Д-р Матю Бъроуз, футуролог, Национален съвет по разузнаване: Трябва да върнете младите българи

Д-р Матю Бъроуз е заемал редица високопоставени длъжности в ЦРУ и в Националния съвет по разузнаване (НСР), като в момента е директор на Аналитичната секция на НСР. Той е основният автор на изданието на НСР "Глобални тенденции - 2025: Преобразен свят", което получи всеобщо одобрение от международните медии и академичните среди. Вчера футурологът изнесе лекция за глобалните тенденции през 2030 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски." След нея той даде интервю за "Дневник".

Какъв ще е бъдещият свят – еднополоярен, биполярен, мултиполярен?

- Смятам, че със сигурност ще е мултиполярен. Това означава, че ще е разнообразен. Когато си мислите за мултиполярния свят през ХIХ век, имате 5-6 играча – Франция, Австро-Унгария, Османската империя, Русия и т.н. Това са сравними един с друг играчи, някои са малко по-силни от другите, всички са империи. Аз обаче не виждам това. Виждам мултиполярен свят в смисъла, че САЩ вече не са доминиращата или хегемонна сила, която бяха. Ще имате много разнообразна подборка от различни държави, включително и все повече играчи в глобалната система, които не са държави, включително глобалните институции. Това припомням – светът ще е объркан. Това дори е по-подходящо описание от мултиполярен.

Как виждате ролята на малките държави като България в такъв мултиполярен свят?

- Всъщност малките държави имат предимство, което по-големите нямат. Ако погледнем големите успехи през последните няколко десетилетия, много от тях са направени от малките държави. Сингапур е пример за това – много малка, добро географско местоположение, но с липса на ресурси. Хората, които я посещават сега, не могат да си представят колко бедна е била, когато получава независимостта си.

Вместо да си мислете задължително, че трябва да се обединявате с някого, за да създадете някаква промяна или да се сближите с големи държави, трябва да помислите за предимствата, които имате. Това, че сте в ЕС, ви дава мобилност, възможности за търговия, дава ви голямо предимство. В същото време с малко население имате по-малко социални проблеми от големите държави.

Мисля, че големият въпрос е образованието и подобряването му. Имате много млади българи, които напускат България – трябва да измислите начин да ги върнете обратно. Добре е, че те пътуват, получават опит, умения, връзки, но също така е добре, ако се върнат и почнат да градят обществото тук.
Най-добрият сценарий за бъдещето е Китай и САЩ да си сътрудничат (виж карето). Какво ще стане обаче, ако Западът се затвори в себе си и се откаже да води глобализацията?

- Това е малко вероятно. Сценариите, които съм разработил, взимат предвид едни САЩ, които не успяват да съживят икономиката си, тогава те ще гледат много повече навътре. Но не вярвам, че това е най-вероятният сценарий. Със сигурност шистовата революция е нещо, което дава огромен тласък.

Също така сме доста наясно, че живеем в глобализиран свят, наясно сме, че не може да се разведем със света. Това е посланието на 9/11 - относително малка група, която преди десетилетия си стоеше в Афганистан, изведнъж унищожи толкова много в Америка.

Хората наистина разбират, че такива са постмодерните условия. Не може да си изолационист. Ако се опиташ, първо, няма да успееш и, второ, ще се нараниш.

Какво смятате за държавите от BRICS? Способни ли са те да заемат мястото на САЩ на световната сцена? Или пък са прекалено различни и няма да стане?

- Смятам, че има известна фасада при държавите от BRICS. Те споделят общото схващане, че не са задължително част от западната система, макар че Китай и Русия са членове на СС на ООН. Помежду си те обаче се съревновават достатъчно много – Китай не иска Индия в СС на ООН. Те не може да са солидарни, като имат такива различия помежду си. Русия и Китай са много подозрителни една към друга.

Смятам, че те явно ще имат по-голяма роля в света, но това ще е много повече на индивидуално ниво, най-вече Китай, заради мястото й в световната икономика. Смятам, че повечето от тези държави са се съсредоточили навътре заради добрата причина, че повечето от тях все още са развиващи се държави.

Погледнете историята на САЩ – ние се занимавахме изключително със себе си преди началото на Първата световна война, преди края на ХIХ век, воювахме с Испания заради Куба. Като цяло гледахме навътре, защото бяхме много по-загрижени за икономическото развитие.

Повечето конфликти в бъдещето ще бъдат за ресурси. Каква роля ще играе идеологията в бъдещите конфликти?

- Смятам, че идеологията играе огромна роля, що се отнася до определяне на етнос, религия, националност и подобни неща. Не мисля, че виждаме нещо като сблъсъка на капитализма с комунизма.

Дали ще трябва да се притесняваме за ресурсите, или по-скоро става дума за една етническа група, която контролира ресурсите, а друга етническа или религиозна група вярва, че й е отказано? Така тези идентичности се подсилват. Така става етническа или религиозна война, но коренът е в състезанието за ресурси. Не съм сигурен, не бих казал, че всеки конфликт ще бъде изцяло само за ресурси или изцяло само за идеология, ще има много нива.

Как ще се държат САЩ, щом веднъж бъде посочен извършителят на нападението в Бостън?

- Ако бъде посочен вътрешен извършител, имали сме това и преди, помним Тимъти Маквей (атентаторът в Оклахома от 1995 г. - бел.ред.), нападението беше много по-смъртоносно тогава. Той беше хванат и осъден. Ще бъде приложен законът, ще го намерят, както и всеки, който му е помагал.

По същия начин, ако има външна връзка, трябва да се разбере за какво става дума, каква е мотивацията, дали човекът е влизал и се е вдъхновявал от интернет страници. Дали е той или тя, може да са няколко души, дали са получили подкрепа... Също така има начини за прилагане на закона, имаме договори за екстрадиция.