БСП и ДПС в пореден опит за морална реабилитация на тоталитаризма

Борислав Скочев

На 4 април 2013 г. Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането на 57 народни представители да бъдат обявени за противоконституционни лустрационните текстове в Закона за радиото и телевизията. Сред вносителите са Любен Корнезов, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Лютви Местан, Четин Казак.

Два текста в закона - чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 – ограничават правото на щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност да бъдат членове на Съвета за електронни медии и на управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Това са единствените лустрационни норми в българското законодателство, които оцеляха и действат към настоящия момент.

Вносителите намират тези норми за дискриминационни “по отношение на конкретна категория лица, заемали определено обществено положение в миналото” и защитават равноправието и свободния избор на професия на бившите служители и сътрудници на Държавна сигурност.

В искането народните представители твърдят, че КС има “трайна последователна практика”, която отхвърля лустрацията. Само че това е невярно, а в този случай и куриозно твърдение. Защото тъкмо по атакуваните членове на ЗРТ Конституционният съд вече се е произнесъл с решение № 10 от 1999 г. и е обявил, че те не са противоконституционни.

Конституционният съд приема, че законодателят с основание отказва на определена група хора да бъдат членове на НСРТ и на управителните съвети на БНР и БНТ, че това ограничение не е дискриминационно и не нарушава чл. 6 от конституцията, не е репресивна мярка, а е в защита на обществения интерес. Освен това решение № 10/1999 се позовава и на решение № 18 от 1997 г.: "Правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, които произтичат от различни конституционни ценности и принципи.”

Твърдението, че конституционният съд последователно отхвърля лустрацията, е мит. Един твърде жизнеспособен мит, удобен както за бившите комунисти в реабилитацията на Държавна сигурност, така и за десните политици като оправдание на нежеланието им да проведат декомунизация, когато бяха на власт.

Конституционният съд има противоречива практика с решения “за” и “против” лустрацията. И тази практика очевидно зависи от състава му. Например последните три решения на КС срещу лустрационни норми бяха взети от състав, в който превес имаха назначените от Георги Първанов

Лустрационният текст в правилника на Народното събрание, с който се въвеждаше забрана агенти и служители на бившата ДС да влизат в неговото ръководство, ръководствата на комисиите към Народното събрание, международните делегации на Народното събрание, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията за контрол на ДАНС и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, беше предложен от Синята коалиция, подкрепен от ГЕРБ и РЗС, приет с гласовете на тези три парламентарни групи и Атака, а Коалиция за България и ДПС се обявиха и гласуваха против.

Законът за Българската телеграфна агенция въвеждаше несъвместимост на длъжностите генерален директор, заместник генерален директор и главен секретар на БТА с щатно или нещатно сътрудничество на бившата Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия. Законопроектът беше на осем депутати от ГЕРБ и един от Синята коалиция. На

второ четене законът беше приет със 70 гласа от ГЕРБ, 1 глас Коалиция за България, 1 глас ДПС, 2 гласа Синята коалиция и 2 гласа РЗС.

Измененията в Закона за дипломатическата служба забраняваха агенти и служители на ДС да заемат публични длъжности в дипломатическата служба като посланици, генерални консули, заместник ръководители на дипломатически мисии на Република България, както и ръководни длъжности в Министерството на външните работи. Законопроектът беше на кабинета “Борисов”. На второ четене беше гласуван от 81 депутати от ГЕРБ, 10 от Синята коалиция и 1 независим. Против гласуваха 12 депутати от Коалиция за България, 15 депутати от ДПС и 1 от Атака, а двама от Атака гласуват “въздържал се”. След наложеното от президента Първанов вето лустрационните текстове бяха приети с гласовете на ГЕРБ, Синята коалиция, Атака и независими депутати, а Коалиция за България и ДПС гласуваха против.

Така че, ако КС има противоречива практика по отношение на лустрацията, то БСП, която в тоталитарната си фаза създаде Държавна сигурност и системата на масово доносничество като фундамент на тоталитарната държава, и ДПС, чието ръководство е доминирано от агенти на Държавна сигурност, са нейни много последователни противници. Принципни противници, които защитавайки равноправието на бившите щатни и нещатни сътрудници на ДС и свободата им на избор на професиите “член на СЕМ” и “член на управителния съвет на БНР/БНТ”, защитават тезата, че принадлежността към репресивните структури на тоталитарния режим не е морално укорима.

Защото днес смисълът на лустрацията наистина е само морален. Същинската лустрация не беше извършена и, както казва Станислав Димитров, “бе пропуснат безценен исторически шанс да се преустанови по-нататъшното проникване на лица, свързани с бившия репресивен апарат на един престъпен режим в изпълнителната, законодателната и съдебната власт и в днешните служби за сигурност.” Ако това бе станало, вероятно пътят на България би бил различен. Най-малко днес нямаше да сме безпомощни наблюдатели на невиждани предизборни активни мероприятия, които носят всички белези на методите и средствата на Държавна сигурност.