Свободата днес и тук 14 Ноември 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Що е „Нормалност” в бездната на духовната криза!?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петър Бучков | www.novatarealnost.bg

 Фотография: Авторът
 
 „Държавният архив във Велико Търново пази невероятни документи за този, който се вълнува да открие корените на духовната криза на народа ни.
В едно си приличат електоралните примамки на рекордния брой кандидати да ни управляват - 38 партии и седем коалиции, че щели да спасят народа ни и да го извадят от икономическия колапс. За разлика от предишните схватки на политичаската арена, все повече от мераклиите се усещат, че сбъдването на обещанията им е невъзможно, докато българският народ не изплува от ямата на духовната криза, в която е тикан от всякакви интерпретатори след 9 септември 1944 г.
По темата за въздигане на православния дух и нравственост на българина започнаха да се изказват и представители на партии, които имат откровено атеистична философия за отричане на Бог. Други „нови” формации, които като личности са си откърмени с атеизма и са потомци на хора, провокирали упадъка на духовността ни, активно дават рецепти...
От няколко дни не ми дава мира да разшифровам посланието „Да на нормалността” и що е то „нормалност”. До степен да започна да се чудя „нормален” ли съм или „ненормален”! Причина за това са и размислите ми върху ужасяващите през последните месеци самозапалвания и самоубийства, някои от които предхождани от убийства на деца, любими, близки и съседи. За мен, това е нормалното за хората обладани от Сатаната, които са загубили вяра във Всеопрощаващия Бог и наместо да потърсят милостивата му подкрепа, те извършват един от най-големите грехове в Православието – отнемане на живот, който е дело на Създателя!
Нормално ли е и поведението на тези, които ругаят и замерят с камъни държавници и ръководители на фалиращи, неконкурентни предприятия, като си искат сигурните и мизерни заплати да слугуват от 9 до 17 часа на някого, а наследените от дедите им ниви и градини да пустеят.
Но да се върнем към идеите на политиците за възраждане на православния ни дух и ценности. За да се случи, първо трябва да се открият корените и причините, довели до този духовен упадък и насетне да се търси метода за преодоляването им. Хубаво ще е политиците да се поровят в архивите, където бъка от провокации за размисъл.
Като пример за милиционерското мачкане на църквата и духовността, ви предлагам (със съкращения) едно повече от стряскащо писмо,което открих в Държавния архив във Велико Търново, изпратено с гриф „поверително” на 29 септември 1945 г. от Търновския митрополит Софроний до екзарх Стефан, председател на Светия Синод.


„Ваше Блаженство,....

Дойде 9 септемврий 1944 година. Мнозина съзнателно, а други несъзнателно започнаха да отричат нашата социално-благотворителна дейност. А известно е на всички, че духът на новото време кара някои среди да намаляват вярата у народа. Дали имат право или не – бъдещите факти ще покажат.

Но ние с болка трябва да донесем в Св. Синод

ЗА ПОСЕГАТЕЛСТВАТА ВЪРХУ ЦЪРКОВНИ И МАНАСТИРСКИ ИМОТИ ОТ СТРАНА НА ОРГАНИ НА ВЛАСТТА И ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЦЪРКОВНО – БЛАГОТВОРИТЕЛНИТЕ ИНСТИТУТИ И СПЪНКИТЕ, КОИТО СЕ ПРАВЯТ ЗА ТЯХНОТО ПРАВИЛНО ФУНКЦИОНИРАНЕ ОТ СТРАНА НА ОРГАНИТЕ НА ВЛАСТТА, след 9 септемврий 1944 г. „

Следват десет страници с примери от различни селища в Търновската Митрополия:

Напъни за изземване на сиропиталище във Велико Търново:

„През 1936 година открихме епархийско сиропиталище „Пеню и Мария Велкови”.От тогава до днес там се приемат сираци момчета от В.Търновска епархия, като това наше сиропиталище е обявено за образцово в Плевенската област. Зданието и инвентаря са собственост на Св. Търновска Митрополия. Заинтересовани и зле настроени хора към Църквата, не престават да правят постъпки да се изземе това собствено здание на Митрополията, изградено още през 1930 година и то само със средства на Митрополията, за да се настани там Дневен детски дом – едно, безспорно, много по-малко народополезно начинание, отколкото епархийското ни образцово сиропиталище”.

След петмесечна борба с властите на всевъзможни инстанции, Митрополията постига успех, като успява да убеди Министерство на социалната политика на 28 август 1945 г. да отмени заповедта за закриване на сиропиталището и изземване на сградата. Това е и единственият успех на Митрополит Софроний в битката с ОФ иноваторите, може би, защото не са знаели какво да правят със сирачетата...

Накичване до икони на портрети на комунистически вождове.

„Единствен църковен салон, където всички наши прицърковни организации: православните християнски братства; православните християнски дружества; епархийското и свещенически братства в гр. Търново използваха за събрания, беседи, утра и забави е салонът „Св. Спас”, приспособен върху мястото на старата историческа църква „Св. Спас”. В салона олтарът е запазен и до 9 септеврий 1944 г. свещеническите братства, православните братства и християнските дружества го използваха изключително само за религиозно-християнски начинания, непротиворечащи на православната ни вяра.
Непосредствено след 9 септемврий 1944 г., без разрешение от каквато и да било църковна власт, органите на властта започнаха да го използват за различни квартални партийни, политически и ОФ събрания. Между иконите на стария олтар и портретите по стените на заслужили духовни и мирски братствени членове, поставиха се портрети на различни партийни водачи, а така също и лозунги, нямащи нищо общо с братственото или църковно дело...”

Опорочаване смисъла на звъна на църковните камбани.

„Литургически църковните камбани имат своето предназначение. Верующите православни християни при звъна на църковната камбана свалят шапки, правят кръстно знамение и отправят гореща Богу молитва. След 9 септемврий 1944 г. органите на властта във В. Търново, пренебрегвайки религиозното чувство на православния български народ и литургическото значение на църковните камбани, започнаха да ги използват за най-различни цели... за политически митинги, за посрещане на гости, ...за свикване на митинги, където щели да говорят ОФ кандидати за народни представители,.. за церемония със заря...”

Закриване на девически православен пансион в Габрово.

„През 1937 г. открихме Девически православен пансион при манастира „Св. Благовещение”. В пансиона се приемаха ученички от всички краища на страната, които посещаваха средните учебни заведения. В същото здание, собственост на манастира, открихме и Детски дневен дом за работнически деца и се приемаха деца от 5-7 годишна възраст, предимно на родители работници от Габрово.
И двете наши социално-благотворителни заведения след 9 септемврий 1944 г. бяхме принудени да закрием, защото ОФ комитета в Габрово е заграбил зданието, иззел всичкия инвентар на пансиона и дома, без да заплаща какъвто и да било наем.

При храма „Св. Йоан Предтеча” съществуваше Църковна забавачница, която се посещаваше от 40 деца на работници от Габрово. Това належащо наше заведение също бе закрито, като зданието собственост на църквата и инвентара бяха заграбени от властта , която е превишила правата си, като съвсем незаконно и неоснователно са забранили на църковното настоятелство при храма „Св. Йоан Предтеча”, а по този начин на Митрополията и Църквата, за в бъдеще да се занимават със социално – благотворителна дейност”.

Трансформация на Дом-работилница за глухонеми в ТВУ за „леки жени”.

„На 22 декемврий 1937 г. открихме Дом-работилница за глухонеми в Петропавловския манастир при с. Лясковец. Това наше социално-благотворително заведение даде резултати, като през него преминаха 60 глухонеми, от които 15 са издържали калфенски изпит за столари.
Но през 1945 г. Митрополията бе принудена да закрие това Богоугодно заведение, защото Министерството на народното здраве и Вътрешното Министерство (на 11 юни 1945 Г.) откриха в същия манастир трудово-възпитателен институт за леки жени..., пазени от милиционери.

Започват своеволията:

Околийският началник на милицията в Търново Русинов превишава властта си, започва да разполага с инвентара жив и мъртъв, при манастира, като нарежда да се дава по 3 кг пресно мляко за закуска и подквасване на милиционерите, когато в същото това време млякото бе предназначено само за болни хора и малки деца.

Старшият началник на милиционерския участък при манастира дава друго противозаконно нареждане и без ничие разрешение заповядва да се заколи едно агне за храна на милиционерите, когато месото беше под възбрана и се даваше само на болниците. Това агне и досега не е изплатено на манастирския управител.

Управителят на манастира с рапорта си от 10 август 1945 г. ни донесе за

извършените своеволия и кощунства от милиционерите в манастира.

... Манастирското гробище е било изравнено със земята от милиционерите; каменните кръстове и паметници от гробовете на монаси и монахини и др. покойници са били счупени на парчета, а дървените кръстове изгорени.

Манастирската църква, която при предаване на манастирските сдания бе заключена, е намерена отключена – богослужебните книги разкъсани; свещените одежди разхвърляни по пода; свещените утвари също разхвърляни; милиционерите се обличали в свещените одежди и са се гаврили в църквата със свещените църковни предмети; тапицировката на архиерейския трон от червено кадифе е разкъсана и задигната заедно с резбата на трона; царските двери са намерени разтворени и повредени.

Снопите от манастирските ниви, които манастирското управление е увършало – храната, е прибрана без да ни се съобщи и без какъвто и да било контрол от наша страна”.

Следват още десетина случки на ОФ-безумия – закриване на епархийско старопиталище (старчески дом) с 30-годишна история и превръщането му в държавна лудница; гавра с участници в едномесечен курс за послушници в Къпиновския манастир „Св. Никола”; иземване на два автомобила на Търновската и на Скопско-Велешката митрополии ...

Дотук ще приключа с прегледа на този мрачен поменик в писмото на Митрополит Софроний. Повече от достатъчно е за размисъл по темата „Що е то „Нормалност”!?

П.С. В този каламбур от усещане за (не)нормалност изключително ми липсва Дженката – скъпият ми приятел Дженю Дженев, който точно преди девет месеца нелепо си отлитна. ... Щяхме яко да спорим, но не по философията на „Нормалността”, а за вместимостта на всевъзможни житейски ситуации в политическата предизборна заявка: „Да на нормалността”! Голям кикот щеше да падне... Да ме извиняват пиарите на г-жа Меглена Кунева, но по-объркващ и безсърдечен слоган не съм чувал. Повече разбираемост и яснота има дори в хаотичното разхвърляне на наши поговорки от сорта: „Който гроб копае други му, се смее най-добре”; „Бързата кучка – планина повдига”; „Сговорна дружина – слепи ги ражда” и пр....
 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional