БСП НЕ ЗНАЕ НАКЪДЕ

«Читайте, завидуйте – я гражданин Советского союза!»  Защо, читателю,  ви досаждам с тоя цитат от Маяковски? Ами много просто: защото Партията още не знае на Съветския съюз ли е гражданка или на България!

Не е нужно да споменаваме, че продънването й  на последните избори беше грандиозно. С фолклорно-ехидна усмивчица под мустак българите чакат да видят как партията  ще се разплете от кълчищата, в които се е оплела. Колкото повече време минава, толкова повече личи колко трудно й е да преглътне провала. А това идва не толкова от грандиозното издънване, колкото от нейното традиционно чувство за превъзходство, надменност и непобедимост. То от своя страна идва от марксистко-ленинската теория за историческа предопределеност (determinism) за нейното  необратимо съвършенство, на която тя още плаща данък. Но то идва също така от доведената за ръчичка от ченгето Гоце  руска марионетка Сергей Станишев – едно генетично несъобразено с вкусовете на българите същество, чиято руска природа им вдига кръвното също толкова, колкото и арийския нос на Фердинанд, облечен в народна носия.

Според   отмъстителното отдавнашно  предсказание на партийната пророчица Татяна Дончева, ако не си оправи  бакиите, партията  ще се свлече до около  четири  процента.  Госпожа Дончева е трагично оптимистична: ако се съди от миналото на тази партия, нейният най-реалистичен процент би трябвало да е около 0.1, тоест една десета от един процент, или толкова колкото на хомосексуалистите. Румен Петков, който по фройдистки обяснява нейния негативизъм с празната й спалня, е още по-красноречив: «БСП може да загуби изборите!»

Какво трябва да направи БСП, за да спечели своето място в живота на нацията?

Много просто – да си признае , че може и да губи, защото е грешна както всички останали.  

Да изрита всички ченгета и  генералски десарски отрепки от членския си състав.

 Да даде публично обяснение защо не поиска обратно завлечените от сталинска Русия архиви на окупирана България.

 Да поиска извинение от руското правителство за унизителното завличане на българското правителство в Москва от окупационните власти в 1944.

 Да заклейми публично насилствената разправа с всички политически опоненти по времето на Вълко Червенков и Антон Югов и системата на концентрационни лагери, установена в страната по модела на Сталин и Хитлер. След това да се извини на българите за огромното зло, на което ги е подложила.

Ръководството на партията да премине интензивен курс по домашно възпитание и обществена етика, след което да проведе активна образователна политика сред членовете си за въвеждане на толерантност и уважение. Да знаеш повече никога не е късно!

 Да се състави обществен комитет, който да следи за генетичната склонност на партията към периодични  изблици на насилие – революционно, идеологично или каквото и да е друго.

 Да скъса всички връзки с руската мафия и нейния нео-сталински елит.

Това далеч не е всичко, когато всички знаят нейната страст към конспиративност, избиваща често в гангстеризъм. А ако още не знае на кой бог да служи, да си наеме стратег, който да им изработи партийна програма. Без такава програма нейното бъдеще ще се колебае винаги между заветните четири процента на пророчицата и процента на хомосексуалистите, което от своя страна поставя въпроса за тяхната идеологична и биологична прилика.

 И при двата случая процентите отговарят напълно на стара индийска поговорка, според която злото никога не бива да се унищожава напълно, но да се държи до минимум  – само така може да се оценява доброто.