Писателят Георги Тенев съживява Паметника на загиналите български войници

Истинските герои отново И в навечерието на предстоящите празници за Възкресение "Дневник" ще спази традицията да разказва за хора, които остават извън обсебените от политика и скандали новини. Събираме текстовете тъкмо в тези дни, защото светлите празници и пътуванията са време, което предразполага да помислим за важните неща в живота, да планираме промени, да се заредим. Отново избрахме "герои" с интересни истории, които си приличат по едно - енергията да създават, да се борят, да търсят, да преодоляват, да мечтаят...Те заразяват с желанието да продължат да вървят по пътя си, независимо какво се случва около тях. Затова от първата поредица в края на 2010г. наричаме тези хора истински герои на годината. Четете портретите в дните между 1 и 6 май. Приятни срещи.

Писателят, драматург, сценарист и режисьор Георги Тенев ще представи на 6 и 7 май в Софийска градска художествена галерия проекта "Паметник на моя спомен", в рамките на който ще бъдат показани паметните плочи от някогашния Паметник на загиналите български войници и офицери от I и VI полк. Той е съществувал до средата на 70-те години на XX век в района на тогава все още непостроения НДК, а сега плочите се съхраняват в хранилището на Националния Военноисторически музей.

Проектът е плод на изследвания на историческите паметници в столицата, продължили години, а с инициативата по-късно се обвързват с млади архитекти, дизайнери, сценографи и специалисти по визуални технологии.

"Паметник на моя спомен" е и от лично значение за родения през 1969 г. Тенев, който отрасва на бул. "Фритьоф Нансен" край днешния НДК и има спомени от детството, свързани с плочите.



Той определя проекта по-скоро като "визуален разказ", а събитието има и още причини да се организира точно сега.



"Навършват се точно сто години от съдбоносни войни, Балканската и Междусъюзническата. В тях са загинали много от войниците, записани върху тези паметни плочи. Преди две години, когато започнах активното издирване на историята на паметника, този факт с годишнината ми беше убягнал, честно казано. Но времето, в което търсих, после - заснемането, после проектът на възстановката - времето изтече и неусетно се оказа, че е 100 годишнината от войните. Не виждам по-добър момент", раказа Георги Тенев пред "Дневник".

На Гергьовден паметникът ще бъде припомнен чрез пресъздаване на фасадата на галерията отвън.

"Искам и има какво да разкажа още около неговата история, както и чисто личния опит от търсенето на нещо забравено, с което имаш обаче важна връзка. Такъв разказ също ни се върти в главите, на мен и на моя екип - Гарс, Наталия (Тодорова), Ивана (Ненчева) - и ще търсим начин да го разкажем."



Георги Тенев е познат най-вече като писател, а проектът се вписва в темите, които го вълнуват в прозата - архитектурната история, естетическата среда, градската култура на София, посткомунистическата реалност. Може ли историята на паметници да вдъхнови документален роман в стилистиката на книгите му за Кристо и Георги Марков?

"Този проект е част от интереса ми към местата и събития и към хората. Понякога като минавам през Докторската градина, или в Борисовата, се заглеждам в големите дървета, които са на повече от 70-80, а някои и на 100 години. И си давам сметка, че тези дървета са виждали града в миналото, хората в него", разказва Тенев пред "Дневник".



"Заглеждам се в паважа на улиците, оказва се, че не се е променило кой знае какво от времето, когато тук са минавали Димитър Пешев, примерно, и Георги Марков - това си мислех, докато пишех романа "Господин М.". По същия начин, историята като нещо живо, като нещо съвсем реално, е отразена в почти всички неща, за които пиша. Иначе, снощи например, когато до полунощ пренареждахме десетките табели и правихме плановете за подреждането им, ние с колегите ми на глас сверявахме номерата на надписите, имената на войниците и офицерите, имената на селата и градовете. И се оказа, че три-четири часа на висок глас четем имена, имена, имена. Странно, много особено усещане те обхваща - уж това е рутинна, почти техническа работа, но нали сега изричаш имената тъкмо на загиналите..."



"Това също е част от общуването с историята, има някакво значение и за теб, а може би и за самата памет на тези хора. Само през последните седмици при случайни разговори и срещи открих, че доста софиянци не просто помнят това място, но имат и свои роднини, които са записани върху плочите."

"Паметник на моя спомен" е изцяло независим проект и е реализиран с лични средства. Неговата концепция е високо оценена от Мария Василева, куратор на Софийската градска художествена галерия, която описва поставянето на плочите на фасадата на сградата като "първа част от един предстоящ разказ, в който ще бъдат включени много и различни сегменти, свързани с мемориала."

Може да видите възстановения паметник на 6 и 7 май на стената на Софийска градска галерия.