Свободата днес и тук 19 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Корупционната България: енергийните олигарси на БСП: статия седма

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Eдвин Сугарев

През 2006 г. американското посолство в София, ръководено тогава от посланик Байръли, изпраща във Вашингтон секретен анализ на българския енергиен сектор с повече от показателното заглавие: “Мръсна енергия: корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор”. В грамата се подчертава, че в енергийния сектор има “един или повече добре организирани кръгове, които контролират сектора, независимо от това, кой държи политическата власт”, и че “тези енергийни консултанти и търговци са проникнали в най-високите политически кръгове (независимо от партийната принадлежност) и поддържат тесни връзки с външните — най-често руски — доставчици на енергоносители, които, от своя страна, поддържат тесни връзки с високопоставени политици у дома”.

Грамата подчертава, че спектъра на корупционните практики в енергетиката е изключително широк, но обръща особено внимание върху консултантските и посреднически услуги, които често пъти са прикрита форма на корупционни плащания. Посочва се, че често пъти посредниците реализират солидни печалби, като изнасят ресурс – най-често елекстроенергия – една дейност, която самата държава би могла да извършва и съответно – да печели. И при консултантите, и при посредниците обаче става дума за корупционни практики, които се реализират благодарение на добрите позиции на практикуващите ги в НЕК.
Като основен пример за корупционния статус на българската енергетика е разгледан проекта АЕЦ “Белене”, който е характеризиран от американските дипломати по следния впечатляващ начин:
“Ресурсите на „Белене“ са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял, нещо, което Манчев очевидно има наум, според XXXXXXXXXX.(заличено в грамата име на информатор). Красимир Георгиев и Frontier вече са резервирали място за себе си в структурирането и финансирането на проекта, докато Ковачки и „Атоменергоремонт“ също вероятно ще бъдат включени, е потвърдил Манчев на ХХХХХХХХХХ. Фирмите, близки до етническото турско „Движение за права и свободи“ и неговият лидер – Ахмед Доган, които контролират екологичното министерство, отговорно за даване на разрешения, също имат зелена светлина за участие. Накратко, „Белене“ е очевидна илюстрация за всички болести, измъчващи сектора – липса на прозрачност, очевидно прахосване на публични средства и приемственост на окопани монополистични групи.”
Заслужава си да отбележим, че в този кратък анализ, посветен на родния корупционен “гьол” АЕЦ “Белене” име един определен човек, който определя “порционите” – и това е енергийният олигарх Богомил Манчев. Неговата доминираща функция изобщо не е случайна – той е реалният “баща” на този проект, възкресен като по чудо от паноптикума на индустриалните призраци на комунистическа България.
Казват, че когато Манчев за пръв път споделил тази своя идея пред сродни енергийни велможи, всички възкликнали – е, то бива, бива, ама това вече е невъзможно. Кой ще се съгласи на подобно нещо? Манчев обаче се подсмихнал и казал: абе ние да го подкараме и да похарчим някой и друг милиард, пък да видим тогавадали е невъзможно...
Това е, накратко казано, битийната логика за възкресението на “Белене”. Проектът се зачева в тъмното енергийно задкулисие и с благословията на Москва, урежда се търг, на който печелят братските руски фирми – срещу обещанието на пуснат опеклите работата енергийни олигарси като консултанти и подизпълнители – правят се набърздо поръчки, вземат се заеми, похарчва се критичния милиард и се поставя следващия кабинет пред свършен факт: той трябва или да продължи проекта с всичките му корупционни обременености, или да поеме отговорността за закопаните в гьола “Белене” средства.
Този проект е кулминацията на корупционните процеси в българската енергетика; същите обаче далеч не се изчерпват с него. Разглеждайки олигархичния елит в сектора, същата грама посочва, че “Три имена винаги се споменават като ключови играчи в българската т.нар. „енергийна мафия“ – Богомил Манчев от „Риск инженеринг“, Красимир Георгиев от Frontier и Христо Ковачки. Манчев и Георгиев са вездесъщи в сектора още от началото на 90-те години, докато Ковачки се смята за нов играч.” Ако се върнем към първоначалната класификация на корупционните практики обаче, ще видим, че само един от тези ключови играчи с пълна мяра съчетава фигурата на консултанта с фигурата на посредника – и това е именно Богомил Манчев.
Ще започнем с неговите консултантски подвизи, които са наистина впечатляващи. В началото на настоящата година “Балканлийкс” публикува секретни документи, свързани с разплащанията по проекта АЕЦ “Белене”, които съдържат неоспорими доказателства за това с какъв размах парите на българските данъкоплатци са удавени в корупционния гьол. Те говорят за безогледна, смайваща с мащабите си корупция. За най-тежкия корупционен прецедент в цялата история на българската държава – от освобождението ни от турско робство до наши дни.
Според публикуваните справки до 31 декември 2011 г. по ядрения проект са фактурирани общо 837 810 224.26 евро. Това са държавните плащания за АЕЦ “Белене” – сиреч парите на българските данъкоплатци. Безкрайно интересно е какво са получили те срещу това. Отговорът е – гьол. Ни повече, ни по-малко. Срещу тези пари на площадката има капитализирани дълготрайни активи за едва 45 069 597.98 евро без ДДС. Забележете: платили сме 837 милиона евро, а наличностите в резултат от тези плащания възлизат на 45 милиона. Или – повече от 18 пъти по-малко.
Какво ли се е случило с останалите милиони? Отговорът е елементарен: изтекли са в нечии джобове. В правилните джобове, разбира се. В тези на енергийната мафия, открай време контролирана от остатъчните ДС-структури. И оттам – в черните каси на БСП.
Затова този проект е тъй свиден за социалистите (и за разните техни производни). Толкова свиден, че те дори подмениха с него своята кауза – и издигнаха защитата му като знаме в предизборната борба. Той просто е златната кокошка, на която те разчитат. Е един от основните им източници за партийно финансиране.
Разбира се, те никога няма да си го признаят. Ще ви говорят за евтин ток и пълни хладилници, ще лъжат и ще мажат, провиждайки Белене като печатница за пари. Ала фактът си е факт. Похарчили са 837 милиона, извадени от вашите джобове. Срещу тях няма нищо. Или по-точно – има фалирала НЕК – със задължения над два милиарда, има дългове на българската държава към “Париба банк”, има заведено от руска страна дело за неустойки в размер един милиард евро.
Как става това? Как “Белене” се оказва подходящият скачен съд за поредното комунистическо източване на държавата? По добре познатия стар принцип: колкото по-голям е един проект, толкова по-лесно се краде от него.
Механизмите са много и разнообразни. Руските пари например, които се дават за защитата на проекта – чрез разните фондации и подставени фирми. Парите за подизпълнители, при които се оказва, че да се разруши една стара ядрена площадка струва почти толкова, колкото да се построи нова такава. Договарянето на кредити при крайно неизгодни за България условия, което става срещу щедри комисионни. И прочее.
Най-рафинираният метод обаче заслужава специално внимание. Вероятно си спомняте, че в благодатните времена на тройната коалиция Ахмед Доган беше взел милион и половина за консултанстки услуги към разни хидро-проекти – основният от които беше хидровъзела “Цанков Камък” (строен между другото с част от парите, взети именно за АЕЦ “Белене” по злополучния заем от “Париба” банк в размер на 250 милиона евро, по който досега са платени 57,6 милиона само за погасяване на лихвите).
С други думи – този отглеждан от ДС философ се оказа специалист по мелиоративно строителство. Този и още няколко подобни корупционни прецеденти показват повече от ясно, че консултантските услуги са последния писък на модата в родните корупционни практики. С основание – защото чрез консултанстски договори корупцията става неуловима – колкото и големи да се те, каквито и суми да се връщат към политическите попечители на поръчките. И обхождащите беленския гьол не са пропуснали възможността да са възползват от тях.
Над една пета от всички разходи по проекта “Белене” са дадени именно за консултантски услуги. На инженеринговият консултант “Уорли Парсънс”, към който като подизпълнител участва и "Риск Инженеринг" на председателя на Българския атомен форум Богомил Манчев, са фактурирани 203 807 140.59 евро без ДДС, платени са 177 766 142.88 евро, а се дължат още над 26 млн. евро. Каква захапка и каква хватка, а? Да платиш 200 милиона евро консултантснки услуги не само за недовършена, но и за направо незапочната атомна централа...
