До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на РБ
До посланиците на страните от ЕС
До Комисията за борба срещу корупцията към ЕС
До лидерите на партиите от ПЕС
До медиите
 
 
Уважаеми г-н Главен прокурор,
 
Обръщам се към Вас в качеството си на български гражданин и Ваш работодател. Ваше – и на оглавяваната от Вас институция – е задължението да защитава интересите на държавата и нейните граждани в случаите, в които се нарушава законът и националните интереси биват накърнени. В същото време нравствен дълг на самите граждани е да сезират Вашата институция, когато се натъкнат на престъпни, корупционни и влизащи в разрез със законите на РБ прецеденти.
 
Именно в това си качество си позволявам да се обърна към Вас – с настоятелното искане да започнете наказателно преследване срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, министър-председател на България в периода 2005 – 2009 г. Предявявам това искане въз основа на негови действия и бездействия, накърнили националните интереси и ощетили българските данъкоплатци с огромни суми, измерващи се с милиарди лева.
 
Бих искал да подчертая също, че не става дума за изключения и случайни прецеденти. Става дума и за корупционни практики, в които прозират интересите на членове и приближени до неговата партия лица, за външнополитически интереси на трети страни, които не съвпадат с българските такива, а също и за корупционни практики, свързани с интерес на негови близки. Става дума и за устойчиви корупционни действия, извършвани планомерно и систематично от правителството на Тройната коалиция и свързани с него икономически кръгове. Без всякакво преувеличение мога да посоча, че това е най-корупционното правителство в контекста на българския преход към демокрация, нанесло трайни щети на националната икономика, националното достойнство и престижа на Република България като правова и демократична страна, чиито последствия са пределно осезаеми до днес – а ще бъдат осезаеми още много години. Тези години формираха и в съзнанието на българските граждани, и в съзнанието на цивилизования свят една друга представа за страната ни – корупционната България, в която всичко е възможно, всичко е позволено...
 
По време на управлението на Тройната коалиция разследването на тези злоупотреби беше на практика невъзможно. След парламентарните избори през 2009 г. новото правителство направи заявка за такива разследвания, но не прояви нужната последователност в това свое намерение. В същото време е повече от очевидно, че тези действия срещат силна съпротива от страна на съда и ръководената от Вас прокуратура. Това е причината повечето разследвания да завършат без резултат, дори когато престъпната дейност е безусловно доказана.
 
Не бих могъл да сумирам всички корупционни практики на тройната коалиция в това обръщение към Вас – това изисква томове, а не просто едно открито писмо. Ето защо ще се задоволя само с някои от най-основните, а именно следните:
 
  1. Заменките на гори и земи.
 
Става дума за систематична корупционна практика, която в своята съвкупност представлява най-мащабния корупционен прецедент в цялата история на България. Според експертни оценки загубите за държавния бюджет се изчисляват на над 6,2 милиарда лева, като общият обем на заменените държавни гори и земи е около 440 хиляди декара. Заменят се гори и земи в атрактивни от икономическа гледна точка райони на страната – Черноморското крайбрежие, планински курорти, ловни стопанства и др. – срещу неизползваеми земи в изостанали и труднодостъпни райони на страната. Част от тези замени обхващат хиляди декари площ, като има прецеденти, при които само от една заменка загубите за държавния бюджет се изчисляват на десетки милиони евро. В редица случаи заменките са извършвани чрез подставени фирми, които непосредствено след осъществяването им препродават земята с огромна разлика в цената.
 
Всички по-мащабни заменки по времето на тройната коалиция са утвърждавани с решения на Министерския съвет, подписани персонално от Сергей Станишев в качеството му на премиер, или от Ивайло Калфин – в качеството му на вицепремиер. Същите носят пряко отговорност за тази фрапираща злоупотреба с държавни земи, чиито мащаби са абсолютен прецедент в българската история.
 
Заменките се извършват преди всичко в полза на олигарси, приближени до БСП, респективно до ДПС. Общо около 350 юридически и физически лица са се облагодателствали от тази корупционна практика. Връзката с политическата власт на тройната коалиция е очевидна: изключителна наситеност от такива корупционни сделки можем да открием в общините, в които е имало кметове от БСП – примерно в Царево, Поморие, Несебър, Бяла и Шабла, респективно – кметове от ДПС – в района на Родопите, в планинските курорти, в ловните стопанства, в Ябланица и другаде. Министър Найденов с основание предполага, че тази именно практика, начената при правителството на Симеон Сакскобургготски, но развита изключително интензивно при управлението на Тройната коалиция, е превърната в основен източник за партийно финансиране.
 
Както Ви е добре известно, именно заради тази корупционна практика в момента срещу България е започната наказателна процедура от страна на ЕС, чиито санкции могат да достигнат милиарди евро. Визирани са 47 заменки, като договорите за тях са подписани ударно за 5 дни - от 22 до 26 януари 2009 г. от бившия шеф на агенцията по горите Стефан Юруков. Средната оценка е 8,09 лв. на кв. м. – при условие, че става дума за земи, чиято реална оценка в редица случаи е десетки пъти по-висока. От тях са се възползвали най-вече близки до БСП крупни бизнесмени – като Красимир Гергов, Христо Ковачки, Тодор Батков, както и фирми, свързани с Васил Божков и Гриша Ганчев.
 
Само няколко примера са достатъчни, за да можете да оцените за какво безобразие става дума. Може би най-драстичният случай е този със заменката на земи, включени в защитена местност "Камчийски пясъци". През 2006 г. Нихат Кабил, тогава министър на земеделието и горите в правителството на Сергей Станишев, заменя в полза на инвеститора "Рийс Интернешънъл" 407 дка край брега, южно от устието на Камчия, в които влиза и част от защитената местност "Камчийски пясъци“, срещу 31 имота земеделски земи в общините Видин, Брегово и Макреш с обща площ от 650 дка. При тази сделка терените на първа линия на плажа в Шкорпиловци са оценени на 55 673 лв., а нивите във Видинско – на 415 340 лв. Сметката показва, че според държавата през 2006 г. един декар земя на морето струва близо 137 лв. или по-малко от 14 стотинки за квадратен метър. По-късно част от тези земи са продадени по 200 евро/кв.м, т.е. за 2600 пъти по-висока цена.
 
След придобиването на земите дружеството собственик “Рийс Интернешънъл” оспорва пред Върховния административен съд (ВАС) заповедта за обявяване на защитена местност “Камчийски пясъци“, тъй като природозащитният режим пречел на неговите строителни намерения. На 27 юни 2006 г. тричленен състав на ВАС, воден от съдия Андрей Икономов, взима решение в полза на "Рийс интернешънъл" АД, потвърдено на 2 ноември 2006 г. и от петчленен състав на ВАС, председателстван от Константин Пенчев, което е обосновано с мотива, че е налице “недостатъчното индивидуализиране на територията на местността "Камчийски пясъци”. С което защитената местност е заличена, а пътят към застрояването й – открит.
 
На 28 януари 2008 г. "Мет Риъл Истейт", едноличен собственик и пълномощник на "Рийс Интернешънъл" получава от Българска агенция за инвестиции сертификат за инвеститор първи клас за проекта си "Спортно-рекреационен комплекс "Камчия Парк Ризорт". Консултант на инвеститора е не друг, а адвокат Тодор Батков, застъпник на интересите на Майкъл Чорни в България, с чието име се свързани и други заменки.
 
И накрая като финал – на 8 септември 2008 г. с Решение на Министерски съвет № 587 от 8.09.2008 г. се променя предназначението на земите и изключването им от горския фонд – за да бъде реализиран инвестиционен проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. С решението си Министерски съвет потвърждава че земите на „Бета Форест” се изключват от горския фонд и са вече част от подробните устройствени планове (ПУП) на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, одобрени със заповеди 643 и 644 от 25 март 2008. Подписът под това решение принадлежи на Сергей Станишев.
 
Това далеч не са единствените сделки в този район. В последните дни от управлението на тройната коалиция “Експат бета” АДСИЦ, компания на бившия министър Николай Василев, е закупила 140 декара до курорта Камчия срещу 4,55 млн. лева от “Кирови инвест” и “Кава консулт”, които пък са ги закупили на цена 7,8 лв. на квадрат от Държавна агенция по горите. Сделката при цена 4.55 млн. лева означава 32 лева на квадратен метър. Средната цена на сходни терени според справка в сайта imot.bg е 40 евро на квадратен метър.
 
Десетпроцентно участие в “Експат бета” АДСИЦ има Моника Йосифова, тогава съветничка на премиера Сергей Станишев – лично и чрез нейната PR агенция “Актив груп”. В същото време министър-председателят на България, подкрепен и от основния акционер в “Експат бета” АДСИЦ – неговия министър Николай Василев – гласува решение на МС да бъдат отпуснати средства от бюджета за изграждането на “общинска техническа инфраструктура - магистрален водопровод” в курортен комплекс Камчия, което очевидно е от полза за евентуалните инвеститори в този район. Освен със средства от бюджета обаче, проектът за канализацията в к. к. Камчия на стойност 1.48 млн. лв. се финансира и от европейски фондове – по оперативна програма “Околна среда”.
 
Със 138,5 дка край Каварна се е сдобил в последния момент преди мораториума Тодор Гергов, брат на Красимир Гергов, собственик на БТВ и монополист в областта на рекламния бизнес. Сделката е осъществена чрез фирма “Про консулт 2004”. Горите край морето са оценени за 7,87 лв./кв. м. В отговор на медийния шум около скандалните сделки Красимир Гергов обяви, че може да върне заменените земи, граничещи с неговия голф комплекс “Блексийрама”, ако получи гаранции, че върху тях няма да се строи – но, разбира се, това и до днес не е направено. С 207.3 дка край Бургас се е сдобил Тодор Батков, като държавата е получила в замяна 927.6 дка. Върху тях се проектира строеж на жилищен комплекс за 20 000 души в бургаския квартал "Крайморие". В случая държавата е получила гори, които вървят в диапазона от 60 до 500 евро за декар, а Батков е получил масиви, които струват от 4 000 до 40 000 евро/дка.
 
Един от най-драстичните корупционни примери е този със сделката за 707 дка в района на Старо Оряхово. Заменката е за гори във вътрешността на страната от близо 1 900 дка. Консултант по сделката е братът на Сергей Станишев - арх. Георги Станишев.
 
Облагодетелстваната компания е Мадара Бяла Норд, собственост на Момчил Караджов и Димитър Борисов (последният е собственик на небезизвестната фирма «Титан», за която тепърва ще става дума в писмото). Освен като консултант, Георги Станишев е и проектант на курортния комплекс, чието построяване се предвижда върху заменената територия. Проектът на Георги Станишев е реализиран и скъпо заплатен, но строежът още не е започнат. Не е трудно човек да се досети каква е реалната функция на този тип сътрудничество.
 
Със 167 дка до брега на Русалка срещу скромната сума от 8 лв. на кв. м. се е сдобил близкият приятел на Сергей Станишев Николай Банев. Друг близък негов приятел, Борислав Гигов, е получил пет парцела на морето – в Несебър, Свети Влас и Царево – на най-ниската възможна цена – 6 лв. на кв. м. Подобни са случаите със заменките на  1000 дка ведно с комплекса „Тузлата”, на 1048 дка от „Сребристия бряг” край Каварна – и много други.
 
Не по-малко драстични са и заменките, свързани с планинските курорти. Например тези на енергийния олигарх Христо Ковачки. През 2007 г. неговата фирма „Агролес“ е заменила около 4000 дка гори край град Мездра с 1200 дка земя около рилския връх Мальовица. Целта му е да придобие туристическата хижа и да я превърне в луксозен хотел. Във връзка с тази заменка се водят дела от страна на Българския туристически съюз, който си иска хижата. Фирмата „Агролес“ обаче се оказва фантом – и липсва валиден адрес, на който да получи съдебна призовка.
 
Само за периода 2007-2008 г. Ковачки е придобил чрез заменки общо 3000 дка в Рила. Сделките са свързани с проекта за ски зона „Искровете – Говедарци – Мальовица“. В замяна държавата получава 10 198 дка гори в Своге, изкупени на безценица по 150-200 лв. за декар. Според поверената Ви институция тези сделки са ощетили държавата с общо 116 млн. лева.
 
Общият извод на експертите, наблюдаващи тези корупционни практики е, че бизнесът със заменки на гори и земи е по-печеливш от търговията с наркотици и оръжие. Цинизмът, с който се оправдават основните виновници за това продължаващо престъпление, е наистина впечатляващ. Би трябвало да напомня, че БСП пое управлението на Държавната агенция по горите с презумпцията, че иска да ограничи именно тази корупционна практика. Вместо това в рамките на мандата нейният председател Стефан Юруков осъществи около седем пъти повече заменки, отколкото бяха реализирани от агенцията през същия период, когато тя бе в кръга на интересите на ДПС. При това същият този Юруков не се посвени да изтъкне, че разписаните от него сделки са “от полза за държавата”.
 
 
  1. Проектът АЕЦ “Белене” и корупционните афери в енергийния сектор
 
Ако заменките са най-мащабната корупционна практика на правителството, оглавявано от Сергей Станишев, то проектът АЕЦ “Белене” съвсем пряко застрашава националната сигурност на България. Самият проект е част от договореностите, постигнати между руския президент Владимир Путин и българския му колега Георги Първанов през януари 2008 г. – и обхващащи освен Белене още и нефтопровода Бургас-Александропулис, както и газопровода Южен поток. Реализацията на тези три проекта, обявени от тогавашния български президент за “голям шлем”, би довела до пълна енергийна зависимост на България от Русия с всички произтичащи от това политически последствия – и би компрометирала окончателно страната ни в очите на нейните евро-атлантически партньори.
 
От тези проекти днес на дневен ред е единствено “Южен поток”, от което обаче не следва, че другите два са се разминали без корупционни практики и огромни загуби за държавата. Това важи с пълна сила за проекта АЕЦ “Белене”, прекратен с решение на българското правителство, но струващ вече близо два милиарда лева на българските данъкоплатци – плюс заема от 250 милиона евро от “Париба банк”, по който страната ни засега плаща само лихвите (възлизащи вече на повече от 55 милиона евро), плюс факта, че НЕК, която е ключов елемент от националната ни сигурност, е доведена до тежък финансов дефицит от над два милиарда лева и на практика е изправена пред фалит – именно заради ангажиментите си към този проект. (Това между впрочем е и реалната причина за скока на цените на електроенергията през лятото на 2012 г., които днес доведоха до драматично обществено напрежение с непредвидим изход – и до оставката на кабинета на Бойко Борисов.)
 
Един кратък поглед върху структурата на разходите по проекта, фактурирани от НЕК към 31.12.2011 г., дава ясна представа за корупционния размах, с който са разграбвани средствата, отпускани за АЕЦ “Белене”. Към тази дата фактурираните разходи са в размер 837 810 224 евро, като от тях са платени 678 089 125 евро. Срещу тези пари на терена има един голям гьол, който с много въображение може да бъде мислен като площадка за ядрена централа. Капитализираните дълготрайни активи са на стойност 45 069 597 евро. Разликата между двете цифри ясно показва, че АЕЦ “Белене” е изцяло корупционен проект, чиято основна функция е да служи като скачен съд за източване на финансовите ресурси на държавата.
 
Един от механизмите за това източване са тъй наречените “консултантски услуги”. Над една пета от всички разходи за проекта са дадени именно за тях. На инженеринговия консултант “Уорли Парсън”, към който като подизпълнител участва и “Риск инженеринг” на Богомил Манчев, са фактурирани 203 807 140 евро – при това за една не само незавършена, но и направо незапочната централа.
 
Изборът на Манчев като подизпълнител на “Уорли Парсън” съвсем не е случаен. Той е де факто създателятна проекта АЕЦ “Белене”. Той е човекът, който практически ръководи българската енергетика по време на царското управление – и под чието давление неговият близък приятел министър Милко Ковачев (който днес е на работа в Париба банк, с която бе сключен крайно неизгоден за българската страна заем от 250 млн. евро за финансиране на АЕЦ “Белене”) реанимира спрения през 1991 г. проект въз основа само на две страници обосновка.
 
Пак той – редом с Ковачки и Красимир Георгиев, фигурира в поверителните грами на посолството на САЩ в София като ключова фигура в българския енергиен бизнес. Неговата връзка с австралийско – американската компания “Worley Parsons” се осъществява чрез техния регионален директор за Европа – Джурица Танкошич. Отношенията им са повече от близки, а адресът на съвместната им фирма “Parsons E & C Bulgaria” е същият, като на основната компания на Манчев “Риск инженеринг”.
 
Общи са и интересите, които се свързват с пагубния за България проект АЕЦ “Белене”. Става дума за износ на ток – който се купува на безценица от АЕЦ “Козлодуй” – централата, в която от Манчев зависи практически всичко, и се продава с огромна печалба зад граница – в Сърбия, Гърция, Албания и Македония. Изнасят се огромни количества – пикът е 7,5 милиарда киловат часа през 2005 г. – а НЕК губи около 50 милиона годишно от допускането на корупционни схеми при износа на ток.
 
Основният износител е сръбската компания EFT, която чрез дъщерната си компания „EFT България“ осъществява 70% от износа. “EFT България” пък е собственост на фирмата на Манчев, „Energy Finances Group“. И така кръгът се затваря.
 
Ако над двеста милиона са потънали в консултантските джобове, то е резонен въпросът за съдбата на останалите харчове, направени от НЕК по този проект. Огромна част от тях съставляват фактурираните задължения към изпълнителя Атомстройекспорт (АСЕ) по анекси 3, 4 и 5 към тъй наречения договор за реализация на АЕЦ “Белене”. Те възлизат съответно на 101 575 721, 180 065 092 и 217 810 747 евро, по-голямата част от които са вече изплатени. Големият въпрос е обаче на какво основание са направени поръчките към АСЕ, след като окончателен договор за инженеринг, доставка и строителство на централата де факто няма.
 
В това отношение докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция, визиращи редица констатирани нарушения във връзка с осъществяването на проекта, са абсолютно категорични. В тях се посочва, че още при самата процедура за избор на изпълнител, проведена през 2005 г., не са договорени основни параметри на договора за инженеринг, доставка и строителство, които са предмет на проведената процедура за обществена поръчка. Неизяснените въпроси са свързани основно с плащането на ключови събития, с графиците за плащане и определянето на формулата за ескалация. Същите параметри остават недоговорени и при подписването на Споразумението на 29 ноември 2006 г. Видно от него, към момента на подписването преговорите между страните продължават – като в него е вписан и 12-месечен срок за тяхното финализиране.
 
Въпреки липсата на споменатите основни договорености, съветът на директорите на НЕК взема решение с протокол № 42 от 30 октомври 2006 г., с което упълномощава главния изпълнителен директор да подпише договор с класирания на първо място Атомстройекспорт за сумата 3 милиарда 997 милиона и 260 хиляди евро. В доклада на агенцията се установява, че по смисъла на Закона за обществените поръчки и взетото решение няма подписан договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ “Белене”, а на 29 ноември 2006 г. се подписва споразумение, по силата на което страните се задължават да продължат преговорите по някои недоговорени до този момент условия, сред които е формулата за ескалация на цената, която е трябвало да се договори до 31 май 2007 г. – но дори и след изтичане на посочените срокове, няма договорена формула за ескалация и цената остава неопределяема. За сметка на това със споразумението се възлагат предварително част от дейностите по проекта на стойност 193 189 000 евро, което е грубо нарушение на Закона за обществените поръчки.
 
Това обаче не е единственото нарушение. Всъщност и самата процедура при избора на изпълнител е предпоставена и опорочена, тъй като е поставено условието за изпълнението на проекта да се ползва площадката и доставеното преди повече от двадесет години оборудване – при първоначалния старт на строежа на АЕЦ “Белене”.
Това изискване естествено стеснява кръга на възможните изпълнители само до Росатом и неговите дъщерни копмании. Иначе казано – обществената поръчка е формулирана така, че да се гарантира спечелването й от руска страна. В същото време основанията за така поставените условия се оказват фалшиви: площадката е разрушена, а доставеното оборудване – продадено на изпълнителя и изнесено.
 
Дори само това обстоятелство – тенденциозното опорочаване на избора на изпълнител – вече свидетелства за корупция от особено голям мащаб, както и за прокарване на чужди геополитически интереси. Корупционните практики обаче продължават – и са свързани именно с продажбата на старото оборудване на АСЕ. През юни 2008 г. е подписан анекс 3 към споразумението от 2006 г., с който НЕК възлага на изпълнителя да извърши дейности по разрушаване на съществуващите сгради и конструкции, намиращи се на ядрената площадка. Въпреки че става дума за плащане от над 100 милиона евро, конкурс за изпълнението на тези дейности не е проведен – вместо това е сключен директен договор с АСЕ – отново в нарушение на Закона за обществените поръчки.
 
Същевременно в споразумението от 29 ноември 2006 г. се посочва, че оборудването, което няма да бъде интегрирано в проекта АЕЦ “Белене”, ще бъде изкупено от АСЕ, като това изкупуване ще бъде предмет на отделни преговори. При подобни преговори съгласно Правилника на реда за упражняване правата на собственост в капитала на търговските дружества, се изисква началната цена на преговорите да бъде определена в оценка на лицензиран оценител. Такава липсва – налична е оценката само на архитект-инженера Уорли Парсънс, възлизаща на 295 милиона евро. Но и тази оценка не е спазена – като на практика без всякакви преговори НЕК се съгласява да бъде посочена цена от 205 млн. евро – или с 90 млн. по-ниска.
 
С това обаче не приключва сагата с голямото разчистване на старите ядрени реактори и машинарии, платени от България преди повече от 20 години. Плюс това намаление съветът на директорите на НЕК се съгласява да намали продажната цена с още цели 77 милиона евро – като с тази сума се заплащат руските разходи по ремонт, транспорт, товарене и разтоварване на оборудването. Тези разходи обаче не са документирани и доказани, а вероятно са и раздути – като се има предвид факта, че за митническото освобождаване на оборудването са платени 14 945 786 евро, за товарене и разтоварване – 11 767 468 евро, а за ремонтно-възстановителни работи (на техника, която изобщо не е работила) – 50 129 521 евро. Равносметката е печална – ядреното оборудване е на практика подарено на руската страна, като приходите от продажбата са 87 612 525 евро, а прихванатите разходи възлизат на 77 172 475 евро.
 
Пак от доклада на същата комисия е видно, че е налице нецелево разходване на част от целево предоставените от държавния бюджет 300 милиона лева за покриване на вноската в уставния капитал и предстоящите увеличения в капитала на съвместното дружество между НЕК и РВЕ Пауър – избран за стратегически инвеститор. На практика такава нова и юридически самостоятелна съвместна компания изобщо не е създадена.
 
Казусът с тези 300 млн. лева, предоставени с решение на МС, представлява много сериозно законово нарушение, за което пряка отговорност носи тогавашният премиер Сергей Станишев. Парите са отпуснати с постановление на МС по предложение на министър Петър Димитров – като държавата закупува акции на стойност 300 млн. лв. за увеличаване капитала на Български енергиен холдинг, при което последващо трябва да бъде увеличен капиталът на НЕК, с цел изпълнение на проекта за изграждане на АЕЦ “Белене”. Решението предполага също министър Орешарски да извърши корекции в бюджета, както и в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Фрапиращ е обаче фактът, че тази сума не е предвидена в бюджета за 2008 г. и е отпусната без дебати и решение на НС – което е грубо нарушение на закона. Още повече, че парите са използвани не по предназначение – и че с тях са извършени преки плащания на също тъй незаконосъобразно поръчаното оборудване, а според някои данни – и плащания на комисионни на лобисти в полза на проекта.
 
Това бюджетно финансиране противоречи на многократно лансираната от Сергей Станишев теза, че за проекта АЕЦ “Белене” не е платен нито един лев от държавния бюджет. Напротив – основните плащания по проекта са направени именно с бюджетни пари – при това отпуснати незаконосъобразно. Като връх на цялото това безобразие е видно, че обсъждащите този незаконен акт министри са били съвсем наясно какво правят – ако се съди по предложението на Петър Димитров, според когото “при 49% частно участие, няма никакви основания да се предполага, че Европейската комисия ще ни упрекне, че това е държавна помощ за един финансово неефективен проект”.
 
Що се отнася до финансовата неефективност на този проект, то правителството е било наясно още тогава, че реалната му стойност ще надхвърли в пъти примерната цена от 3,9 милиарда евро, фиксирана от руския изпълнител в първоначалното споразумение (в него така посочената цена не задължава АСЕ с абсолютно нищо, тъй като се предвижда ескалация на цената, но не са договорени нейните параметри – и следователно всякакво нарастване е възможно!). Това става ясно от две писма на “РВЕ Пауър” – единственият престижен инвеститор, проявил интерес към този проект. Принципните възражения на РВЕ са свързани с факта, че без наличието на окончателен договор и без да е взето предвид тяхното мнение и съгласие, се правят поръчки за оборудване на стойност стотици милиони евро, в плащането на които немският консорциум категорично отказва да участва.
 
В писмо от 25 март 2009 г. от РВЕ до НЕК с вх. № 99-00-225/25.03.2009 г. са изразени резервите от страна на стратегическия инвеститор от нерешаването на редица ключови въпроси, включително и свързаните с финансовото структуриране на проекта. РВЕ подчертава, че финансовите задължения на НЕК ще бъдат около 5 милиарда евро, като настоява в най-кратки срокове НЕК да покаже готовност да осигури своя дял от финансирането. В следващо писмо с вх. № в НЕК 99-00-458/15.07.2009 г. немският концерн информира, че подходът за съвместно финансиране, предвиден в споразумението с НЕК, не може да бъде изпълнен при текущата финансова ситуация, ограниченото банково финансиране, възможността за привличане на не повече от 5 милиарда евро външно финансиране на проекта, което зависи от външни кредити от Франция и Германия, които пък зависят от потвърждание на споразуменията за подизпълнение с Атомстройекспорт, както и от предоставяне на гаранции за сумите по кредитите – и гаранции за завършване на проекта. И в това писмо се подчертава, че общият обем на разходите по проекта ще бъде над 10 милиарда евро, а делът на НЕК за 51% дял от общата компания трябва да бъде около 5,4 милиарда евро. Поради което РВЕ официално предоставя на НЕК гратисен период за изпълнение на задължението за финансово приключване на проекта до 30 септеври 2009 г. – и предупреждава, че при непостигане на посочените условия ще упражни правото си на предизвестие за излизане от проекта АЕЦ “Белене”. Във връзка с това се поставят и изисквания към НЕК да представи доказателства за възможността да финансира дела си – и график за осигуряване на необходимите средства.
 
Разбира се, НЕК не изпълнява тези изисквания. Няма и как да ги изпълни, тъй като компанията е източена – и към момента е най-големият длъжник на държавата – с дългове в размер от над два милиарда лева. Поради което се стига до закономерния отказ на РВЕ от проекта АЕЦ “Белене”, реализиран на 27 октомври с връчено чрез нотариус писмо, с което се прекратява договора за съвместно сътрудничество от 19 декември 2008 г. Като основание са посочени неизпълнението на съществено условие №2 – постигане на споразумение за съвместен подход за финансиране на проекта, и съществено условия № 6 – неподписване на договор за инженеринг, доставка и строителство с АСЕ (такъв договор не е подписан и до ден днешен). Това писмо на практика бележи и края на проекта: всички опити да се намери стратегически инвеститор пропадат, а България няма възможност да поеме харчове от подобен мащаб, без те да доведат държавата до фалит. Единствената възможна опция си остава предложението на руската страна да финансира проекта, като покрие разходите си (неясно какви) с продажба на ток от централата в неясно колко дълъг експлоатационен период. Това на практика означава да се построи руска ядрена централа на българска територия – с което настоящото правителство не се съгласява – но което може би е било и целта на всички свързани с този проект усилия, хвърлени от президента Георги Първанов, министър-председателя Сергей Станишев и управляващата БСП.
 
От цитираните писма на РВЕ става ясно, че още в началото на 2009 г. правителството на Сергей Станишев е знаело, че реалната цена на проекта ще надхвърли 10 милиарда евро – и че подобни харчове са немислими за една малка страна като България в условията на тежка икономическа криза. Упорството да бъде наложен въпреки това този проект и щедрите лъжи за това как той ще струва 3,9 милиарда, ще се изплати за 10-12 години и ще донесе приходи от 200 милиарда евро, могат да имат само две обяснения – или става дума за корупционни апетити, или пък за обслужване на чужди геополитически интереси. И двете са от Вашите компетенции, г-н Главен прокурор.
 
Моето скромно мнение е, че двете хипотези не си противоречат и са в еднаква степен верни. Записите от СРС по следствено дело № 245 от 2006 г., разсекретени наскоро от парламентарната комисия за борба с корупцията, хвърлят известна светлина върху това как и с какви мотиви са се вземали правителствените решения, свързани с проекта АЕЦ “Белене”, а и с други крупни инвестиционни проекти. В тези СРС са следени разговорите на енергийния олигарх Красимир Георгиев, президент на консултантската компания “Фронтиер”.
 
Същият – без да заема какъвто и да е официален пост – се оказва посредник по много сделки и договори, свързани с АЕЦ “Белене”, доставките на ядрено гориво за България, строежа на автомагистрала “Тракия”, преговорите за продажба на “Булгартабак” и много други. Постоянни партньори, включително при договорености с откровена корупционна насоченост, са министрите Румен Овчаров и Асен Гагаузов, зам.-министър Корнелия Нинова, висши администратори в енергийния сектор, Росен Карадимов, съветник на Сергей Станишев, Любомир Велков, изпълнителен директор на НЕК и изключително близък до министър Овчаров,  руски официални ръководители и бизнесмени в областта на енергетиката, други енергийни олигарси – като небезизвестния Богомил Манчев. Въпреки липсата на каквито и да било официално дадени правомощия, Красимир Георгиев е преговарял съвсем директно с руската страна по проблеми от изключително важно значение за националната сигурност на страната – като договореностите за АЕЦ “Белене” и доставките на ядрено гориво – и е лобирал отново в полза на руската страна пред български министри и лица от висшата държавна администрация – включително договаряйки комисионни.
 
Например при разговор с руската страна за уточняване на датата, на която да бъде обявено, че “Атомстройекспорт” печели поръчката за строежа на АЕЦ “Белене”, той изисква и “обещаните 30% да бъдат получени напред”. Още на 26 октомври 2006 г. той съобщава на руските си партньори, че са победители в търга – което би трябвало да съставлява държавна тайна – и посочва, че на 31 октомври премиерът на България ще обяви тяхната победа. Датата е стратегически избрана – тъй като вторият тур на президентските избори е на 29 октомври – и целта е победата на Георги Първанов да бъде обявена паралелно с победителя в търга за строителството на АЕЦ “Белене”.
 
Един специфичен момент, характеризиращ особените правомощия на Красимир Георгиев в сферата на енергетиката, дадени му от тройната коалиция, е свързан с преговорите му за доставка на ядрено гориво – както за АЕЦ “Козлодуй”, така и за бъдещата ядрена централа. През октомври и ноември 2006 г. той води разговори с различни руски представители, като целта е договорите за руски доставки на ядрено гориво да бъдат подписани преди януари 2007 г., когато се очаква влизането на България в ЕС – и съответно влизането в сила на европейското законодателство, според което се позволава само 20% доставки от Русия. Целта е да се изпревари тази дата, като руската компания, която се появява на много места в разговорите като евентуален доставчик, е ТВЕЛ – същата, която беше уличена от ядрения дисидент Георги Котев като доставчик на нелицензирано преработено горива за АЕЦ “Козлодуй”.
 
За това какъв огромен корупционен потенциал се крие в неговата фигура на посредник, може да се съди по разговори 772 и 779 от описа на следствената служба, проведени на 14.11.2006 г., в които се обсъжда офертата на Уестингхаус, която била по-ниска от тези на Атомстройекспорт, Арева и Фромаком – “малко над 200 млн. долара на енергоблок”. В следващи разговори – 796 и 797 – стават видни усилията на Красимир Георгиев да парира тази оферта. Особено впечатляващ е също разговор 805, в който съвсем очевидно се обсъждат комисионни за доставени турбоблокове, сумите и начините за превеждане на парите. Сродни проблеми се обсъждат и в разговор 835 с неизвестен мъж, който договаря плащания през кипърските компании “Блус” и “Блус Рок Кепитъл”. В тези разговори можем да срещнем следните думи, изречени от Красимир Георгиев: “Тия дет сме договорили да ни ги напише, ние сме ги договорили. Нали, разликата да ми я напише отделно, на такова, на отделни листчета. За Белене еди-какво си.” В други разговори се обсъждат банкови сметки, през които да се осъществяват плащания, откриване на фирми в Гърция и Македония – за “да затворят целия цикъл навсякъде” (разговор 840) и прочее необходими подробности за очевадно корупционни сделки.
 
Естествено, в случая не става дума само за лични интереси. Красимир Георгиев менажира преговорния процес по АЕЦ “Белене” и редица други сделки – но на практика той играе единствено ролята на посредник, на проводник на корупционните интереси на официалните държавни ръководители. Кои са те, много ясно личи от контекста на проведените разтовори и договаряните “схеми”. Именно във връзка с АЕЦ “Белене” в разговор 413 Красимир Георгиев споделя, че “По принцип двама души ще решават – премиерът и Овчаров”. И наистина драматично пропадналият опит за реализация на този пагубен за България проект се дължи до голяма степен на техния избор и тяхната воля.
 
 
  1. Изкуственият фалит на “Кремиковци”
 
На 12 март 2008 г. Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, изпраща на главния прокурор Борис Велчев писмо 11-00-70/12.03.2008 г., в което твърди, че “управляващите и представляващите “Кремиковци” АД, предвид лошото финансово състояние на дружеството, не са изпълнявали задължението си, регламентирано в Търговския закон, и не са сезирали компетентния търговски съд с искане за обявяване на несъстоятелност, с което се допуска продължаване на разпоредителни сделки с активите, което още повече увеличава задълженията на дружеството и уврежда бъдещата маса на несъстоятелността.” В писмото се посочват предполагаеми престъпни деяния от страна на ръководителите на Кремиковци по чл. 219, 220 и 227 Б от НК, и се иска извършването на проверка по същите – за периода май 2006 – март 2008 г.
 
С други думи – министърът на икономиката твърди, че предприятието е било във фалит в посочения период, но това негово състояние е укривано от управляващите го. Тези твърдения обаче много сериозно се разминават с истината – и на практика осъществяват състава на набедяването, което, както е известно, е тежко престъпление. Всъщност министърът откровено лъже в писмото си до главния прокурор – и категорично доказателство за неговата лъжа е решението на Апелативния съд от ноември 2008 г., в което изрично се посочва, че “дружеството не е било декапитализирано за периода към 31.12.2005 г., нито към 31.12.2006, и към 31.12.2007 г.”, че в този период е налице “тенденция към увеличаване, т.е. подобряване коефициента на рентабилност на собствения капитал”, както и че “за периода от 31.12.2005 г. до 06.06.2008 г. “Кремиковци” АД е извършило плащания в общ размер на 4 207 552 565 лева”. В резултат на което с решение на съда се отменя решението по делото за несъстоятелност на Софийски градски съд и се определя 06.06.2008 г. за начална дата на неплатежоспособността на “Кремиковци” АД. Сродно е решението и на Върховния лондонски арбитражен съд, който определя същата дата.
 
 
Редно е прочее да се запитаме – какво по-точно се е случило между 31.12.2007 г. и 06.06.2008 г., за да се стигне до фалита на едно от най-големите български промишлени предприятия? Отговорът е тежък, но трябва да бъде казан ясно: “Кремиковци” АД е жертва на изкуствено организиран фалит, в чиито схеми участват министър-председателят Сергей Станишев, министър Петър Димитров и други официални и неофициални лица (сред които и такива, съдени в момента за организирана престъпна дейност).
 
Истината е, че не хората, ръководили комбината в периода 2005-2007 г. са укривали неговото състояние на неплатежоспособност, а че същото е предизвикано с пряката намеса на държавата и съдебните органи, включително поверената Ви прокуратура. Доказателствата за това, че на практика е предизвикан изкуствен фалит, са ясни и измерими – достатъчно е само да сравним икономическите разултати от дейността на “Кремиковци” за края на 2007 и август 2008 г. В края на 2007 г. просрочените дългове на “Кремиковци” възлизат на не повече от 380 млн. лева, при активи на стойност 2,4 милиарда лева – според оценка на одиторска компания. За 2008 г. просрочените задължения са вече 2,2 милиарда лева, а към 2010 г. нарастват до 2,4 милиарда, като активите на комбината се измерват с 316 млн. лв – това е сумата, за която комбинатът е продаден на фирмата “Надин”, която в момента го реже за скрап. Иначе казано – 1,8 милиарда от дълга е формиран през 2008 г. Цената на акциите на борсата също е показател за това кой и кога е съсипал “Кремиковци”. От март 2007 до март 2008 г. цената на акциите расте – за да достигне до 40,8 лв. за акция (при номинал от 1 лев) през ноември 2007 г. След намесата на държавата в дружеството цената много рязко пада – за да достигне почти нулева стойност през 2009-2010 г. През 2007 г. комбинатът произвежда продукция на стойност 1,6 милиарда лева – равни на около 3% от брутния вътрешен продукт на страната. През 2006 и 2007 г. комбинатът внася в националния бюджет близо 500 милиона лева – и задълженията му към НАП са нулеви. Бизнес планът за 2008 г. предвижда в държавната хазна да бъдат внесени още 240 милн. лева. Вместо това е реализирана загуба от 300 млн. лева.
 
Каква е причината за този печален резултат – и респективно за пропуснатите от държавата ползи в размер от един милиард лева от 2008 г. до днес? Отговорът е парадоксален: причината е в усилията на правителството да фалира предприятието. По трудният въпрос е – защо.
 
В периода, за който се твърди, че “Кремиковци” АД е в прикриван от неговите собственици фалит, комбинатът е частно предприятие – само 26% от акциите му са държавни. Докаран до фалит при правителството на Жан Виденов, той е купен за един долар от Валентин Захариев (но с близо един милиард лева задължения) и препродаден за 110 милиона долара на индиеца Прамод Митал – на 15 август 2005 г.
 
Тезата, че оттогава до 2008 г. предприятието е било в скрит фалит, просто не издържа критика. Скоро след сделката “Кремиковци” АД има нулеви задължения към бюджета, произвежда около 3% от брутния вътрешен продукт на България, а неговата продукция оформя 10% от износа за ЕС.
 
На този фон идеята да бъде фалиран “Кремиковци” и да бъдат прогонени чуждите инвеститори изглежда дива и варварска – но не и необяснима с оглед манталитета на управляващите. Смисълът на цялата операция е миналото през фалит предприятие да бъде придобито от държавата, като същата се конституира като негов най-голям инвеститор, и след това продадено – вече изчистено от дълговете си – на когото трябва. Като модел е визирана сделката със „Стомана” – Перник, без да се отчита, че става дума за технологически различни предприятия – и че „Кремиковци” не може просто да бъде спряно, а сетне пуснато отново, без това да доведе до огромни загуби. Политическата сметка пък е свързана с идващите парламентарни избори – като се е разчитало при евентуална смяна на собствеността както на комбината, така и на футболния клуб ЦСКА, закупен от Прамод Митал и тяхното влияние да бъде използвано в предизборната борба. И най-сетне е ставало дума и за конкретни интереси – тези на небезизвестните братя Пламен и Йордан Стоянови, по-известни като братя Дамбовци, и тяхната компания “Екометалинженеринг”. Очаквало се е именно Дамбовците да бъдат и реалните купувачи на комбината – или поне да го доизточат ефективно покрай изкуствения фалит; авторите на този сценарий обаче не са предвидили, че покрай икономическата криза и особено покрай очевадните опити на държавата да смачка “Кремиковци”, няма да се намери банка, която да отпусне пари за оборотен капитал – а размера на тези суми се измерва с десетки милиони евро. Така – покрай икономическите интереси на Дамбовците и политическите интереси на БСП, “Кремиковци” е унищожен и в момента се реже на скраб, а стотици фирми и десетки хиляди работещи, свързани с него, са изхвърлени на улицата.
 
Атаката срещу „Кремиковци” е предшествана от няколко прецедента, които безспорно заслужават внимание. Комбинатът е бил охраняван от охранителна фирма на Филко Славов – бивш шеф на баретите, срещу скромната сума от половин милион месечно. Въпреки това обаче кражбите и злоупотребите от най-различен тип са ежедневие – като се почне от изчезването на цели пудони стомана с общо тегло 300 тона и стойност един милион евро – и се стигне до набези на цигански банди, които крадат метали и ги продават на братята Дамбовци, които след това го продават отново на “Кремиковци”. Братята практически са овладели позиции на входа и изхода на предприятието, заемани преди тях от „Мултигруп” – и са основни действащи лица при активното мероприятие, разиграно от Сергей Станишев и неговия министър Петър Димитров.
 
В крайна сметка назначеният през 2007 г. изпълнителен директор Александър Томов, който заема този пост само четири месеца, прекратява договора на Филко Славов и наема като охрана Груп „4” на пет пъти по-ниска цена. Новите охранители ограничават кражбите и набезите, което очевидно не се харесва на Дамбовците; паралелно с това Прамод Митал нарежда да бъде отнет кабинетът на тъй наречения „директор по сигурността”, който не е друг, а небезизвестният Алексей Петров.
 
Последствията не закъсняват. Александър Томов е грубо заплашен лично от Алексей Петров и призован “да внимава в картинката”. В края на ноември в завода за стомана избухва голям взрив, който отнася покрива – само по чудо няма жертви. Вътрешните разследвания показват, че става дума за саботаж. Дни по-късно избухва пожар в кабелния отсек на производството за валцуване – като финансовите загуби са повече от чувствителни. Когато във връзка с тези събития Александър Томов иска среща с вътрешния министър Румен Петков, получава неочакван съвет: „знаеш ли, свържи се с Алексей Петров. Той е много влиятелен на територията на Пето районно.”
 
След тези опити за сплашване следва бруталната намеса на българското правителство. На 28.01.2008 г. министър Петър Димитров назначава проверка в счетоводството на „Кремиковци” АД, чиито резултати дори и няма да дочака, преди да сезира прокуратурата. В началото на 2008 г. започва масирана медийна кампания, която цели да внуши, че в „Кремиковци” АД се извършват крупни кражби. През февруари същата година НЕК, Булгаргаз и БДЖ отказват доставки на стоки и суровини за комбината с искане да се обслужат незабавно старите задължения отпреди приватизацията – което е в пълен разрез с постигнатото споразумение, постигнато между тях и „Кремиковци” от 2006 г. Следва вече визираното писмо на Петър Димитров до главния прокурор – то изтича в медиите и Прамод Митал незабавно напуска поста си и страната, отвратен от лицемерието на българските власти. В същото време това писмо разколебава и банкерите, които отпускат оборотен капитал за „Кремиковци, и инвеститорите, които в този момент са в преговори за купуване на комбината.
 
Спирането на доставките от държавните монополисти пък разколебава и другите доставчици на оборудване и суровини, поради което братята Дамбовци стават монополисти, застанали на входа и изхода на предприятието. В началото на февруари Александър Томов се оттегля от директорския пост – като на негов място е предложен Велин Филипов, съветник на министър Петър Димитров – и по изрично искане от страна на държавата се приемат регламенти, според които никакви решения, свързани с финансови заплащания, не могат да се вземат без съгласуване с нейния представител. Старата охрана начело с Филко Славов е върната, а корумпираните директори, освободени от предишното ръководство, са възстановени на работа.
 
Най-тежкият удар върху „Кремиковци” обаче е свързан с умишленото неплащане на лихви към държателите на облигации по облигационния заем, взет от Прамод Митал през 2006 г. – чрез който между другото са изплатени 123 милиона лева и 63 милиона евро задължения на „Кремиковци” към българската държава. Лихвите са успешно заплатени през 2007 г., но през 2008 никой и не е помислял да ги плаща – което автоматично прави целия заем изискуем. Така към средата на май към дълговете на „Кремиковци” се добавят близо 700 милиона лева.
 
Последният пирон в ковчега е забит отново от министър Петър Димитров, който предявява иск за още 700 милиона лева стари задължения за периода 1993-1998 г., които са отдавна отписани. Този иск е обжалван пред съда и е отменен от него – но върши чудесна работа за това да се пледира, че предприятието е във фактически фалит, а държавата е най-големият му кредитор. Допълнително в списъка на най-големите кредитори, съставен през август 2008 г. от синдика Ана Миленкова и използван като доказателство при откриване на процедура за несъстоятелност, фигурират редица задължения, които са надписани – като задължението към „Стейттрейдинг корпорейшън” например, или представляват задължения към фирми, които са собственост на самия комбинат.
 
Дори и бегъл анализ на тази ситуация доказа безспорното: разликите в икономическото състояние на „Кремиковци” между 2007 и 2008 г. са драматични, а огромната част от дълга е натрупан вследствие определени действия или бездействия на правителството. Иначе казано: фалитът на „Кремиковци” АД е умишлено предизвикан.
 
Едно от най-сериозните доказателства за личната съпричастност на Сергей Станишев към това престъпление е прогонването на двамата крупни инвеститора, които се опитват да купят предприятието след оттеглянето на Прамод Митал.
 
Става дума за двама милиардери – и това е всъщност единственият случай, в който инвеститори от подобен ранг проявяват интерес към българско предприятие. В края на септември 2007 г. украинският милиардер Константин Жеваго официално обявява намерението си да купи „Кремиковци”. През март 2008 г. е проявен интерес и от „Аселор Митал”, най-голямата в Европа стоманодобивна компания, собственост на Лакшми Митал – брат на Прамод Митал – и една от най-богатите и влиятелни фигури в световния бизнес.
 
Офертата на „Аселор Митал” заявява инвестиционна програма от 500 милиона евро и работен капитал от 80 до 100 милиона евро месечно. Офертата на Жеваго заявява инвестиционна програма от 100 милиона евро и оборотен капитал от 80 милиона евро –неговото предимство е, че компанията му разполага със суровинни източници за производство на стомана, разположени относително близо до България. И двамата заявяват средства за ЦСКА, предвиждат средства за екология – Жеваго дори предлага да подари на правителството 20 милиона евро за спешни екологични нужди. Той посещава няколко пъти България и се среща и с премиера, и с министъра на икономиката. Персонална среща със Сергей Станишев е поискана и от страна на Лакшми Митал, но българският премиер се оказал твърде зает да го приеме , което е, меко казано, малоумно. (Ако Лакшми Митал бе поискал среща с Дейвид Камерън, би бил приет на “Даунинг Стрийт” 10 в рамките на броени дни.)
 
В крайна сметка към края на юли 2008 г. „Аселор Митал” губи вяра в проекта „Кремиковци” и същия месец всички останали след оттеглянето на Прамод Митал индийци, начело с главния изпълнителен директор Джаганатан, заминават в отпуск, за да не се върнат никога. След като държавата в буквалния смисъл на думата „конфискува” продукция „Ферекспо” на стойност 25 милиона евро, произведена на ишлеме, се оттеглят и представителите на Жеваго. По този повод Александър Томов е отбелязал в своята книга „Октопод. Политическата корупция в България. Заговорът срещу „Кремиковци” и ЦСКА” следното:
 
„Днес „Аселор Митал” и „Ферекспо” са проспериращи световни компании. Техните фирми (и футболни отбори) в Румъния, Полша, Македония, Дания, Франция и още десетки страни дават работа на десетки хиляди хора.
 
В България, някаква офшорна фирма, ръководена формално от 26-годишен младеж, реже „Кремиковци” за скрап. Десетки хиляди българи останаха без работа. Стотици хиляди бедстват и може би чакат милионите от бюджета, които „Кремиковци” създаваше до 2007 г. Политическата корупция винаги произвежда бедност и разрушение.
 
А Сергей Станишев и Петър Димитров си пият кафето в парламента… и ни махат от „Бузлуджа”… Каква ирония на съдбата…”
 
Отделна, но тясно преплетена с аферата „Кремиковци”, е кражбата на ЦСКА. Акцията срещу футболния клуб в този случай е подета от председателя на Апелативната лицензионна комисия на БФС Николай Георгиев, който без предизвестие отнема неговия лиценз, и то в момент, в който ЦСКА е шампион. В същото време обаче Николай Георгиев, бивш офицер от ДС, е и шеф на Инспектората на Министерския съвет, и близък съветник на Станишев. Хватката, използвана в случая, е следната: лицензионната комисия изисква от ЦСКА да докаже, че е работещо предприятие, сиреч, че има положителни финансови резултати. В същото време квалифицира обаче кредит в размер на 5 милиона евро, отпуснат на клуба от Прамод Митал като загуба от неговата дейност. Това става повод да бъде отнет лицензът на ЦСКА на конспиративно заседание Апелативната лицензионна комисия, проведено на 30 май 2008 г.
 
Аргументът на Николай Георгиев е, че ЦСКА е финансово несъстоятелен и дължи данъци. Въпреки че това изобщо не е вярно, същият отказва да ревизира своето решение. Всички опити на Александър Томов, който по това време е президент на ЦСКА, да реши този проблем – включително и чрез застъпничеството на българския президент, търпят провал.
 
На 6 юни Сергей Станишев кани на среща свързани с ЦСКА фигури като треньора Димитър Пенев, шефа на фен клуба на отбора Димитър Ангелов – Дучето и журналиста Георги Атанасов. Буквално след срещата Дучето поема агресивна кампания с обвинението, че Александър Томов е престъпник и че той е откраднал парите на ЦСКА. Кампанията се масовизира – главно чрез вестниците на Тодор Батков, който като президент на „Левски” е основният заинтересован: неговият клуб заема мястото на ЦСКА в шампионската лига, което му носи няколко милиона евро печалба.
 
Тези действия обаче, както и изкуственият фалит на „Кремиковци”, предизвикват и недоволства: фенове на червените протестират пред БФС, работниците в комбината готвят стачка. Трябва спешно да бъде намерен виновник, върху чиято глава да бъдат прехвърлени негативите. И Станишев предприема решителната стъпка: на 5 юли 2008 г. възлага публично на ДАНС да извърши „пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА, а НАП да извърши пълна данъчна ревизия на клуба за периода 2002 – 2007 г.” Тази заповед, оповестена от пресслужбата на МС, е в пълно противоречие със Закона за ДАНС, който не предполага подобни поръчки.
 
В крайна сметка се намесва и прокуратурата, което е и основната цел на това активно мероприятие. Две седмици след отнемане на лиценза прокурорите Роман Василев, Николай Кокинов и Божидар Джамбазов обявяват на пресконференция, че започват досъдебно производство за присвояване на 3,5 милиона евро, източени от ЦСКА от Александър Томов и Александър Гарибов. Обявяват също, че ДАНС им е предоставила 11 тома материали, доказващи престъплението. Всъщност ДАНС не е открила нищо, а споменатите 11 тома са документацията на футболния клуб, предоставена на ДАНС доброволно. В крайна сметка на 17 юли 2007 г. Петко Сертов обявява резултатите от проверката чрез наказателно постановление № ДФР/НП-8, в което е установено само едно единствено нарушение, извършено през 2006 г., когато собственик на клуба е бил Васил Божков.
 
В крайна сметка, за да приключи целия този цирк, фирмата „Глобал стийл” потвърждава ангажимента си и изплаща целия кредит към ЦСКА. Прокурорите и съдиите по делото обаче изобщо не обръщат внимание на този ясно документиран факт. Лъжата, че Томов и Гарибов са присвоили 3,5 милиона евро от футболен клуб, който има стотици хиляди привърженици, има обаче огромен публичен ефект. Само от юли до септември 2008 г. на тази тема са посветени 736 публикации и телевизионни материали. С налагането на тази лъжа в публичното пространство ставна по-лесно да поддържана и другата – че „Кремиковци” е източен и фалиран, като този фалит е бил прикриван от нейните собственици и управители.
 
Свръх всичко чрез тази лъжа се стига и до следващото действие на сагата – продажбата на футболния клуб, която е договорена със собствениците на „Титан интернешънъл холдинг” Димитър Борисов и Иво Иванов, но съдебните дела стопират плащанията – и договорената цена не е платена от тях и до ден днешен – като клубът е в буквалния смисъл на думата откраднат.
 
 
 
 
  1. Договорът на “Сименс” ЕООД – България за отпечатването на български паспорти с биометрични данни
 
На 14.04.2010 г. в. “Труд” отпечатва интервю с Тошо Недялков, бивш зам. директор на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), в което се съдържат твърде интересни данни за друга една афера, пряко свързана с бившия министър-председател на България Сергей Станишев – опорочаването на търга за отпечатване на нови задгранични паспорти с биометрични данни, свързано с конкретно изискване на ЕС.
 
Вероятно мнозина си спомнят за аферата с тези паспорти: денонощните опашки пред МВР-тата, хилядните номера на чакащите новите си паспорти с биометрични данни в тях, изнервените хора, които заради гафа с тези паспорти губеха време и пари – и то понякога твърде сериозни пари, свързани с договори нейде по света, за които не можеха да заминат. Проблемите бяха свързани с факта, че системата, разработена от “Сименс”, която спечели търга за отпечатването на тези паспорти, просто не работеше според параметрите на сключения договор, и блокираше ту по една, ту по друга причина. Тогава министър Цветанов съветваше хора, които няма да пътуват, да не си вадят паспорти, а премиерът Бойко Борисов се заканваше да поиска от “Сименс” няколко милиона неустойка.
 
Тази сума звучи доста благодушно на фона на парите, договорени срещу услугата на германския концерн. Става дума за 116 милиона евро – като се има предвид, че оценката на експертите от МВР за стойността на тази услуга през 2006 г. е била всичко на всичко 15 милиона. Разликата е повече от чувствителна. И става дума за нещо друго, по-съществено. Става дума за опорочен търг – и за политическа корупция на най-висше равнище.
 
Търгът е сканадален, защото в него наистина участват най-големите и представителни концерни, разработващи този бранш. Като държавните печатници на Германия и Унгария, и френската фирма "Сажем", които – както посочват и българските медии тогава – са подменили над 70% от личните документи по света. Въпреки това те са отстранени по скандален начин и въз основа на напълно измислени аргументи – което по-сетне се доказва и в съда. Вместо тях е предпочетена Сименс – но забележете – не германския концерн, а Сименс ЕООД, регистрирано в България дружество с ограничена отговорност, което не е издало и един паспорт.
 
Изборът на дъщерна фирма съвсем не е случаен. При евентуален провал на договора собствениците на фирмения капитал не носят отговорност – такава може да бъде търсена само и единствено от фирмата, с която е сключен договорът – и тъй като това е ЕООД, само в размера на нейния уставен капитал – който в случая е 793 000 лева. Това не е предположение, а факт – който се потвърждава и от реакцията на Сименс-Австрия, когато договорът наистина върви към провал. Тогава говорителят на “Сименс-Австрия” Хералд Щокбауер заявява пред “168 часа” по телефона от Виена: “Знаем за случая в България. Извинявам се, но не мога да коментирам, тъй като целият проект за паспортите беше координиран от Сименс-България. Те отговарят за цялата комуникация по въпроса с издаването на новите документи за самоличност.”
 
Изборът е особено скандален и по една друга причина. Към момента на договора “Сименс” се ползва с изключително лоша репутация в деловия свят – заради заведените срещу концерна следствени дела за корупция в особено големи размери. В Германия компанията е разследвана за огромни по обем, но съмнителни финансови преводи, съд в Мюнхен присъжда 200 милиона евро глоба за корупционни сделки, като редица настоящи и бивши шефове с “Сименс” са арестувани във връзка с това дело; избухва скандал и в Гърция, където биват разкрити около 12 млн. евро подкупи за основните гръцки партии, изплатени през 1998-2005 г.; следват – валидни и до днес – нови подобни скандали в Латинска Америка. При това положение изборът на “Сименс” – при това дори не оригиналният, а в някакво българско свое превъплъщение, пред най-могъщите компании в този бранш – като германската печатница “Bundesdruckerei” и френската “Sagem” е – много меко казано – съмнителен.
 
И все пак е факт. Първият конкурс, проведен през април 2008 г., е провален с мотива, че нито една от кандидатстващите шест фирми не е имала изрядна документация. Междувременно се прави класическата корупционна хватка на предрешените конкурси – променят се условията на търга. И на 13 април 2009 г. - "Сименс" ЕООД е обявен за победител във втория конкурс и МВР подписва договор с фирмата за 116 млн. евро. Останалите четири участващи фирми са отстранени с мотив, че не отговарят на изискванията. Другите компании заявяват, че са предложили по-ниски оферти – те обжалват пред съда – и се оказва, че версиите за тяхното отстраняване са изцяло несъстоятелни. Но е късно – договорът със “Сименс” вече е факт.
 
Можем само да гадаем на какво се дължи провалът на първия тур и странният резултат от втория. Не е зле обаче да си припомним, че поръчител е МВР. По това време именно – на 24 април 2008 г., Румен Петков подава оставка. В екипа на министър Миков се появява нов зам.-министър – и недовършеният търг попада в неговите компетенции. Това е Калин Славов, който до този момент е съветник на премиера Сергей Станишев. (Според някои мнения той е назначен за зам.-министър от премиера се една едниствена цел – за да реши въпроса с този търг.) Именно тогава се променят драматично изискванията към участващите в търга компании – като се въвежда изискването за децентрализирано изваждане на документи за самоличност – а към паспортите се прибавят и други документи като шофьорски книжки например, за които изобщо няма изискване за биометрични данни – и които спокойно могат да се обновят по досегашния класически начин.
 
Подготвя се работна група, която разработва променените параметри – а след това дори криминално ги подменя, за да отстрани нежеланата конкуренция. Водещ тази група е не друг, а най-близката до министър-председателя фигура по това време – неговият съветник Росен Карадимов. В резултат цената на услугата набъбва – но се предполага, че в крайна сметка не би могла да надхвърли 100 милиона лева. Крайната сума в договора със “Сименс” ЕООД – България обаче е повече от два пъти по-висока.
 
Причините за това в два пасажа от споменатото интервю – където е можем да открием и евентуалната връзка на тази корупционна сделка с Партията на европейските социалисти. Тук Тошо Недялков съвсем директно посочва следното:
 
“Ако потърсите в интернет, можете да видите, че на 10 март 2010 г. “Сименс” са кандидатствали за финансиране от Европейската инвестиционна банка на проекта, като са посочили обща стойност от порядъка на 45 милиона евро. И какво се случва с разликата до 116 милиона евро?”
 
Отговорът е очевиден: потъва в нечий джоб. Можем само да гадаем в чий. Друг един отговор в интервюто обаче ни дава възможност да предположим, че тази корупционна сделка има не само икономически, но и политически измерения. Фактът, че “Сименс” ЕООД – България е дъщерна фирма не на германската “Сименс”, а на австрийския клон на този концерн, също не е случаен – и вероятно се дължи на добрите коонтакти на Сергей Станишев с австрийския политически и икономически елит. В същото това интервю интервюиращата пита следното: “Добре, но премиерът Станишев не може да не е бил запознат с тези факти, които казвате. Представител на “Сименс” не е ли идвал у нас?” Тошо Недялков отговаря:
 
“Присъствал съм на среща на Пламен Вачков с Бригит Едерер през 2006 г. в неговия кабинет. Мисля, че тя беше тогава в България по покана на Станишев. Едерер беше главен изпълнителен директор на “Сименс” - Австрия и отговаряше за дейността на компанията в Централна и Източна Европа. Доколкото си спомням, тя е била дълги години виден член и ръководител на Социалистическата партия на Австрия, а съпругът й - Ханес Свобода, беше по това време евродепутат и заместник-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента. Интересно е, че в кабинета на Вачков не обсъждахме електронните документи, а какво са говорили при Станишев, не зная.”
 
Ханес Свобода е сред ораторите, които горещо подкрепиха кандидатурата на Сергей Станишев за шеф на ПЕС. Неотдавна медиите в България споменаха, че двойката Бригит Ердерер и Ханес Свобода ще кумуват на сватбата на бившия министър-председател с Моника Йосифова.
 
Австрийската връзка обаче не е единственият странен прецедент в сагата с избора на българската “Сименс”  ЕООД и отпечатването на българските лични карти и паспорти според изискванията на ЕС. На 22 септември 2010 г. журналистическо разследване на в. “168 часа” със заглавие “Кадри от село Сирищник печатат новите паспорти” хвърля известна светлина върху избраната фирма и подизпълнителите по скандалния договор за 116 милиона евро. В него са извадени наяве редица пикантни подробности и за самия търг, спечелен от “Сименс” ЕООД – България, и за начина, по който са отстранени нейните именити конкуренти. Посочено е например, че е била съставена специална комисия, чийто състав се пази в тайна – но която е била ръководена от зам.-министър на МВР (споменатия вече Калин Славов), и в която е участвал небезизвестният Азер Меликов, бивш шеф на надзорния съвет на Информационно обслужване. Тя е селектирала 6 фирми и те са били поканени да дадат оферти. Тази комисия е формулирала и едно от новите условия на търга – фирмата, която ще прави новите документи, да има достъп до класифицирана информация.
 
Подобен документ се получава по служебен път в ДАНС и агенцията го препраща в МВР. Оригиналните документи се съхраняват в министерството. Въпреки това трите фирми – държавните печатници на Германия и Унгария и френската "Сажем", са отстранени, защото не били представили оригинала. След като трите фирми обжалват пред Административния съд, МВР признава този гаф, но това не е достатъчно, за да се развали договорът със Сименс-България. Допълнително държавната печатница на Германия е обвинена, че не е представила и оригинала на банковата си гаранция. Това също е опровергано пред съда. Изяснява се, че става въпрос за грешка. И този гаф остава без последствия – договорът със “Сименс-ЕООД България” отдавна е сключен и вече се изпълнява.
 
Подробностите за опорочения търг, сключен в ущърб на националните интереси, попадат в полезрението на прокуратурата и тайните служби – и през септември 2010 г. в медиите се появяват съобщения, според които бившият премиер Сергей Станишев и съветниците му Азер Мелников и Росен Карадимов ще бъдат привикани на разпит в ДАНС – във връзка с разследване именно за този търг.
 
Разследването е започнало след подаден сигнал от една от загубилите търга фирми  - като негов автор е Живко Желев, президент на фирмата “Кейт”, която е отстранена от конкурса заедно с нейния партньор – германската държавна печатница "Бундес Друкерай". Той именно е разработил технологията за криптирано шифриране, която е използвана при отпечатването на паспортите в Германия – и която мистериозно отпада от изискванията при българския търг.
 
Ефектът от което е предвидимият – половин година след отпечатването на новите и уж надеждно защитени паспорти вече са заловени и първите ментета. Според бившият зам.-шеф на ДАИТС Красимир Симонски още преди сключването на договора със “Сименс” е било ясно, че тяхната технология не е трудна за подправяне – като самото подправяне може да се осъществи с техника, струваща едва няколко хиляди долара.
 
Сигурна техника, която не подлежи на подправяне, е предлагала именно “Бундес Друкерай”. Само че мотивите на правителството при сключване на този договор очевидно са били различни от интересите на българските данъкопланци, с чиито пари е заплатен свръхнадутият договор със “Сименс” ЕООД – България.
 
Според интервю на Живко Желев от 20 януари 2011 г. по този прецедент e съществувал огромен скандал, документацията е била манипулирана, като от нея е извадено изискването за шифрирано перфориране, по което именно тече разследването на ДАНС – като се посочват и основните виновници за манипулацията: Сергей Станишев, Росен Карадимов и бившият зам.министър на МВР Калин Славов. Нещо повече – споменава се, че в случая става дума и за комисионни, а основният извод е, че политици като Станишев и Михаил Миков не би трябвало да излизат на трибуната от срам – след като са разигравали два и половина милиона българи.
 
Реакцията на Сергей Станишев относно предстоящия разпит в ДАНС е следната: “Какви са тези глупости? Нещата около конкурса ги движеше Михаил Миков, аз нямам нищо общо с паспортите”. Дребната подробност е, че проблемът с тези документи е обсъждан на заседание на Министерския съвет на 4 декември 2008 г., така че казването “нямам нищо общо” просто не върви. И нещо повече – на това заседание са изразени много ясно резерви към изпълнителя – от страна на тогавашния председател на ДАИТС Пламен Вачков – но тези резерви са били оспорени от зам.министъра на МВР (и бивш съветник на Станишев) Калин Славов, което много ясно личи от следната стенограма:
 
“НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сега имате много важна процедура за документите за самоличност. Ще бъде ли успешна?
КАЛИН СЛАВОВ (заместник-министър на вътрешните работи): Процедурата е успешна. В момента сме във финалната част, в която с определения за изпълнител “Сименс” довършваме детайлите по договора.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ (председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщенията): Опасявам се, че възприемането на децентрализирана система няма да е в съответствие с изискванията за информационна сигурност и безопасност.
Първо, не могат да се направят защити, тъй като ще се печата на 28 места и ще има 28 принтера.
Второ, в страната ще се разнасят ненаписани документи, което е по-опасно, отколкото да се разнасят надписани документи.
Трето, само две европейски страни са възприели такава децентрализирана система.
Четвърто, всички служители, които ще се намират в съответните окръжни полицейски дирекции, трябва да имат достъп до т. нар. PKI код, което означава, че ще има 28 души повече най-малко, които ще разполагат с този код, което също нарушава сигурността.
КАЛИН СЛАВОВ:Системата е децентрализирана, което позволява да се запазят сегашните услуги, т. е. бърза и експресна услуга. По отношение на кода файлът ще бъде централизирано кодиран и ще бъде изпращан по мрежата за включване във всяко от местата за персонализация. Не се разнасят бланки, които не са надписани. Всяка бланка и фолио имат свой идентификационен номер и се управляват централизирано и електронно. Заключението на европейските експерти е, че отговаряме както на изискванията за сигурност, така и за полиграфична изработка.”
 
Както по-късно се оказа, въпросната “система” се оказа негодна дори за нормалното отпечатване на паспорти, поради което всякакви експресни и бързи услуги отпадат, а министър Цветанов е принуден да моли българските граждани да не си вадят задгранични паспорти, ако не им предстои пътуване. За сметка на това пък сделката дава шанс за бъдната политическа кариера на българския министър-председател, който успя да стане най-високопоставения българин, заемайки поста председател на ПЕС.
 
Разбира се, не може да се каже, че това се дължи само на този договор. Всъщност при правителството на тройната коалиция “Сименс” е доста ухажвана корпорация – и под вещото ръководство на Бригит Едерер, съпруга на Ханес Свобода, тогава зам-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента, компанията е спечелила впечатляващи държавни поръчки. Сред които примерно изграждането на интегрирана информационна система за кадастър и имотна регистрация, проектът на министерството на администрацията за изграждане на инфраструктурата на електронното правителство, информационната система за финансово управление на НАП, както и електронният търговски регистър към Министерството на правосъдието. Освен всичко това компанията доставя 25 мотриси на БДЖ и участва в модернизацията на столичното метро.
 
  1. Случаят “Хохегер”
 
Скандалът с договора на австрийския лобист Петер Хохегер, нает от правителството на Сергей Станишев да подобри имиджа на България, е свързан с неизмеримо по-малко щети, отколкото огромните по своя мащаб корупционни процеси, свързани със заменките на гори и земи или с изкуствено предизвикания фалит на “Кремиковци” АД: става дума за договор на стойност милион и половина евро. Същевременно той е и най-скандалният, тъй като е пряко обвързан с фигурата на министър-председателя – функциите на подизпълнител се изпълняват от компанията “PR Медия”  на Моника Йосифова, която, както е широко известно, съжителства с г-н Станишев.
 
Историята на скандала е, накратко казано, следната. На 16 февруари в парламента на Австрия избухва скандал, свързан с корупционни схеми, като в това шумно и широко отразено заседание името на България се споменава 27 пъти. Това се дължи на факта, че австрийския лобист Петер Хохегер, срещу когото се води разследване за корупция – и от прокуратурата, и от специално назначена парламентарна комисия, е избран от българското правителство да работи за публичния имидж на страната ни. В хода на тази “работа” са намесени и видни фигури от политически елит на Австрия – като бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер, осъден впоследствие на четири години затвор, който не е много ясно какво по-точно върши по договора с правителството на тройната коалиция в България, но прибира за една вечеря с премиера Станишев хонорар от 100 000 евро.
 
Този прецедент впрочем не остава скрит за австрийскате медии. Според виенския вестник “Ди Пресе” част от парите, които българският кабинет е дал на агенцията, са отишли в джоба на тогавашния австрийски вътрешен министър. Самият Щрасер е привикан пред анкетната комисия на австрийския парламент за аферата "Хохегер". Там той свидетелства, че Хохегер е получил през 2008 г. поръчка от българското правителство да подобри образа на България в ЕС. Трябвало да подобри имиджа във връзка с корупцията и организираната престъпност, както и да даде съвети за реформата на полицията.
 
В крайна сметка прокуратурата във Виена повдига обвинения срещу лобиста Петер Хохегер, както и срещу бившият шеф на „Телеком Австрия” Рудолф Фишер и Клаус Витауер, член на партия „Съюз за бъдещето на Австрия”. Обвинението е базирано върху превод на 960 000 евро отиват от австрийския телеком до две агенции, които организират предизборната кампания на „Съюз за бъдещето на Австрия”. Според прокуратурата става дума за „фалшиви фактури”, които са изготвени без знанието на „Телеком Австрия”. Тримата австрийци са обвинени в организирането на схемата, като срещу тях има подозрения и за пране на пари, лъжесвидетелстване и редица други злоупотреби.
 
Австрийският скандал става повод и за журналистически разследвания в България, сред които особено впечатляващо е това на в. “Капитал”. Фактът, че името на България се споменава във връзка със замесването й в корупционни действия, провокира съответните политически реакции, които довеждат до формирането на парламентарна анкетна комисия, която да разследва всички факти и обстоятелства, свързани със “случая Хохегер”. В хода на разследванията на тази комисия се оказва, че Сметната палата е изготвила специален доклад, свързан с нарушенията в одита на управлението на имуществото и бюджета на Министерсткия съвет за периода от 01.01.2008 г. до 31.07.2009 г., в който подробно се разглежда и казуса със сключените с Хохегер договори. Докладът обаче не е бил оповостен, тъй като колегията на Сметната палата установява, че има данни за престъпление – поради което го изпраща на прокуратурата.
 
Одиторите констатират, че има проблемен договор № 108 от 14.12.2007 г. с предмет – провеждане на кампания за утвърждаване положителния образ на Република България в рамките на Европейския съюз. На първо място за неговото изпълнение са преведени 2 244 159 лв., а същият е обезпечен с банкови гаранции на стойност само 1 252 969 лв. – при което не са защитени в пълна степен финансовите интереси на МС в случай, че изпълнителят не изпълни своите задължения. На второ място плащането е 100% авансово – като 50% от сумата се изплаща в деня на подписването на договора, а останалите 50% - само десет дни по-късно – което повишава риска от неизпълнение на задълженията по договора. И на трето място, одитният екип не е могъл да установи доколко договорът изобщо е изпълнен, тъй като окончателният доклад по изпълнението е даден на немски език и към момента на одита не е бил преведен.
 
Този одит е изпратен на Софийска градска прокуратура, която възлага проверка на ДАНС, а след нейното приключване с Постановление от 5 октомври образува съдебно производство за престъпление по чл. 220, ал.1 от НК. Не е известно какво по-точно е направила поверената Ви институция с това дело, но най-вероятно е приключило без резултат или – предвид добрите връзки на Вашия предшественик с БСП – просто е било поставено на трупчета.
 
Безкрайно интересни са и констатациите на Агенцията за обществени поръчки във връзка с договореностите на българското правителство с Хохегер. В регистъра на Агенцията присъства единствено информация относно договор 108 от 14 декември 2007 г. с предмет – провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС, предоставена от МС като възложител на 30 юни 2007 г. Договорите, сключени с Хохегер, обаче са два – като при единия възложител е МС, а вторият, данни за който липсват в Агенцията, е сключен чрез пренасочване на дивидента от Пловдивския панаир, който по това време е все още държавна предприятие. В подадената от възложителя информация обаче изрично се посочва, че “при изпълнение на предмета на договора няма да се използват подизпълнители”. Подизпълнител обаче има – и това е Моника Йосифова. Изводът, направен от парламентарната комисия по този повод, гласи: “Министерския съвет е изпратил невярна информация до Агенцията за обществени поръчки”.
 
Фактът, че Министерския съвет лъже Агенцията за обществени поръчки, изобщо не е случаен. Самата технология по сключването на този договор и избора на Хохегер за негов изпълнител издават очевиден опит да се заобиколи Законът за обществените поръчки и да се наложи предварително избран изпълнител – което много ясно личи и от становището на Агенцията за държавна финансова инспекция, и от заключенията на парламентарната комисия.
 
Решението за сключване на договора с Хохегер е обсъждано на заседание на МС на 20 юли 2006 и утвърдено с Постановление №198. Тогава министър Румен Овчаров внася идеята Пловдивският да не даде част от печалбата си за държавния бюджет, както е по закон, а със задържаната сума да проведе рекламна кампания на България. Подобно решение е безпрецедентно и незаконно – но въпреки това намира подкрепата на министър-председателя Сергей Станишев със следните “съображения”: “Реалната нужда от такова решение на Министерския съвет е свързана с практическата необходимост да засилим нашето комуникационно поведение и кампания по отношение на Европейския съюз в този важен и критичен момент на нашия процес на присъединяване.”
 
В същото време – буквално паралелно със заседанието на МС, Хохегер внася в Пловдивския панаир оферти за провеждане на рекламна кампания на България – чрез три фирми – “Д-р Хохегер комуникационсбератунг”, “Валора” и “Матрикс” и “Д-р Хохегер меркетингконсултинг”. И трите са негова собственост, сиреч в хода на обществената поръчка австрийския лобист се е състезавал сам със себе си. В резултат на тези оферти – както изрично се подчертава в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ): “Още на 19.07.2006 г., преди обсъждането на 20.07.2006 г. в МС, в Пловдивския панаир са депозирани три оферти от различни австрийски фирми, в това число и фирмата “Хохегер” на г-н Петер Хохегер/... /Не е ясно как австрийския лобист Хохегер и неговите съграждани са получили яснота, че изобщо Българското правителство има идеята да промотира по този начин България.”
 
Подчертава се обстоятелството, че всичките три оферти се доближават до размера на преотстъпения дивидент – което буди съмнения “какво всъщност става”. На практика на датата 01.08.2006 г., на която Постановлението на Министерския съвет става факт, е сключен и самият договор – реално без обществена поръчка, като изпълнителят е имал предварителна информация за заплащането и за действията, които трябва да изпълни. В тази връзка инспекторите констатират, че е налице “едно от най-сериозните нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки, а именно непровеждането на обществена поръчка при наличие на всички законови основания за това”. Техният обобщен извод гласи следното:
 
“Извършени са нарушения на Закона за обществените поръчки. Най-сериозното нарушение, без всякаква публичност, без всякаква прозрачност, в нарушение на изискванията на закона е сключен договор директно с Хохегер, без да има яснота по какви критерии той е избран, как се е стигнало до тази цена, като са погазени основните принципи на Закона за обществените поръчки.”
 
Иначе казано – договорът е незаконен, а обществената поръчка – фалшифицирана и предпоставена. Заключението на АДФИ е категорично: “Съгласно Закона за обществените поръчки, чл. 120а в редакцията, която важи към 01.08.2006 г., договорът за обществена поръчка е нищожен, когато е сключен без провеждане на процедура по закона при наличие на основание за това.”
 
В допълнение към всичко това си струва да отбележим констатациите, че “публичните средства са изразходвани по възможно най-непрозрачния начин” и че “този договор определено е неизгоден и е сключен, без да защитава интересите на възложителя. Обратното, облагодетелства изпълнителя.” Агенцията констатира също така, че става въпрос за деяния, които излизат от нейните компетенции, но биха могли да бъдат обект на контрол от други компетентни органи. Тези компетентни органи са подвластните Ви, г-н Главен прокурор. Става дума именно за прокуратурата. И става дума за престъпление, извършено със санкцията на Министерския съвет на Република България.
 
Най-парадоксалното в този случай е, че министър-председателят и министрите, издали постановлението на МС, добре са съзнавали, че вършат нещо нередно и заобикалят Закона за обществените поръчки – но въпреки това са го направили. Това много ясно личи от думите на Сергей Станишев, който в отговор на реплика от Николай Василев, министър на държавната администрация, казва следното: “Трябва да сме пределно ясни и откровени в това отношение, мисля, че ще има разбиране и от медиите, защото всички усещаме дефицита от гледна точна на представяне на това, какво България представлява в момента пред европейските ни партньори. Това е аргументът. Иначе господин Василев е прав, че е внесено без съгласуване, което е лошо, подчертавам. И че като принципна практика не е добра. Но това предлагам да направим.”
 
Този договор обаче едва ли е прицелен в лъскането на българския имидж пред европейските партньори. Фактът, че половината от дадените по него пари са получени от Моника Йосифова по два договора като подизпълнител, издава по-скоро корупционни намерения.
 
Нещо повече – самият Петер Хохегер в интервю пред в. “Капитал” изтъква, че за страна по единия договор е избран Пловдивският панаир, за да бъде избегната задължителната процедура за обществена поръчка. Неговото обяснение е следното: “Понеже нямаше как договорът да бъде подписан с нас, без да се проведе нов конкурс, а в същото време трябваше да се действа бързо, тогавашното правителство включи панаира в Пловдив. На нас ни беше обяснено, че приходите от панаира отиват директно в държавния бюджет и освен това панаирът има голям принос за комуникирането на икономическите реформи на страната.”
 
Що се отнася до самата Моника Йосифова, получила благодарение на решението на МС възможността да участва като подизпълнител в този проект с крайно съмнителна ефективност с два договора: между PR Медия ЕООД и Хохегер – Австрия на стойност 239 000 евро, и във връзка с договор между “Hochegger-Kommunikationbetratung” и “Международен панаир Пловдив” АД на стойност 500 000 евро, то има един твърде показателен детайл в нейното поведение: първоначално тя заявява пред в. “Капитал”, че не познава Хохегер и никога не е работила по негови проекти. Едва след като излизат конкретни данни за тяхната съвместна работа, тя коригира поведението си и се извинява на журналистите от този вестник за това, че е говорила пред тях неистини. 
 
А що се отнася до изпълнението на самия договор – не е много ясно доколко някои клаузи по договора изобщо са били осъществявани – както и в каква степен и с какво качество са осъществени тези, по които се забелязва някакво изпълнение. В редица случаи едни дейности са замествани с други, давани са пари без ясни основания – какъвто е и случаят с онези 100 000 евро, броени на вече осъдения бивш министър на вътрешните работи Ернст Щрасер, който бил дал консултации на Сергей Станишев в рамките на един работен обяд, за който българският министър-председател днес услужливо не може да си спомни. Показателно е също така, че основен мотив за избора на Хохегер е неговата идея да се създаде консултативен съвет от независими експерти от България и други страни на ЕС. Сред тези независими експерти фигурира и Меглена Кунева, която свидетелства пред парламентарната комисия, че нито е участвала в такъв съвет, нито пък с нея е разговаряно за подобно участие, нито пък такова е било изобщо допустимо във връзка със заеманата от нея длъжност на комисар в ЕС.
 
За капак на всичко се оказва, че Моника Йосифова не е единствената близка до Сергей Станишев фигура, получила пари от договор с Хохегер. Над 30 000 евро е получил и съветникът на тогавашния министър-председател Росен Карадимов. По повод на неговите много особени позиции в правителството на тройната коалиция Татяна Дончева споменава за връзките му с Гриша Ганчев, както и че:
 
“Той бе съпричастен към заменките на гори и даже лично облагодетелстван. Росен Карадимов бе съпричастен с голф игрищата, с онова, което се случи в Балчик. Беше съпричастен със сградите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, които правителството имаше намерение да им подари. Беше съпричастен с мултиплексите на Цветан Василев. На практика Росен Карадимов ръководеше тези процеси. Между другото той продължава да бъде сред приближените на Сергей Станишев и е един от шестимата, които са специалната група на Станишев за управление на БСП. Те не са нито изпълнително бюро, нито нещо друго, но са особено привилегировани.”
 
За платените услуги на Росен Карадимов към Хохегер става ясно от показанията, дадени от бившата му съдружничка адвокат Деяна Марчева пред парламентарната комисия по случая Хохегер. Там тя заявява, че е работила с фирмата на Моника Йосифова “PR and media” по два договора – с Хохегер и с Министерство на финансите, за което е получила хонорар от 35 000 евро през 2006 г. От тях обаче само 1500 били за нея, а останалите трябвало да предаде на Росен Карадимов “на фиктивно основание” – както е заявила едно към едно Деяна Марчева. Парите обаче не са дадени нахалос – при втория договор с Хохегер, вече директно с МС, тъкмо Росен Карадимов е бил консултантът, който е препоръчал на комисията, подготвяща обществената поръчка, да избере именно Хохегер – и между неговото становище и протокола с решението на комисията няма практически никаква разлика.
 
Казусите с договорите на Хохегер и тези с PR агенцията на Моника Йосифова повдигат много въпроси, най-важен от коио ми се струва прецедентът, при който самият Министерски съвет взема решение в разрез със законите на страната и с неприкритата цел да бъдат избегнати изискванията на Закона за обществените поръчки. Както вече стана ясно, при по-фрапиращия от тези казуси като инструмент за заобикаляне на закона е бил използван Плавдивският панаир. Това създава основателни съмнения дали и в други случаи същото предприятие – или други държавни предприятия не са били използвани със същата цел? Още повече, че казусът с промяната на собствеността на самия Пловдивски панаир е сам по себе си корупционен прецедент, при който именно правителството на Сергей Станишев със свои действия и бездействия харизва това емблематично за българската икономика предприятие на Георги Гергов – член на Висшия партиен съвет на БСП, областен председател на БСП – Пловдив, близък приятел на бившия президент Георги Първанов. Но тази срамна сделка, разбира се, е отделна тема.
 
Уважаеми г-н Главен прокурор,
визираните от мен прецеденти съставляват само част от корупционните практики на правителството на тройната коалиция, оглавявано от лицето Сергей Дмитриевич Станишев. Вън от моето внимание останаха:
-         потъването на милиони левове в трите министерства на ДПС, отпуснати за борба с бедствията;
 
-         скандалът с феодала от Еленския Балкан Гео Дундаров, който е пряко свързан с Министерството на земеделието и горите, и за чиито фрапатни своеволия носи отговорност и министър Нихат Кабил;
 
-         корупционните практики в АЕЦ “Козлодуй”, свързани със заобикаляне на Закона за обществените поръчки;
 
-         скандалът, свързан със заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Красимир Неделчев, който е уволнен и са му повдигнати обвинения за пране на пари и получаване на подкуп в размер на 357 000 лева от фирми с интереси в програма САПАРД;
 
-         разграбването на Държавния резерв, за което уволненият негов шеф Димитър Димитров изнася скандални данни;
 
-         договорът за 51 милиона евро за закупуване и доставка на 60 хиляди софтуерни пакета за държавната администрация, при който конкурсът предопределя кой да е продуктът, както и изискването да не бъде купен директно от производителя, а от посредническа фирма;
 
-         скандалът между Министерството на околната среда и водите и “Дънди Прешъс Метълс”, при който изпълнителният директор на канадската компания обявява България за “корупционно блато”;
 
-         скандалът с фирма “Краш 2000”, получила разрешително да строи в територия край село Варвара, част от парка Странджа – при което става дума за очевидна корупция в местната власт и в Министерството на околната среда и водите- като и до ден днешен не се знае кой точно е издал разрешителните по строежа;
 
-         постоянното отлагане на закона за устройство на черноморското крайбрежие, чието гледане в пленарна зала бива спирано всеки път, когато ДПС и БСП не са наясно какво искат точно строителните лобисти;
 
-         скандалът с обвиненията на директора на НСлС Ангел Александров към Румен Овчаров, че препятства разследвания на изпълнителния директор на “Булгартабак” и на Красимир Георгиев от фирма “Фронтиер” – при който директорът на Булгартабак Христо Лачев на свой ред обвинява шефът на НСС в рекет;
 
-         аферата “Куйович”, която остава подозрението за ясна свързаност между организираната престъпност и органите за сигурност;
 
-         скандалът с изпълнителния директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев, при който се оказва, че над 120 милиона лева, спечелени от фирми на братята му – а в същото време министър Асен Гагаузов заявява, че не вижда конфликт на интереси;
 
-         залавянето на двама шефове от Пътния фонд – директорът на Дирекция “Усвояване на европейски фондове” Любомир Лилов и началника на сектор “Подготовка, търгове и договаряне”, в момент на получаване на подкуп – като този скандал води до прекратяване на европейски плащания по инфраструктурни проекти;
 
-         скандалът с пернишкия бизнесмен Людмил Стойков, спонсор на бившия президент Георги Първанов, и Марио Николов, спонсор на БСП за източване на седем и половина милиона лева от САПАРД по схема, разкрита от ОЛАФ – при което се стига до блокиране на плащания по присъединителните фондове, от което страната ни губи стотици милиони евро;
 
и още много, наистина много по-едри и по-дребни корупционни скандали, които няма как да бъдат разгледани в рамките на едно открито писмо, но чиято безнаказаност маркира очевидния дефицит от справедливост в България, както и дефицитите в дейността на ръководената от Вас институция, г-н Главен прокурор.
 
Това не може да продължава така. Липсата на справедливост е вече нетърпима за българските граждани – в много по-голяма степен, отколкото материалния недоимък. Този дефицит води до натрупване на обществени напрежения с непредвидими последици – включително застрашаващи гражданския мир в страната. Такива бяха в много голяма степен и причините за неодавнашните протести, които доведоха до оставката на управляващия кабинет.
 
За това, изпращайки настоящото писмо, силно се надавам да си свършите работата. Принуден съм да отбележа, че към настоящия момент визираното от мен лице вижда себе си като бъдещ министър-председател на България и бленува ренесанса на същия тип коалиционен кабинет с размити отговорности, какъвто беше тройната коалиция. И съжалявам, че трябва да го кажа, но България не разполага вече нито с ресурса, нито с търпението да издържи още едно таково управление. Хората няма как да останат мирни и спокойни, виждайки как се погазва законът и как отговорните за реални престъпления и мащабни корупционни практики не само остават безнаказани, но и биват толерирани в качеството си на политически елит – и се готвят да продължават да грабят обществените ресурси по същия начин.
 
Именно затова смятам, че трябва да приложите закона с цялата му строгост спрямо Сергей Дмитриевич Станишев и свързаните с него лица. И се надявам да бъдете на висотата на Вашата мисия – и да не се измъквате с обясненията на Вашите предшественици – за това как нямало колективна отговорност и как никой не можел да санкционира решенията на Министерския съвет. Един министър-председател е отговорен за всички действия на своето правителство – без тази отговорност неговите функции са лишени от смисъл.
 
Г-н Главен прокурор, оповестявам публично това писмо, изпратено както до Вас, така и до други адресати. Правя това, защото според мен българските граждани имат право да знаят кой ги е управлявал и кой крои планове да ги управлява отново.
 
Изпращам Ви това писмо с надежда да предприемете мерките, за които Ви задължава заеманата от Вас позиция, и да информирате обществеността за тяхната реализация.
 
27.02.2013г.                                                              Искрено Ваш:
 
/Едвин Сугарев/

Изразете вашето мнение »
Вашите мнения и коментари
Автор: Весела Николова 14 Юни 2013 15:01:15
Съгласна съм с написаното, но от февруари до днес няма реакция от тези към които е отправено
Автор: Мария 17 Юни 2013 11:51:13
Крайно време беше това да се направи!
Нещо не виждам нито реакции, нито мнения - не спете!
Автор: Йорданка Жекова 17 Юни 2013 20:54:10
Чакаме да предприемете действия срещу престъпленията на Сергей Станишев
Автор: Дени 18 Юни 2013 12:12:04
Всичко това изглежда толкова достоверно ......., И КАКВО ОТ ТОВА??
Поздравяван Ви г-н Сугарев Вие олицетворявате " .. и сам война е войн .." Искренно Ви подкрепям. УСПЕХ
Автор: Наташа Стоянова 21 Юни 2013 03:39:46
Колко души го подписаха? Или трябва да се излезе пред телевизията, те така се стряскат. Но там е едно алваджия за бозаджия ... Трябва да се намери нов любовник на Мая Манолова, нея ще послуша Цацаров.
Автор: Янкова 22 Юни 2013 13:25:54
Какви ги говорите, най-гелемият терорист и враг на хората покровителства престъпника Станишев, става въпрос за човекомразеца Путин. Европа мижитурски се е свила и търпи енергийният изнудвач Путин. Прокрет да е. Лайното Станишев е непобедимо и главният прокурор май си носи молбата за кандидатстване за бос в джоба.. Най страхливият главен прокурор, който сме имали.
Автор: Хуя ми ЯНКОВА 25 Юни 2013 15:02:21
А бе Янкова ,
ти по цял ден от сутринта ли пиеш бе ? Какво общо има това което говориш с това което е в статията ? А вземи малко се събуди от дълбокия сън , който спиш ?! какви са тия "МИСЛИ" ? ти изобщо наясно ли си какво говориш ?
Автор: Takoko 25 Юни 2013 20:27:28
Поздравления за смелостта, господин Едвин Сугарев. Държавата България няма как да бъде едно щастливо място за живеене на бъдещите поколения, затова моето решение е да не се връщам за повече от 3 седмици в годината!
Автор: es 26 Юни 2013 04:30:58
az ne sam se pribiral 4g.i misla da ne se pribiram
Автор: един 26 Юни 2013 08:18:10
Цацаров защо не реагира?Такива сигнали за нарушения не може да бъдат отминавани!Поне да обясни защо не предприема нищо по сигналите и докога ще се прави,че не е наясно?
Автор: Патилан 26 Юни 2013 08:54:45
Цацаров сега е зает с най-големите проблеми на държавата - апартаментите на Цветанов и полетите на Борисов. Затова не се занимава с дребни проблеми като тези за някакви си откраднати милиарди.
Автор: таня 26 Юни 2013 13:13:44
Верно,на Цацаров сега не му е цо някакви си милиарди,а по-важното е защо Цветанов има 6 и ота.Аз съм никоя и имам 4, ми да разследват всеки от нас тогава:-) Що не види Пеевски как е станал милионер на 20год?Ясно,че Цацката си е червен боклук....
Автор: Jotrdanov 26 Юни 2013 15:36:22
как да се спрат протестите ако има съд нека да работи
Автор: Галя Боме 26 Юни 2013 18:22:12
Подкрепям ви и ви желая успех!!!!
Автор: astarta 27 Юни 2013 07:49:42
няма по-големи истини от тези!С вас сме
Автор: Пепи 27 Юни 2013 09:17:27
Защо тези неща не ги написа по времето на Бойко Борисов,защо Бойко Борисов не разследва корупционните схеми на комунистите!Дали не е от тях........
Автор: гладуващ по неволя а не по поръчка 27 Юни 2013 23:43:14
Не успях да прочета цялото писмо за неправдите в България но ми направи впечатление,че Станишев бил финансирал инфраструктура в района на Камчия и естествено това е в полза на БЪДЕЩИ инвеститори.Това се посочва като престъпление.Изграждането на магистрали и каквото и да било друго е същото?Липсата на елементарни познания за държавна дейност е очевидна.Дори един човек да е честен и достоен - това не му дава право да прави некомпетентни изказвания и да злоупотребява с доброто име което имаше в обществото. P.S. - медицински факт е че човек може да издържи без храна 30-35 дни.При определени обстоятелства би следвало скоро да се сбогуваме с човека,който в знак на протест срещу системата отиде посланик на същата в чужбина.
Автор: `4esten 2 Юли 2013 10:19:30
Sugarew , s tezi draskanici si za naftalina. A ako 4estno protestira6 wzemi se samozapali . Togawa moje i da ti powiarwat horata.
Автор: човек от народа 2 Юли 2013 12:54:35
Съгласен,пишете ,пращайте на всякъде,ДАНО ОТ НЯКЪДЕ НИ ЧУЯТ МОЛБАТА И РАЗКРИТИЯТА...УСПЕХ !
Автор: neznan 2 Юли 2013 15:33:41
Някои знаели че ОРЕШАРСКИ Е БИЛ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯРИЕ БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР??????
Някои знаели за ФАЛШИВИТЕ ТОТОПУНКТОВЕ в България и че има села във които още няма компютри.
Някои знаели за ПРОДАН ПРОДАНОВ коитио има ДВЕ ЕГЕНЕТА КАТО ДИРЕКТОР НА БСТ КЛОН ВАРНА И поради каква причина? ??????
Доколкото съм запознат сас законите А това етака защото сам юрист гражданин на РБ има едно ЕГЕНЕ??????
Някои знаели че има 2бългаски спортни тотализатора създадени по времето на ОРЕШАРСКИ това са ДП БСТи БСТ при БСФС и БСТкъм БСФС
Автор: Katia 2 Юли 2013 18:48:00
Дано всичко това бъде чуто и най накрая да се вземат сериозни мерки срещу корумпираните политици. Призовавам всички хора, които се чувстват граждани на Р. България и са загрижени за нейното бъдеще, да подкрепим г-н Сугарев в жестоката борба против корупцията по държавната администрация. За България трябват незабавни мерки в Избирателния кодекс, Промени в начините за провеждане на обществени поръчки, 100% въвеждане на електронно правителство по всички етажи на власта включително провеждането на електронни търгове.Политически независима съдебна система, защита на българското производство. За всичко това решенията са прости , стига да няма задкулисни договорки. прозрачност при сключването на каквито и да е договори за разходи от държавния бюджет
Автор: Mира 2 Юли 2013 18:54:43
СЪС ВАС СЪМ!!!!!!!!!
Автор: Bistra 2 Юли 2013 20:17:19
Подкрепям!
Автор: Ahmed 2 Юли 2013 23:13:33
Finding this post has soelvd my problem
Автор: ваш приятел 3 Юли 2013 02:40:52
След като прокуратурата не взема никакви мерки по описаните по-горе престъпления, то тя е съпричастна на тези престъпления.
Автор: Възмутена 3 Юли 2013 15:23:21
Подкрепям с две ръце протеста на Сугарев. ТРЯБВА НИ НЕЗАВИСИМА СЪДЕБНА СИСТЕМА. Как си представяте комунистите да допуснат това?
Автор: СТЕФАН ИВАНОВ 3 Юли 2013 16:02:17
ИСКАТЕ ЛИ ДА СЕ ОБЗАЛОЖИМ, ЧЕ НЯМА ДА ИМА НИКАКЪВ ОТГОВОР НА ПРОКУРАТУРАТА?
Автор: Amr 3 Юли 2013 17:50:39
There are no words to describe how <a href="http://ncqwnlggyqr.com">bouaciods</a> this is.
Автор: tinip 4 Юли 2013 18:35:32
Не се надайте на Цацата - той им помогна да дойдат на власт, защото те го одобриха за гл. прокурор--Всичко идва от фалшивата съдебна система!
Автор: Yasmin 5 Юли 2013 01:32:45
Smart thinikng - a clever way of looking at it. http://lsyddg.com [url=http://gtreor.com]gtreor[/url] [link=http://kenjntx.com]kenjntx[/link]
Автор: Юлия Чернишова 6 Юли 2013 00:45:12
Напълно го подкрепям и съм в очакване на някакво развитие.До кога ще мълчат?
Автор: Добри Колев 6 Юли 2013 20:35:08
Даааа, звучи страшничко. Кажете ми, как щяха да се развиват събитията, ако Суверенът имаше пряко изборно право. Ако той избираше главният прокурор...
Автор: Pedro 7 Юли 2013 04:23:10
That's really <a href="http://ubpbqoriz.com">thkiinng</a> at a high level
Автор: Митев 10 Юли 2013 18:47:11
Господин Сугарев,радвам се че има хора като Вас които да се противопоставят открито на тази комунистическа машина за мачкане,обезличаване,унизяване и унищожаване на другомислещите!Бих Ви помолил да прекратите гладната стачка и да бъдете на делото много по полезен като изразявате вашето мнение по всички медии за да ви чуят повече хора.Ако Вие се споминете едва ли някой комунист би се трогнал(да не забравяме че това са синове и дъщери на тези които храниха прасетата с интелектуалци)!Още веднъж,пазете се и Бог да Ви помага!
Автор: Димитър Цонков 12 Юли 2013 23:49:05
Че той, Цацаров си обслужва явно БСП. Постът "главен прокурор" винаги е бил от изключителна важност за тях, дори повече от президента. Помислете, как успяват винаги да си уредят този пост, дори когато са малцинство....
Автор: Йорданка Стоицова 17 Юли 2013 12:10:56
Нищо хубаво не ни чака за съжаление,защото никой не го интересува нито за хората нито за децата ни които вече ги няма. Най-важно за всички които са горе да обслужват единствено тях и собствените си интереси,а пък ние нека си пишем,говорим и стачкуваме.
Автор: ДЯДО ИВАН 23 Юли 2013 13:05:14
ГОСПОДИН СУГАРЕ,ТОВА ПИСМО ГО ЧЕТА ДНЕС 23.07.2013г.в МОМЕНТА КОГАТО ЕВРО КОМИСААРА Г-ЖА РЕИДИНГ Е НА СРЕЩА С БЪЛГАРИТЕ. НО ВИЕ СТЕ ИСТИНСКИ БЪЛГАРИН И Е НЕОБХОДИМО ДА ЖИВЕЕТЕ, НЕ САМА ЗА БЛИЗКИТЕ ВИ, А ЗА МАЙКАТА БЪЛГАРИЯ. СРАМ И ПОЗОР ЗА ОНИЯ ДЕТО СЕ УСМИХФАТ, КАЗВАИКИ, ЧЕ ПРАВИТЕ ПРОФИЛАКТИКА...- НО ИМА БОГ ТОЙ РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ ГИ СЪБУДИ.
ГОСПОДИН СУГАРЕВ, ГОРДЕЯ СЕ С ВАС, ЧЕ ВИ ИМА. БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ!!!
МОЛЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ И ДУША, НЕ РИСКУВАИТЕ ПОВЕЧЕ СЪС ЖИВОТА СИ. ЧУГУНЕНТЕ ГЛАВИ НЯМА ДА СЕ ОСЪЗНАЯТ. ДНЕС СТЕ НЕОБХОДИМ ПОВЕЧЕ ОТ КОГАТО ИДАЕ БИЛО ДОСЕГА. СЕГА СЕ РЕШАВА ДАЯ ИМА БЪЛГАРИЯ ИЛИ НЕ...
Автор: Ванчето 29 Юли 2013 09:18:59
Ако беше някоя анонимка изпратена от Станишев,Цацаров веднага щеше да разследва случая.Това обаче е много сериозен материал,човека едва ли ще има време да го прочете камо ли да го разследва.Този материал е от 27.02 и още не е видял бял свят,а количките с документи внесени в прокуратурата от Яне Янев,къде ли са набутани в някоя маза?Ега ти прокуратура,ега ти главен прокурор,корупцията всички ги тресе.
Автор: Аделина Аргирова 30 Юли 2013 06:14:50
Другарю Главен прокурор,
Какво чакате, а не си вършете работата?
Автор: Никола Аргиров 30 Юли 2013 10:04:11
Вероятно това е практика в БЪЛГАРИЯ ! ! ! ТЕ ТОВА Е , БАЙ ГАНЬО ! ! ! ПРАВИТЕЛСТВО , ПРОКУРАТУРА /АДВОКАТ НА ДЪРЖАВАТА / СЪД ,ПРЕЗИДЕНТ , ОМБУДСМАН ! ! !
Автор: Tnaja 30 Юли 2013 20:57:49
съгласна съм с написаното,дано да има успех
Автор: rewind 6 Август 2013 14:21:13
Дата на публикуване: 27 Февруари 2013

И още няма отговор.
...много сме пропаднали.
Автор: Надя Вълчева 7 Август 2013 21:45:58
Прочетох писмото много внимателно,и смея да отбележа,че съм съгласна с горе написаното.Молим Ви да помогнете Държавата ни да си възвърне откраднатото, и да подведете под отговорност по ЧЛ.59 виновните.Аз силно вярвам във вашето справедливо решение да поемете този труден за вас път.Успех!
Автор: Цеца Чушева 9 Август 2013 10:10:44
Сьдебната власт не е самостоятелна,независима власт.Сотир Цацаров не е независим прокурор.Как да обьрне внимание на протестното писмо на Едвин Сугарев,като е слуга на Станишев и задачата му е да игнорира точно такива разкрития.
Това е посткомунизьм,нищо друго.
Автор: Цеца Чушева 9 Август 2013 10:37:38
Сьдебната власт не е самостоятелна,независима власт.Сотир Цацаров не е независим прокурор.Как да обьрне внимание на протестното писмо на Едвин Сугарев,като е слуга на Станишев и задачата му е да игнорира точно такива разкрития.
Това е посткомунизьм,нищо друго.
А не е ли, де факто ,г-н главния прокурор-адвокат на дявола.Фактите доказват точно тази теза.
Вие извьршвате престьпление,г-н Главен Прокурор.Нарича се престьпно бездеиствие и прикриване на престьпление.Вьв вашия случаи е и груба дльжностна злоупотреба, и неизпьлнение на служебните ви задьлжения.Като главен прокурор нямате право да укривате престьпления срещу дьржавата в особено голям размер,нанесьл огромни щети на сьщата.В качеството си на главен прокурор нямате право да изпьлнявате партиини порьчки.
В качеството си на главен прокурор сте ДЛЬЖЕН да разпоредите разследване по дадените сигнали.Може да разпореждате разследване по анонимките на Станишев,а обоснованите, уличаващи сигнали на г-н Сугарев и на комисията на Яне Янев,не можете.КАК СЕ НАРИЧА ТОВА,Г-Н ГЛАВЕН ПРОКУРОР...С право може да ви наречем СОТИР ЦАЦАРОВ-АДВОКАТ НА ДЯВОЛА.
Автор: аненербе 18 Ноември 2013 21:30:14
Достойна гражданска позиция, която подкрепям от все сърце! За съжаление Стефан Стамболов не е на власт... сега дори и улицата не е наша
Автор: Владимир Кирилов 16 Януари 2014 23:28:15
За съжаление и това хубаво писмо на Едвин Сугарев ще отиде при моето до Й.Фандъкова,в което я попитах няма ли да се намери някой силен кмет да се пребори с олигарсите и да направят Витоша мечтания ни ски курорт/на 10 км.от София/,а трябва да ходим на 100 и200 км.
Автор: Минкова 10 Февруари 2014 22:00:59
Подкрепям! И поздравявам Едвин Сугарев за смелостта. Дано да увлече повече смели хора, за да има някакъв резултат срещу алчаната ламя.
Автор: обеKтивнооо 21 Февруари 2014 17:19:45
Тодор Живков обича Плевнелиев, и нашият мил роден капитализъм, той капитализма и корпоративната власт се развиват по сценарии на Тодор Живков и неговият кръг. Да живее корпоративната държава. http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=qeCibI5kVQs




Защо соц елита премахна социализма. . Защото повярва на монетаризма . чудото на икономиката - рогът на изобилието - безкрайния икономически растеж. Печатиш пари поне колкото е растежа, ако е 5%, тогава увеличаваш паричната маса с 5%. Пускаш кранчето на парите ако има дефлация или стагнация, ако има инфлация тогава забавяш потока и увеличаваш лихвата. Така са се въодушевили соц елита, че няма как да не повярват - че с марксизма е свършено - победен е, а пазарната икономика ще е перпето мобиле на безкрайния растеж. А соц елита ще са милиардери, но народа ще живее по-добре от всякога. . . . НАПРАВО ПРЕДСТОИ ЗЛАТНО ХИЛЯДОЛЕТИЕ, И ЗЛАТНА ЧИНИЯ ЗА ТОАЛЕТНАТА НА ВСЕКИ ЧОВЕК. Е БИЛО В СЪЗНАНИЕТО НА СОЦ ЕЛИТА В КРАЯТ НА 1980ТЕ Живков: Социализма е недоносче. Пари откъде?? Но Стиглиц позна за монетаризма - инфлация и високи лихви. Живков е бил дебил антикомунистически.


Конвертируем лев, е искал Тодор Живков но по Милтън Фридман, НО НЕ КАТО валутен борд - с фиксиран лев. И това стана, като навсякъде имаше обменни бюра, а контролираха инфлацията чрез лихви. ВАЛУТЕН БОРД ВИНАГИ СА МОГЛИ ДА ИМАТ, НО ОЩЕ 1968ма решават да запазят елита си чрез преминаване към капитализъм, уплашени от чешките и китайските събития.. Нали Оруел казва в последна глава на Фермата че свинете стават буржоа и вдигат наздравица с буржоата - капиталисти и феодали. А Мао казва, че новата буржоазия ще се яви от висшите кадри на партията.

Сред най-известните научни публикации на Милтън Фридман е "Теория за функцията на потребление", в която доказва, че не настоящият доход, а очакваният доход през целия живот влияе на потреблението на хората. Друг принос на Фридман е т.нар. монетаризъм - твърдението, че печатането на пари е причина за инфлация, че инфлацията не помага за борба с безработицата и че парите трябва да са стабилни. След 60-те години едновременното проявяване на инфлация и безработица доказва теорията му и слага началото на края на господството на кейнсианските възгледи, които не могат да обяснят какво се случва. Само, че.. Кейнс не е имал предвид такава инфлация, той е боравил с понятие за стокови, златни пари. Лъжат, лъжци са десните.


Кейнс не е имал предвид такава инфлация, той е боравил с понятие за стокови пари, златни пари. След 1960те настава инфлация заради липса на златен стандарт. Петрола при златния стандарт е бил към 3 долара, арабите вярват на златото, и си остават на такъв стандарт. Знаем какво става с петрола, а когато златото се снишава след персийската криза, понеже Кувейт харчи авоарите си, петролът поевтинява, макар да горят кладенци.. Дефлацията води до намаляване възможностите за връщане на кредит - който е в твърда номинална цена. При валутен борд, стоковото повишаване на цените е полезно - ако се вдигат заплатите, така кредитите ще се плащат по-лесно. А ЦЕНИТЕ НА СТОКИТЕ НЯМА ДА НАРАСНАТ ПРАВО ПРОПОРЦИОНАЛНО НА ДОХОДИТЕ, ЗАЩОТО РАБОТНИЦИТЕ НЕ ВЗИМАТ 100% ОТ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, В БЪЛГАРИЯ РАБОТНИЦИТЕ ВЗИМАТ САМО 20%, А В ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СТРАНИ 50%.

Производителността на трудът в България е ниска, заради старо ноу хау и машини. Но и заради дейности свързани с производство на ниска добавена стойност, спрямо развитите икономики. Това се дължи на ниските заплати, което кара дори едно семейство да не работи във фурната си, или на земята си, а да наема евтина работна ръка. Като ниските заплати са фактора, българите да не се възползват от сектора на услугите, и този сектор да е по-малък от този на развитите икономики. Разбира се, по-развитите икономики взимат добавена стойност и от кредитите - което е увеличение на потреблението. Иначе, реално българският работник прави БВП - 40 000 долара, а немският работник - 80 000 долара, реален БВП. Което значи че стандарта на българина, трябва да е равен на стандарта на работник в Германия - взимащ два пъти по-малко от средната заплата. Ако минималната заплата в България е 25% от БВП на зает, ще станем развита икономика. Номиналното БВП на зает в България е 38 000 лева. Дефлацията води до намаляване възможностите за връщане на кредит - който е в твърда номинална цена. При валутен борд, стоковото повишаване на цените е полезно - ако се вдигат заплатите, така кредитите ще се плащат по-лесно. А ЦЕНИТЕ НА СТОКИТЕ НЯМА ДА НАРАСНАТ ПРАВО ПРОПОРЦИОНАЛНО НА ДОХОДИТЕ, ЗАЩОТО РАБОТНИЦИТЕ НЕ ВЗИМАТ 100% ОТ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, В БЪЛГАРИЯ РАБОТНИЦИТЕ ВЗИМАТ САМО 20%, А В ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СТРАНИ 50%.

60 стотинки са разходите за хляб извън работната ръка и печалбата за собственика и магазина. Слагаме 20 стотинки работна сила, 20 стотинки печалба собственик(но може собственика да е работник), и слагаме 25 стотинки търговска надценка(но може търговеца да е производител), ДО ТУК 1,25 лв., с ДДС става 1,50 лв. Като ако е ръчен хляб, работник прави средно 300-400 хляба, на ден, и това ще е 60-80 лева на ден, на 1500-2000 лева на месец. ТОЕСТ, АКО ЗАПЛАТИТЕ СКОЧАТ ДВОЙНО, ТОГАВА ЦЕНАТА НА ХЛЯБА ЩЕ СКОЧИ НАЙ-МНОГО ДО 50% ОТГОРЕ. НО ПРИ РЪЧЕН!!! ПРИ МАШИНЕН, ЩЕ СКОЧИ САМО С 10%.

Сега най-развитият сектор в България е зърнопроизводството, той е най финансиран от субсидии, и сега в кризата увеличи износа на България. На ниво на най-развитите държави е. Ако това го правихме от 1990та до 2000 та, с всички сектори, щяхме за десет години да стигнем Германия. Така е направено икономическото съвземане на ГФР след войната. Що е трябвало да чакаме ЕС, и без това сега даваме повече пари на ЕС, отколкото тя уж ни дава. Танов казва, че сега събираме 100 милиона от митниците и ги даваме всички на ЕС. Та че сме загубили и митническите си постъпления, и даваме 1 милиард на ЕС от бюджета на държавата ни, а има и бол внос от ЕС - за сметка на износа ни. Сега МВФ казва че ще се оправим след 50 години, нещо което със сигурност са го казвали на Индия и Африка преди 50 години.

Австралия увеличава минималната заплата и БВП им расте.

А БСК искат вместо 25% плосък данък, защото толкова се взима от всяка заплата И СЕГА, та вместо 25% плосък данък за всички, те искат увеличаване на осигуровките, като и без това цялата тежест пада върху работника и косвените данъци. Нула данък за бизнеса, но искат субсидии, дай да компенсират върху гърба на робите.


ето и къде са липсващите пари, не е сивата икономика, макар те щеше да изчезне заради ниските им данъци, но сега е добре дошла за да се крият и лъжат чрез нея. ето истината: Приходите от ДДС спада с 20% след световният кредитен бум. А от 2005та до 2009та външният дълг е нараснал с 40 милиарда долара, което е може би 8 милиарда долара ДДС и 6 милиарда долара други косвени данъци.
Автор: обеKтивнооо 21 Февруари 2014 17:31:54
Тодор Живков обича Плевнелиев, и нашият мил роден капитализъм, той капитализма и корпоративната власт се развиват по сценарии на Тодор Живков и неговият кръг. Да живее корпоративната държава. http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=qeCibI5kVQs


Изказването на Живков не се различава от това - bg.wikipedia.org/wiki/Национална_стратегия_„Ран-Ът“? и това - http://forum.investor.bg/forum/showthread.php?t=6062

Капитализма е зло, много зло. Но с въвеждането на монетаризма на Фридман, се смята че това зло е поправено. Тоест, те смятат да дават принадената стойност на работниците, да я връщат на пазара, като кредит. Ако схващате, какво казвам, вече няма да се чудите за историята в политиката и икономиката. Преди монетаризма на Фридман е имало нужда от злато, за да няма инфлация, но и за ликвидността на банковата система. Тая нужда от ликвидност в банковата система е направила всички войни и революции. И кризи. Та така, а сега накъде, с тези дългове, и понижено потребление след кредитният бум? Ако през 1913 година металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 година то спада до 1,56%. По това време германската марка и австрийската крона са в още по-тежко положение с покритие съответно 1,43% и 0,38%. В края на войната вземанията на БНБ в Германия възлизат на 1 милиард марки, но поради специфичните условия на военните аванси тя не може да разполага свободно с тях и те на практика са блокирани в германски банки и са ликвидирани от хиперинфлацията в Германия в началото на 20-те години. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти до 1919та. С минималните златни резерви на БНБ и обезценката на нейните вземания в чужбина, единственото покритие на лева остават вземания от българската държава, които на практика са неликвидни. През първите години след войната левът е силно нестабилен, като стойността му се променя значително, в зависимост от общата конюнктура и фискалната политика. Още 1200% инфлация има от 1935та до 1944та. После в началото на 50те се прави деноминация, но не голяма, и друга през началото на 1960те, не че комунистите са правили инфлация, тя е била от преди 1944та. Това е истината. А златото връзва ръцете на банкерити и води до дефлация и липса на ликвидност дори при 100% златно покритие, депозитите са обезпечени с кредитити. Ако една торба със злато я внесеш в банката, банката я дава на кредит, после същата торба със злато се връща в банката като депозит, и така когато настане недоверие в банковата система, двама ще искат тази торба със злато, но може и сто човека да са, или поне пет – както е сега в България – банките имат 20% ликвидност. И тогава какво правим?? Не обезпечените пари дават решение на този проблем, но и на проблема с гниенето на капитализма – поне докато дълговете станат космически. Първата световна, свалянето на царя на Русия, и османската империя, китайска революция 1911та, са поради липса на златно покритие в САЩ и британската империя. Тази инфлация в Европа тогава, е точно заради това. САЩ и Британия източват златото на цял свят. Американските банки точно поради липса на златно покритие правят федералния резерв. След кризата на борсите през 1907ма, Морган е помолен за помощ да даде злато, Руския цар също помага, но златото не е достатъчно. Дори след източеното злато от Русия, Европа, Османската империя, и от света, след нова криза на ликвидност – 1929та, настъпва пак липса на златно покритие. И преди да се намеси Рузвелт, хората от тамани хол и американските банки с федералният резерв, подготвят Хитлер… След войната, дори преди да приключи, светът е на колене, и доларът става злато и резерв за страните с капитализъм. На тези без капитализъм, те и без това са на командна финансова система. Капитализмът е намален чрез кейнсиянска икономика, щото той може да умре когато се спестява – депозитите имат нужда от златна ликвидносст – тоесст нараства нуждата от злато. Но банките страдат от това положение, но Милтън Фридман им помага чрез своят монетаризъм. Така америка вече може да създава пари чрез дълг, фиат пари, дългът е покритието. И останалият свят пък няма избор. Но при такава система на команден долар и валути, вече няма да е нужно да има страни с командна икономика, и се решава соца да се закрие. Команден? долар, реЙтинги, форекс, борси, марката и йената бяха на везните като конкурент, после беше нужна валута от страна с размери и икономика на САЩ, като изравнител на везната, това е еврото. Едното крепи другото. Джордж Буш, облекчава данъците като типичен десен, и бюджетът на САЩ е празен през август, след атентатите ФЕД – банковият резерв на САЩ който печати ликвидност за банките и срещу облигации на правителството обявява че ще изпълни всички искания и прави лихва 1%. Доказано е, че самолетът на кадрите е видео ефект, и никой не го е видял. Когато си отива Буш, отново затяга коланите и прави десни данъци, и това е причинило ниска ликвидност, в банките, и те увеличават лихвите, така кредитният бум е сломен, и растежът е спрян. Кенеди е убит заради това, че въвежда сребро, за да спаси светът и доларът, заради дефицита на злато. Златото не е достигало, ето защо е въвел сребро. Само това е истината. Създаването на ФЕД, става заради недостиг на злато. Банкова ликвидност и липса на ликвидност, е когато една торба със злато я внасяш в банката, банката я дава като кредит, примерно за къща, този който взима парите за къщата, той дава отново същата торба на банката, и вече има двама клиенти за тези депозирани пари, но може и да са сто, или поне 5 клиента, както е ликвидността в България – 20%, и при криза и недоверие в Банковата система те ще си искат златото.. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА, СТАВАТ ВОЙНИТЕ И РЕВОЛЮЦИИТЕ, СМЪРТТА НА ЦАРСКОТО РУСКО СЕМЕЙСТВО Е ДОБРА ЗА ФЕД. А СЛЕД ТОВА НАПЪЛНО ПРЕМАХВАТ ЗЛАТНОТО ПОКРИТИЕ – КАТО ТО НЕ Е СТИГАЛО ЗА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, И БРЕТЪНУУДС ДОГОВОРА Е БИЛ ДОГОВОР НА ФЕД КЪМ ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ ДОГОВОРА, А ИТЕЗИ С ВАЛУТЕН БОРД КЪМ ДОЛАРА. ПЕЧАТАНЕТО НА ДОЛАРИ УЛЕСНЯВА БАНКОВАТА ЛИКВИДНОСТ; Кой не знае че Марксовият край на капитализма е отложен с марксизъм на кредит???????????? И ТАКА, непридържането към златният стандарт по Рикардо, или стокови пари, прави възможно неограниченото даване на кредити, което е въздух за гнилия капитализъм. Така плодовете на капитализма не изгниват а се купуват на кредит. Кредитните и дебитните карти, помагат на банките за повече кредити при запазване на ликвидността.. Няма нищо случайно.


Стефан Цанев - цени 1944та - брашното - 100 лева; олиото - 300-400 лева; захарта - 500-600 лева, тютюнът - над 1000 лева за килограм и т. н. След деноминацията през 1952ра тези цени стават 100 пъти дори 200 пъти по-ниски, след това 1962ра още една деноминация. А СЕГА РАБОТНИК МОЖЕ ЛИ ЗА 1000000 ГОДИНИ ДА СИ КУПИ АПАРТАМЕНТ ИЛИ КЪЩА, ДОРИ С КРЕДИТ, ИЛИ ДА Е ПОД НАЕМ СЪС СРЕДНИ ДОХОДИ.


Автор: Пенчева 1 Май 2014 14:26:27
Моите уважения Господин Сугарев,напълно Ви подкрепям и Ви желая успех.Дано Г-н Главният прокурор да ви обърне внимание.
Автор: 123 1 Май 2014 14:44:36
Има ли начин да дадеме ЦАЦАРОВ под съд?
Автор: ДЯДО ТАЧО 25 Юни 2014 15:45:15
написаното е ясно за обикновенния човек но не и за корумпираните,властолюбиви министри,депутати,олигарси,шефове на фирми в България.Да живее православието!Смърт на монополистите,олигарсите и всички корумпирани маймуни
Автор: Булгартабак печата бандероли 25 Юни 2014 21:22:12
Написаното е далеч от реалната dalavera. Булгартабак печата бандероли. Внася по 4 милиарда по малко на година от 2008. А иначе Сугарев е от БКП, и т7рси разTSепление на РБ и ГЕРБ.
Автор: Anton 17 Октомври 2014 10:30:13
По грешка тук някои от Вас мислят, че Цацаров, произлиза от „цаца”, не е така, името произлиза от „ЦАЦАРКА” (малка спаружена тиква, която за нищо не става), т.е. говорим за човекоподобно същество, не само крайно-продажно, но и безкрайно тъпо и ако ще в още пет масонски ложи да членува, той си остава все същата цацарка – проста и ненужна!
 
Бъдещото правителство на България ще бъде:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




BLUE&BLUES - блогът на Славея Балдева -

http://slaveyabaldeva.wordpress.com/



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional