Корупционната България: енергийните олигарси на БСП - статия трета

Всъщност тези СРС-та, които комисията на Яне Янев с много шум разсекрети, са свързани с един от най-големите скандали при управлението на тройната коалиция – този, за който споменава и шефът на националното следствие Александър Александров в писмото си до тогавашния главен прокурор Борис Велчев.

Скандалът се развихря между Александров и Румен Овчаров, тогава министър на енергетиката и промишлеността – и поводът за неговото избухване са именно следствените действия срещу Красимир Георгиев – Фронтиера. Заслужава си да отбележим, че – по думите на Александров – Румен Овчаров го е заплашвал не само с намесата на президента Първанов, но и с физическо унищожение – и че в скандала са намесени не само Александров, Овчаров и Корнелия Нинова, но и Делян Пеевски, тогава зам. министър на който пък е обвинен, че е рекетирал директора на Булгартабак Христо Лачев.

Този скандал придобива опасни за съществуването на самата тройна коалиция размери – и се налага пряката намеса както на нейните лидери, така и на президента Първанов. За да се тушира напрежението, са отстранени от постовете им и двете страни на конфликта – както Ангел Александров и Делян Пеевски (зад които стои ДПС) – така и Румен Овчаров и Корнелия Нинова (видни фигури в БСП). По-късно обаче Делян Пеевски е възстановен като зам. министър (Сергей Станишев публино признава, че прави това назначение под натиск от ДПС); Овчаров възстановява своите позиции в столичната организация на БСП, а Корнелия Нинова става член на Изпълнителния съвет на партията и неин говорител.

И все пак – цялата тази буфонада е предизвикана от застрашените позиции на Красимир Георгиев, когото Румен Овчаров жертвоготовно се опитва да отърве. Няма как да не се запитаме – защо? И именно записите от СРС-тата дават насъщния отговор.

Всъщност Красимир Георгиев попада в полезрението на следствените органи във връзка с друг един скандал, отново пряко свързан и с Румен Овчаров – този със злоупотребите на Валентин Димитров, шеф на Топлофикация – София. Последният е обвинен за длъжностно присвояване и за пране на пари в големи размери. Следствието разкрива, че фирмата”Банско пропъртис 2”, в която съсобственик и управител е именно Красимир Георгиев, през март 2005 г. за 16 месеца е била собственост на”Григ” ООД – офшорна фирма регистрирана в Сент Винсент и Гренадини и на „Металконсулт” ООД – също офшорка регистрирана на Бахамски острови.

Установява се, че съдружник в “Банско пропъртис 2” е и 82 годишната Цеца Димитрова – майката на Валентин Димитров. Тя, заедно с Красимир Георгиев, се води управител и на двете офшорни фирми. Нейното участие обаче е формално, тя е подставено лице за бизнеса на своя син, чиито бизнес дела по този проект се ръководят от Красимир Георгиев.

През юли 2006 г., когато започва разследването на Валентин Димитров, името на баба Цеца изчезва от регистрите на горните фирми. Според разследващите тя е продала акциите си по номинал и за смешната сума от 2 500 лв. – след като става дума за активи от порядъка на 600 000 евро.

През юни 2007 г. Красимир Георгиев е привикан в Националната следствена служба, където му е предявено обвинение за пране на пари. До това обвинение се стига, след като с разпореждане на прокурор Борислав Джамбазов спрямо него са приложени СРС – и неговия телефон е подслушван в течение на няколко месеца през 2006 и 2007 г. Това е време, в което Красимир Георгиев е развивал изключителна активност като посредник и лобист – записите от СРС обхващат няколко тома, в тях са навързани български и руски политици, депутати, министри и висши администратори, а аферите с очевадно корупционен подтекст обхващат строежа на магистрала “Тракия”, развитието на проекта за нефтопровод “Бургас-Александропулис”, договарянето на АЕЦ “Белене”, доставките на ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй”, договарянето на предварителен договор за доставки на ядрено гориво и за АЕЦ “Белене”, продажбата на “Булгартабак”, задграничните трансфери на електрическа енергия и много други. Партньори в тези разговори са изключително широк кръг лица, но най-постоянни сред тях – извън самия Румен Овчаров – са министър Асен Гагаузов, зам. министър Корнелия Нинова, Любомир Велков, шеф на НЕК, изключително близък до мин. Овчаров, и Росен Карадимов, съветник на Сергей Станишев, а според някои – например според тогавашния министър на спорта Весела Лечева – премиер в сянка, от който зависят практически всички важни решения. Последният е изключително чест и забележително откровен събеседник на Красимир Георгиев – и очевидно е бил неговата топла връзка с министър-председателя на България.

Най-специфичната особеност на прихванатите от СРС разговори е техния стил – впечатляващата безцеремонност и не по-малко впечатляващата фамилиарност, с която съвсем директно се лобира за конкретни икономически интереси на особено високо равнище, договарят се комисиионни и се обсъждат условията за очевидно корупционни плащания. Този стил ни позволява да видим как са ставали нещата при управлението на тройната коалиция – включително по отношение на договорености, заробващи страната и накърняващи нейния национален интерес – като тези за АЕЦ “Белене” и за нефтопровода “Бургас – Александропулис” например. Става видно, че тези проекти са били уточнавани и конкретизирани потайно и под масата – от задкулисни фигури, които нямат легитимна власт, но пък представляват икономическите интереси на овластените – като за тяхната реализация се е разчитало на приятелски контакти, на раздаване на комисионни и на корупционни плащания.

В записаните разговори става дума за ключови, геостратегически проекти с огромно значение за националната сигурност на България, подготвяни и координирани, а често пъти и договаряни от Красимир Георгиев – въпреки че той не заема никакви официални позиции в администрацията на българската държава. Далеч не всички са свързани с енергетиката – има и такива, които се прокарват през МРРБ с пряката помощ на министър Гагаузов – такива са строежът на автомагистралите “Хемус” и “Тракия” – и особено бъдещата реализация на нефтопровода “Бургас – Александропулис”, който по това време е бил на дневен ред. Заслужава си да отбележим, че лобистките усилия в тези случаи минават през държавното дружество “Техноекспортстрой”. 

По-особен е случаят с нефтопровода, при който частната “Фронтиер” и държавната “Техноекспортстрой” са съсобственици в дружеството “Универсален терминал Бургас” – като се очаква именно то да бъде ключов участник при изграждането на петролопровода в България. Оказва се, че Красимир Георгиев не просто иска да контсултира или да лобира в полза на този проект, но и подготвя основните данни за него, като представя на министър Гагаузов удобния за него вариант, предполагащ строеж на терминал в Бургас, през който да минава цялото количество на протичащия през тръбата нефт.

Още на 04.10.2006 той изпраща SMS на Гагаузов със следното съдържание: “Готов е доклада за нефтопровода, кога ще е удобно да го обсъдим?” По-късно – от разговор 127 и по-сетнешни разговори става ясно, че Красимир Георгиев има и активно участие в преговорите за дяловото участие на страните, участващи в проекта; става дума и за банки, които са готови да финансират определени дейности по него, както и за това, че в техните планове много неща зависят “от туркинята от резерва” (Емел Етем). Партньорът му в този разговор на име “Стефчо” посочва, че за да вземат “двойни пари”, трябва да изградят модул, който да обслужва “Бургас-Александропулис”, и после да продадат 51% на руснаците. Става ясно, че “Креди Сюис” били готови да влезнат като акционери в терминала, пречело липсата на политическо решение. Красимир Георгиев предлага министъра да внесе доклада при премиера; става дума и за подкрепа, обещана от Георги Пирински, а също и за ангажимента на някой си бай Милан да говори с главния секретар на МС да включи проекта в дневния ред – и в началото на другата седмица президентът да го подпише. (Разбира се – и дума не става да това че този проект е и неизгоден, и опасен за България – очевидно това е последното, което интересува договарящите го фигури в политическото задкулисие на БСП.)

Особено впечатляващ по отношение на този проект е разговор 188, воден между Валентин Димитров и Росен Карадимов, съветник на Сергей Станишев. В него Росен Карадимов споделя една хубава вест – че официално му бил даден мандат да работят заедно по това “нещо”.  Посочва, че трябва да систематизират и обработят информацията – като поема ангажимента да направи “дисекция” за това кои обекти, които са отделни компоненти от проекта, са предмет на концесии и могат да бъдат частно изграждани. Тогава щели да се видят разните “кратки процедури, привилегии и възможности по закона за концесиите”. Във финала на този разговор става дума и за бъдещето – като Красимир Георгиев споменава, че в рамките на пет години техните компании ще бъдат съизмерими с тези, които сега твърдят, че са “боклуци”, а Росен Карадимов се съгласява с това оптимистично предвиждане.

Тези блаженни намерения пропадат покрай скандалите с Валентин Димитров и столичната Топлофикация – поради започнатото дело за пране на пари срещу Красимир Георгиев, министър Гагаузов е принуден да прекрати участието на “Техноекспортстрой” и на самия “Универсален терминал Бургас” в плановете за строежа на нефтопровода.

Пак чрез Гагаузов се действа за строежа на автомагистралите. Как е гледал на тези планове самият той като министър в българското правителство, личи много ясно от един разговор на Красимир Георгиев с Росен Карадимов, в който последният споделя, че обяснил на Гагаузов “изключителната красота на тяхната схема” при което се появил “блясък в очите” на министъра, който започнал “да осъзнава, че тук има хляб”.

Всъщност “Фронтиер” е компанията, която осъществява връзката е връзката на българските компании в концесията на магистрала “Тракия” с американската правна фирма “Макгуайър”, която ги представлява при преговорите с португалските партньори за аутобана. Вероятно мнозина си спомнят за скандалите около този проект, разходите по който бяха повече от чувствително завишени.

Това обаче не е първата стъпка на тази компания в строителството на магистрали. Още през лятото на 2004 г. Красимир Георгиев попада в управата на акционерното дружество “Магистрала Хемус”, като изобщо не е ясно по какви критерии бива включен, тъй като акционери в дружеството са две държавни фирми – “Техноекспортстрой” и “Автомагистрали”, съответно с дял от 24 и 25%, и италианската “Салини Конструтори” с 51%. Италианците от години се оплакват, че българската държава ги е отрязала от полученото в началото на 90-те години право да концесионират магистралата от Калотина до Капитан Андреево. Прецакването им става именно чрез фирмата “Магистрала Хемус”, която е трябвало да стопанисва аутобана от София до Варна. 
Останалите управляващи от българска страна са шефът на "Техноекспорстрой" Емил Коцев, брат на небезизвестният зам.вътрешен министър Бойко Коцев, и тогавашният началник на кабинета на министъра на регионалното министерство Калин Рогачев.

По повод появата на Красимир Георгиев в “Магистрала Хемус” тогавашният регионален министър Валентин Церовски заявява, че не си спомня по какви причини Георгиев е включен в управлението на дружеството, но фирмата изобщо не била функционирала. Била създадена с идеята да се тушират претенциите на италианците към “Тракия”. От “Фронтиер” пък твърдят, че Георгиев е поканен лично от Церовски. 

В голяма публикация, посветена на Фронтиера във в. “Сега” от 19.12.2011, се цитират източници от МРРБ, според които истинският интерес на Красимир Георгиев е бил насочен към магистрала “Тракия” – като е съвсем очевидно, че концесиите на “Тракия” и на “Хемус” са правени по една и съща матрица, тъй като действащите лица се повтарят - двете държавни фирми и "Фронтиер" като техен консултант, плюс чужд инвеститор - португалски или италианска фирма, плюс регионалното министерство, управлявано от Церовски, и респективно по-късно – от Гагаузов. 

Според споменатата публикация официално не е известно фирми на Красимир Георгиев да са кандидатствали за “Тракия”, макар че “Фронтиер” е била своеобразна свръзка между българските компании в концесията с американската правна фирма McGuire Woods. Американците представляват българските държавни фирми в преговорите с португалските партньори. За първи път обаче американците са доведени в България през 1998 г. от съдружника на Красимир Георгиев във “Фронтиер” - Едуард Манукян. Тогава президентът на McGuire Woods Къртис Кауард и Манукян даряват 80 000 долара на фондацията на Елена Костова ”Бъдеще за България” за дома за сираци в Златица. Вероятно този, а и други жестове тогава отварят доста врати за навлизане в енергийния бизнес, който за “Фронтиер” стартира приблизително от този момент нататък.

Това сътрудничество с любимите на НДСВ португалски партньори обаче може да бъде наречено по всякакъв друг начин, само не и лоялно. От СРС-тата става видно, че Красимир Георгиев и неговите задкулисни пратньори просто са рекетирали португалците, като са ги плашили в вероятността техният договор да бъде прекратен от тройната коалиция – и са използвали тази вероятност в своя полза. Но за това – в следващата статия.