Ключовата фигура в тази консултантска сделка е Богомил Манчев. Той е практическия архитект на проекта АЕЦ “Белене”. Той е човекът, който практически ръководи българската енергетика по време на царското управление – и под чието давление неговият близък приятел министър Ковачев реанимира спрения през 1991 г. проект въз основа само на две страници обосновка. Мандатът на царското правителство е неговото златното време, в което успява да стане мултимилионер. Тогава той персонално контролира всички обществени поръчки в сектора и е смятан за „министър на енергетиката в сянка“. Влиянието му върху министъра е толкова силно, че Ковачев си спечелва прякора – „Министър на Риск Инженеринг.“
По това време той получава най-големия дял от дейностите в енергийния сектор - като участва пряко чрез 10 различни фирми и е подизпълнител на десетки други. Фактически Манчев контролира почти всичко в Козлодуй. Притежава първия лиценз за търговия с елекроенергия в България, държи квотата на „Козлодуй“ на националния пазар – и отговоря за всички обслужващи и ремонтни договори в централата.
Свързан е с проекта за втора атомна централа още в неговия подготвителен етап.
През 2004-та година НЕК възлага две поръчки, свързани с бъдещето изграждане на АЕЦ „Белене“ – Доклад за въздействието върху околната среда и Технико – икономическо изследване, с цел подготовка на документа за внасяне в парламентарната комисия по енергетика. Договорите са оценени на 8 милиона долара и са възложени без обществена поръчка на Parsons, като Риск инженеринг поема по-голямата част от работата и по-специално докладът по екологията. Подобно технико-икономическо изследване е било правено през 2000 г. от „Енергопроект“, бившата държавна институция за разработка на енергийни проекти, за 150 000 щатски долара.
През 1999 г. е направено и изследването за околната среда в „Козлодуй“. Според енергийните експерти, които са работили върху горните проучвания, докладите на Parsons и Манчев не са били много различни от предишните и в повечето случаи просто са преписвали старите.
Манчев е свързан и с един от най-големите скандали, белязали ядрения проект още при неговото официално оповестяване. Часове след като е обявено подписването на Меморандум между България и Русия за създаване на проектна компания за АЕЦ Белене, на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) цъфва и текста на меморандума. Бързината в действията на МИЕ е изненада за всички, но се разбра, че липсват реквизитите на МИЕ, които се полагат при такъв документ. От сайта се вижда, че автор е Maria Bizheva, акционер във фирмата ANG, изключително близка до Манчев, като всъщност заглавието е TITAN Mine Mouth Power Plan.
Гафът с този меморандум и участието на Бижева не е голяма изненада, защото всички от бранша знаят за ролята и мястото на Манчев в българската енергетика. Това е поредното доказателство за неговите възможности на правителствено равнище, както и за връзките му с управлаващата тогава тройна коалиция – самият Меморандум за АЕЦ Белене, договорен по тъмна доба в пиано-бара на покойния Мишо Бирата, се оказва дело на негов човек.
Не е зле да си спомним, че тъкмо той защитаваше със зъби и нокти идеята АЕЦ “Белене” да се строи с руски капитали – и след като тази идея банкрутира, пак той се появи като спасител на проекта с абсурдните твърдения, че е намерил нови инвеститори, сред които и американски пенсионен фонд.
Неговата връзка с австралийско – американската компания Worley Parsons се осъществява чрез техния регионален директор за Европа – Джурица Танкошич. Отношенията им са повече от близки, а адресът на съвместната им фирма Parsons E & C Bulgaria е същият, като на основната компания на Манчев Риск инженеринг.
Общи са и интересите, които се свързват с пагубния за България проект АЕЦ “Белене”.
Става дума за износ на ток – който се купува на безценица от АЕЦ “Козлодуй” – централата, в която от Манчев зависи практически всичко, и се продава с огромна печалба зад граница – в Сърбия, Гърция, Албания и Македония. Изнасят се огромни количества – пикът е 7,5 милиарда киловат часа през 2005 г. – а НЕК губи около 50 милиона годишно от допускането на корупционни схеми при износа на ток.
Основният износител е сръбската компания EFT, която чрез дъщерната си компания „EFT България“ осъществява 70% от износа. EFT България пък е собственост на фирмата на Манчев, „Energy Finances Group“. И така кръгът се затваря.
Трябва ли да се чудим тогава, че за непостроената АЕЦ “Белене” Манчев и компания вече са успели да получат над двеста милиона евро за консултантски услуги? Не. Трябва да се чудим на себе си. На своето търпение и на своята глупост.

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional