Любен Лачански
Христос Воскресе!
Честит Великден на всички, които се приобщават към свещицата и имат вяра в нематериалното, а не обличат в чалга т.н. ни Родина. Подчертавам т.н. Родина, защото едно е да се родиш някъде, а друго да даваш свой принос за просперитета на имигрантска страна, държава или конгломерат от Щати.
Според някакви страшно точни и много важни национални изследвания, името Георги вече е изпреварило името Иван по популярност. /ми при това вещеризиране на Иван Костов, как да е/ Правилно... Но кой е правият ще видим.
Десет години всички отрочета с панталонки се кръщаваха Георги. Преди това Петър. За Ленин, Сталин, Сталинка или Кристалина забравяме. Ще видим Росен и Бойко как ще оцени именно собствената ни статистика. Комай през крив улук ще повдигнем рейтинга на тези имена. Знаейки, че Бойко си е недотам послушно име за мъж, а Росен е най-отровната билка по нашите географски ширини.
Та ще отмине Великден. Болница „Пирогов” пак ще отбележи „Бум” на хайдушки препивания, данколови преяждания и побоища, и нещастни любови – тип Катеринчо и Невенка от Перник, завършващи с поемане на хапчета витамин „С” и малко пургатив за цвят. Но след тези кондензирани празници на доброто, ние променихме ли се? Не. Човек не може да се промени за 12 часа, особено, когато махленският Жоре вече чака на прага на кръмчата с подмамваща бира, която после ще се превърне в мастичка, после в мента и в още едно. Е, да, статистиката ще отбележи скок на дребните потребителски услуги и покупки, бракоразводните съдилища също ще вдигнат рейтинг. А пред кюртажните отделения на болниците наблюдателите от ЕС ще се удивят на опашките.
Всички знаем, че Името Величко или Велика, не са много популярни в България, защото и с името Иван Загубански можеше да се стане велик. Виж едноимения стар шпионски филм от Соца, в главната роля вечният шпионин Стефан Данаилов. Само дето се изменя от добър шпионин почна да играе зъл бизнесмен. Виж за Георги, този доказан Победоносец, един мъж с неговото име лежа дълго време по гръб в центъра на София. После го изпратихме там където му е мястото до гроба на майка му в Орландовци. Но страховитото име Георги с фамилията Илиев още се подмята като притча во языцех из силиконовите устни и овехтелите вече джипове на бившите манекенки. Бил страхотен мъжкар. Не бих искал да задавам въпрос, какво е да си страхотен мъжкар, макар по време на футболна тренировка жестоко да си ритнат в слабините. Като казвам слабините не говоря за главата. Май това му е била болката на този страхотен мъжкар.
Мъжкар от жълтата преса или мъжкар с копие, на кон, който побеждава змея. Това е категорията на „светите” мъжкари в България. У нас, само веднъж гущерът/змеят си отхапа опашката, но там липсваше копието на св. Георги. Гущерът/змеят надебеля от този автоканибалски акт и се съвзе от летаргията.
Хубаво е когато у нас празниците са на куп, като тази година. Първо беше Цветница /Цецовден/, Великден, Гергьовден. Отпразнуваш ги и после отиваш да работиш. Да, ама работа няма. Оказа се че няма и в храмовете.
На Разпити Петък заедно с моето семейство бяхме в столичния храм „Света София”, дето ще стане най-привлекателния в света, както каза началникътЖозе Мануел Барозу, а подначалничката Фандъкова странно и скромно го подкрепи, както се полага на учителка по руски език. В Христовото опело учактваха не повече от 100 богомолци. И то все обикновените заподозрени, почти всички се познавахме дори японци нямаше да снимат с фотоапаратите. Някои го отдават на магистралите, други на картофите дето трябва да се копат за бъдещето зимно оцеляване. Поредни го преписват на чуждо поклоничеството и строеж на нови храмове. Прекрасно. А, може би това идва от пресищане с информация. Включително и за църквата, която в края на миналата и началото на тази година не може да се оплаче от липса на обществен интерес.
Най-интересен е разбира се новият патриарх – Негово светейшество дядо Неофит. Според анализатори, той е енигматична личност. Привлекателен и обаятелен е, но говори общо, сферично. Благостта е дошла сред нас.
Иначе Възкресение Христово да предхожда в часове Гергьовден е добре за вярата. Хората не губят рефлекс към нея. Осъзнават се като част от църквата и намират упование и приют в нея. Но не приют от типа на онзи при отец Иван от Нови хан. Тези дни прочетох тамошна информация, че вече питомниците са 240 горещи сърца, преситени от храна и дрехи. Няма какво да ги правят. И малка част от тях решили да правят алъш-вериш с тях. На повечето това им е в кръвта. Може би вече трябва да даряваме нещо по-яко и ексклузивно за сиропиталищата. Я лимузини, я едностайни жилища в затворения комплекс „Нови Хан”. Я ... Но нейсе запуши я...
Особено на бедни, болни, хроми и талантливи. Само за справка. През последния мандат на отишлото си правителство са закрити около 1000 болнични заведения и осветени много нови храмове и параклиси. В това няма нищо лошо за историята, но е нещо малко смущаващо за днешния ден, и то не само малко. Да попитаме хората от Девин. Гробищата тихомълком се увеличават. Не само тихомълком, но с тази геронтокрация няма как.
Та като споменах за вестникарска новина се присетих за вестниците, и то защото се натъкнах в столичните храмове на едно издание. И нали съм вестникар, го зачетох. Вестник формат таблоид. За незнаещите - форматът е на жълтите издания. Но точно това издание носи гордото име „Християнче”. Първа кражба. Защото списание "Християнче" излиза от края на 1999 г. като следовник на едноименното списание от 1932-1945 г. и "Православно християнче" от 1937-1945 г. Като за първи път се появява за година време още през 1909 г. Между 1934-а и 1943-а се издава от Пловдивската митрополия. А главен редактор му е Димитър Иванов (бащата на проф. Веселин Димитров изследователят на Българското радио и учител на множество български журналисти). Във вестникарския лист не бе съобщено нито кой брой е в ръцете ми, нито кой му е редактор, отговорен за изданието. Скромно уж се събщаваше, че съвместно издание на вестниците „Телеграф”, „Монитор”, и „Мередиан мач”. Това с Мередиан мач, ме съсипа, поставено да благословията на блаженопочиналия български патриарх Максим. Но всеки, който се е занимавал с подобна дейност, знае, че благословия от покойник вестник не прави. Наливен вестник. Скромна графика и нищо за четене. А материалите в споменатото историческо списание са стихове и разкази от класиците на нашата детска литература, както и на световната. А художници са най-добрите български илюстратори за онова време, а именно Вадим Лазаркевич и Ал. Божинов. Лошото е, че никой явно не е запознал новия патриарх със съдържанието и качеството на тази многотиражка и той е дал изявление и за това недоносче, което се разпространява най-всичко отгоре и безплатно при днешната немотия. Явно някоя банка иска да изкара нужните й дивиденти или да изкупи греховете си. Осемте страници на газетата обемат като в някой комикс всички майски празници, илюстрират ги със снимки и публикуват меко казано нелепости. Плагиатски заемки стряскат. Стихове на Дора Габе и Багряна при това избрани като че ли ученическите им тетрадки. Графика под всякакво равнище. А, бе кой разрешава на Ирен Кръстева и синът й Делян Пеевски да навлизат в тази територия, която е забранена за търговци, дори при такъв изкусителен куп празници. Дано негово Светейшество се ориентира в безумната обстановка, в която следва да ръководи Църквата и предвижи най-сетне истинските и вопиущи задачи. Да не се поддава на предхристянския вой, рев или песен на Сирените. Да се одръпне и от търговци, и от ласкатели и да чувства небесната си орис и призванието на отечеството си.
А такива вестничета, правени на коляно, като споменатото, с неговите богати спомоществуватели, да не петнят името на БПЦ, опитвайки се да се прикилимисят /тур./ - присламчат на български, до удобната им, но иначе за християните свята и единствена - вярата.
Прочее, честит празник отново на всеки, който носи името Гергана и Георги, и Христос Воскресе. А този поздрав, вместо обичайното Добър ден, се повтаря и се ползва от православните християни до Спасовден – денят на Възнесение Христово. И това не е келешлък или манящина. Това помага на духа. За извисяването му. И за спасението. А не като пред и зад витрините на ЦУМ, където човешки трупове гастролират, под името пластинация. Но това е друга тема, за която тепърва прокуратурата следва де се произнесе, а и да чуем официалното становище на Св. Синод.