Едвин СугаревПоследната стана особено популярна в интернет – и се прелага едва ли не като универсална формула, която трябва да следваме в деня на избора. В превод: на 12-ти гласувайте за когото си искате, но без бюлетина №15 – тази на ГЕРБ.
Това специфично запрещение – според изобретателите на тази формула – трябва да накаже демонизираната с всички средства партия, като я постави в изолация. С други думи – изборът на всеки от нас си остава свободен – но с вето върху един от възможните варианти – и това вето има морален характер.
Не знам кой как си представя ветото като морална операция, но самата формула е откровено неморална. И е такава, защото скрива тъжната истина за предстоящите избори – а тя е, накратко казано, следната: единствено ГЕРБ и БСП имат потенциал да спечелят тези избори. Други няма. Другите са миманс, декорация, демократична коалиционна брошка, която ще бъде употребена или от единия, или от другия конкурент.
Както и да ни се обясняват колко хубаво би било, ако хората се юрнат да гласуват за малките партии, това просто няма да се случи – защото въпреки всички призиви те няма да се юрнат. Могат да се пренасочват единици, но не и електорални маси – особено пък три дни преди изборите. Дадените за тях гласове ще бъдат пропилени – и нещо по-лошо, те ще проработят в полза на единия, а и на другия от реалните кандидати за властта.
С други думи – ако гласувате за партия, която няма шансове да попадне в бъдещия парламент, защото сега, три дни преди изборните, има един-два процента рейтинг, вашият глас ще бъде преразпределен между печелившите: да речем 40% от него ще проработят в полза на ГЕРБ, 35% на БСП, по десетина – в полза на Атака и ДПС. Може никак да не ви харесва, но това е положението.
Но не е само това. В съществуващата днес електарална ситуация гласуването по принципа “12 без 15”, практически работи за една определена политическа партия – и вашият, подаден по принципа на ветото глас, ще работи за същата. Името на тази партия е БСП.
Хората не обичат БСП. И имат основания да не я обичат. Всички национални катастрофи, които преживя България в рамките на последните 23 години, са плод на нейното управление – и “Лукановата” зима през 1990-та, и банковото ограбване на страната ни през 1997-ма. Благодарение на нея постигнахме славата на най-корумпираната страна в ЕС, и дойстойнството да бъдем Троянски кон на Русия. В по-ранния си ипостаз тази партия искаше да ни прави 16-та Съветска република. Пак тя мачкаше хората в концентрационни лагери, избиваше без съд и присъда, организира най-кървавия атентат в Европа, работеше с всички сили в полза на руските интереси на Балканите.
Именно затова днес рейтинга на БСП седи закован. Въпреки наистина безпрецедентната компроматна война – безпрецедентна даже и за българските представи, въпреки боздугана на прокуратурата и въпреки недоразумението Сергей Дмитриевич Станишев да бъде лидер на европейските социалисти, БСП е замръзнала някъде към 17-18% от гласовете. И няма да увеличи своите привърженици – най-вероятно никога.
Социалистите знаят това. И знаят, че единственият шанс да успеят е не да търсят електорални резерви, а да намалят гласовете на своите политически противници.
Формулата “12 без 15” работи в полза на това. И в полза на възкресението на тройната коалиция – все едно под каква коалиционна формула ще се състои то – и каква “коалиционна култгура” ще бъде използвана при предстоящото бабуване. Тази формула означава: аз гласувам в полза на БСП. За мен те са по-малкото зло.
Ще възразите: не, аз не гласувам за БСП. Аз гласувам за Атака, респективно за ДПС, респективно за България на гражданите, респективно за ДСБ, за СДС, за Зелените, за Светльо от Хиподил, за местната коалиция в село Горно Нанадолнище...
Само че това е измамен избор. Гласувайки за друг, гласувате или за потенциалните бъдещи колационни партньори на БСП, или просто хвърляте гласа си на вятъра – по-точно в полза на тези, които влизат в парламента.
Да, прави сте: вие не гласувате по целесъобразност. Гласувате съобразно политическите си предпочитания, все едно дали те имат шанс да получат политическа реализация или не. Това е наистина справедливо гласуване. То изразява вашата политическа идентичност, вашата култура, ако щете. Само дето те са едно, а интересите на страната – друго. Ако смятате, че интересите на България предполагат тя да бъде управлявана от БСП и компания – тогава гласувайте по формулата “12 без 15”. Но бъдете така добри да понесете и отговорността за този си избор. Утре например – когато отново ще строим Белене и отново ще бием чела пред портите на Кремъл.
За мен обаче тази формула лъже. Тя е измислена именно за да скрива истината за тези избори – и работи най-откровено в полза на БСП.
Нямам намерение да призовавам: гласувайте в полза на ГЕРБ. Това е тежък избор – при който се налага да преглътнеш не малка част от собствените си несъгласия, да пренебрегнеш добрия вкус – толкова важен според Збигнев Херберт – да простиш непростими гафове и тъпи палячовщини – но да избереш по-малкото зло – като бъдеще за страната си.
Днес мнозина наричат този избор “позорен”. Да, той не е приятен – и би било по-добре да имаме една нормална, успешна и традиционна дясна партия, или поне по-култивиран вариант от ГЕРБ. Само че нямаме. И можем да избираме между собствените си политически копнежи, останали без покритие, и бъдещето на България.
Избирам второто. И твърдя, че неразпознаването на политическото зло е нещо безкрайно опасно – особено в условията на демокрация. Че България няма ресурс да издържи още една реставрация на комунизма – и че всяко отлагане на същата е шанс – защото дава възможност да се появи нещо по-добро, по-ново и по-адекватно.
Ако някой ме пита кое е това политическо зло, моят отговор е ясен – това са комунистите, маскирани като социалисти; това е мрежата на ДС, това са създадените от тях олигарси. Дори и по самата им настървеност мога да съдя колко важен е този избор за тяхната клика. Поради което нека друг да гласува в стил “12 без 15”. Аз ще гласувам по формулата “12 без 5”.