Свободата днес и тук 16 Май 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

"Сред космическа тишина"

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Славея Балдева

 

Въпросът[i] на Чернишевски не спира да е актуален по нашите земи. Предлагат ни различни решения. „Постоянно си предлагат услугите” - както пееше „Тоника”. Фактът, че през 23-годишния ни преход досега не сме намерили трайно правилния отговор, задълбочава неговата предизвикателност и неотложност.

Конфигурацията за промяна е неясна. Вероятните победители изобщо не гарантират такава - те имаха възможност да покажат какво (не) могат. Последните имаха неравен и противоречив мандат. По-предишните имат отчетлива грижа - да се доберат до разпределение на ресурсите, от които щедро се ползваха. Това се наричаше управление. Надеждата, че този път ще е по-различно, е неуместна.

Всички, преяли по корупционни схеми, заслужават да чуят словосъчетанието: „в името на народа”, но не в уродливия му вариант на „народен съд”.

Служебният министър на икономиката, енергетиката и туризма заяви, че енергетиката е много болна, като подчерта, че в нея има свръхкапацитет и свръхпроизводство. Конкретно, мощностите у нас са за 12 000 мегавата, но консумацията се покрива от само 4 700 мегавата. За износ отиват най-много към 300 мегавата. Изводът на г-н Василев е, че мощностите в страната са два пъти и половина повече от това, което реално се потребява и изнася. Извод неопровержим.

Нали, когато фактите говорят - и боговете мълчат. Но мисълта винаги може да се доразвие - например така: Когато парите говорят, и фактите мълчат. Някои искаха и продължават да искат България да строи АЕЦ „Белене”. Същите искат никога да не узнаем дали в земята ни има шистов газ. Да не говорим за добива му. Наближават избори и те смятат да се „погрижат” за нас, като ни натрапят нови излишни мощности с произтичащите от тях рискове и цени, наред с избраната земетръсна зона за атомни експерименти.

Склонна съм да мисля, че нетърпимостта на проф. Михаил Константинов към тройната коалиция издава не толкова зла умисъл за манипулиране на изборния резултат, колкото дълбоко естетическо несъответствие и несъвпадение в ценностните системи. Защото кой, освен лично заинтересовани да се облагодетелстват, може да настоява за реализация на неизгоден проект и за вечен мораториум върху такъв, който би намалил сметките в пъти. А нали уж протестираме срещу високите сметки. Но ето, че есть такая п.., пардон - такие люди. Ще избегна квалификацията за желаещите подобни неща. Само ще уточня, че тя върви с прилагателното „кръгъл”, което пък е в пряка връзка с един „крайъгълен камък”. Или с други думи - едното е в ясен „симбиоз” с другото.

А един банкер проговори и отправи обвинения. Това, което изрече, породи надежда, че България е поела по прав път. Но както в уиндсърфа, винаги е възможен „поворот”. „Зле съм, но ще се оправя” (братя Аргирови).

В споменатата песен на „Тоника” се пееше също: „Хей, запази последния танц за мене, за мене, за мене.” През 1997, в края на поредното „крайъгълно” и разорително управление, беше актуална песента „Последен валс”. Повярвахме, че вече сме го изтанцували този валс и се сбогувахме с „любимата”, която на три пъти сколаса да фалира страната. Но се оказа, че сбогуването е било преждевременно. Избързали сме. „Любимата” не ни пуска и пак протяга костеливи ръце. Дали пък не ни смята за кокал - и нас, и България.

Ако се сбъдне прогнозата на проф. Константинов за разцепление вляво, това ще е добро начало. Добро и оздравително за всички. Още по-добре ще е това да съвпадне по време с евентуалната поява на нещо ново и прозрачно от вълната на гражданска енергия - нещо градивно, енергично и безкористно, нещо - способно да се саморазвива и коригира, да допуска граждански контрол, нещо - което да „захапе” пътя към цивилизовано и истинско европейско развитие като питбул и да не го пуска. А не иде ми - дойде ми.  

Съвпадението на тези две неща ще отбележи началото на нов истински преход. Стария можем да го задраскаме - макар с немалко съжаление и гняв за пропуснатите шансове и пропиляното време. Той, с малки изключения, беше марш на застоя, тъпчене на едно място, спринт към насрещния влак в тунела, магистрала към кривата круша.

България претърпя три фалита в най-новата си история. Три фалита с един и същ причинител. Курс към четвърти може да я извади завинаги от пътя към нормалния свят, който ще ни се чуди на акъла „сред космическа тишина”.

 


[i] „Какво да се прави?”


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional