Една възможна коалиция

Тази заедност е с максимално широк мащаб: в начинанието двете непримирими и несъвместими политически сили са заедно с Атака, ДПС и България на гражданите. Сиреч целият спектър на тъй наречената опозиция. Този опозиционен статус на партиите, които имат шанс да попаднат в парламента, се потвърждава и от една тяхна предварителна декларация: всички те заявиха, че никога и при никакви обстоятелства няма да се коалират с ГЕРБ. Относно БСП нямашие подобни изявления. Поне за „традиционната десница“ се предполагаше, че това априори е така. Вече и това не е сигурно.

Реалната алтернатива в тези избори е отдавна известна: след тях ще управлява или ГЕРБ, или БСП плюс. Съвместните предизборни действия на обединената „анти-ГЕРБ“ опозиция дават известна възможност да се предположи какви биха могли да бъдат параметрите на плюса: техният максимално широкият хоризонт този път е не тройна, а петорна коалиция: БСП, плюс ДПС, плюс Атака, плюс България на гражданите, плюс... ДСБ.

Вижда ви се невъзможно, нали? И на мен само допреди няколко години би ми се видяло невъзможно да се стигне до съвместни предизборни действия между БСП и ДСБ, както и между ДПС и Атака. Но ето че вече се стигна. Когато две партии наемат чужда фирма да прави предварително преброяване на гласовете, това означава нещо повече от елементарна демонстрация за това, че те се съмняват в обективността на предстоящия вот. Означава, че тези две партии имат пресечна точка и в своите политически въжделения – и че си имат доверие – в достатъчна степен, за да постигнат съглашение в най-деликатната при едни избори област – преброяването на гласовете. И щом са постигнали такова в тази именно деликатна област, ще го постигнат и другаде. В съвместно управление например.

Досега това не беше възможно: ако не за друго, то поне от кумова срама. С припознаването на ГЕРБ като основен противник на всички останали, тази кумове срама отпадна. И невъзможната формула стана възможна. Разбира се, не под формата на предизборна или следизборна коалиция – пова би било прекалено и политически нецелесъобразно. Но под формата на програмен кабинет от независими експерти, който ще спасява България от пораженията, които – според всички тези съглашатели – й били нанесени от варварската орда на Бойко Борисов. И в името на тази висока цел – спасението на родината – е възможно програмното обединение на БСП с ДСБ, както и на ДПС с Атака.

Уви – проблемът на тези избори е доста по-прозаичен. И сроден с проблемите, с които отвреме навреме се сблъскват всички политически ренегати. Проблемът е, че управлението на ГЕРБ трябва да бъде премахнато, защото с само с трупа на тази партия могат да се нахранят съвместно всички налични политически лешояди. Чрез подобно премахване БСП ще си върне част от загубените избиратели. ДСБ също. България на гражданите също ще набъбне електорално. ДПС и Атака пък имат да си връщат – макар и не точно избиратели. Освен това всички ще могат да седнат около държавната софра – което не им се е случвало – на някои отскоро, на други отдавна, а на трети пък – никога.

Сиреч ситуацията е както при тройната коалиция, избабувана от Георги Първанов. Нито ГЕРБ, нито БСП не могат да управляват самостоятелно. Затова трябва аверите на червеното да се съберат – под някакъв благовиден предлог – например че ще спасяват България. Да проявят необходимата коалиционна култура. Да преодолеят непреодолимите различия помежду си, като всички вкупом се откажат от публичната власт и се задоволят със задкулисната. И като всички вкупом си изберат едно експертно правителство от видимо необвързани фигури, което публично ще бъде наричано „програмно“, а де факто ще бъде марионетно.

Това е прочее формулата, инициирана от Сергей Дмитриевич с неговото публично оттегляне като евентуален бъдещ премиер, и с лансирането на Пламен Орешарски като такъв. Тази формула не е случайна: тя има своята подкрепа и в ЕС – в лицето на Мартин Шулц например. Дори в разширен вид: всички изброени плюс ГЕРБ. Аргументът е железен: такова правителство ще бъде с абсолютно сигурно мнозинство, необходимо, за да се извършат реформите и да се извлече България от тресавището на икономическата криза, в която е изпаднала благодарение на делението между богатия Север и бедния Юг.

Това, разбира се, за пред света. Тук важи един друг аргумент, много по-разираем. С такова именно правителство най-лесно се краде. Най-много и най-незабелязано. Защото политическата отговорност е размита, решенията се вземат чрез тайни договорки, неизменно свързани с богата и разнообразна корупция. Опозиция няма – такава е единствено... народът. Държавата престава да бъде публична, театърът на политическите действия е марионетен. В такава ситуация и „Белене“ може да се построи, и към Евразия да свърнем: като всички ще бъдат доволни. Е – не ние де. Те: осъвместените политици, постигнали възжеланото още от Желю Желев национално съгласие.

Както се казва – това е положението. Тъжно положение обаче. Позорно положение. Свидетелство за подлите времена, в които живеем. В които примерно си антикомунист и си мислиш, че имаш своето политическо представителство. Мислиш си така, ама по едно време гледаш, че твоето представителство брои гласовете съвместно с БСП. При тази екзотична гледка могат и да ти хрумнат някои идеи, а може и да не ти хрумнат. Ако ти хрумнат – добре. Ако не ти хрумнат – пак добре – значи заслужаваш съдбата си.