Свободата днес и тук 28 Ноември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Как репресираният Инджев се бори за свободата на словото

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Орлин Ставрев

Преди два дни получих това писмо от г-н Орлин Ставрев, когото нямам честта да познавам. Доста време се колебах дали да го публикувам, или не - в крайна сметка реших, че и подобни мнения имат нужда от гласност, както и че игнорирането им не е от полза за никого - особено за независими журналисти от ранга на Иво Инджев. Разбира се - дали да бъде пуснато едно мнение или не, е решение изцяло в прерогативите на автора на един блог - знам много добре каква в каква напаст могат да се превърнат постингите - преди години се налоэжи да закрия своя форум, нападнат от платени писачи, загризали здравия смисъл с упоритостта на египетски скакалци. Но пък и избирателното  отношение към хорските мнения, като се подбират само прилягащите към позициите на блогъра, ми се струва не дотам честно отношение.

Е.С.

Здравейте г-н Сугарев,

Въпреки, че не се познаваме, ви чувствам интелектуално и идейно (колко грозно звучи в БГ тази дума!) близък. Аз съм човек с твърди „десни” разбирания, мислещ и критичен, възприемащ ББ като повече от спорен, но единствен към момента контрапункт на БСП. Мисля, че и вие не сте далеч от подобна позиция. За това просто искам да споделя с вас нещо и евентуално да поискам съвет как да отреагирам. Ето за какво иде реч:

От няколко дни посещавам блога на уважавания от мен ДО СЕГА “свободен, десен” журналист Иво Инджев. Изчетох с интерес професионално написаните му анализи на политическата ситуация в страната. Дори го поздравих за дълбочината на познанията и разсъжденията му, макар и доста еднопосочно насочени в свирепа критика на ГЕРБ. Позволих си обаче, да изкажа някои мои мисли, деликатно критикуващи липсата на позитивен, градивен момент в тях. Предложих му да се съобрази с актуалния момент и предизборна обстановка и да направи една крачка напред от критиката, предлагайки евентуални алтернативи на несъстоятелните, според него , партии, начело с тази на ББ. За огромно моя изненада, след този ми коментар, обявилият се като „свободомислещ и репресиран за това” журналист престана да ме допуска във форума си. Безпардонно, без предупреждение и опит за обяснение?!! Не вярващ на очите си, направих последен опит да му пиша отново, пращайки му следния текст:

„Г-н Инджев,по всико личи, че въпреки че се прокламирате като радетел на свободата на словото, сте въвели цензура върху коментарите в сайта си. Повод да мисля така ми дава фактът, че моите коментари не се появяват там, където би следвало да се очакват. При това съм човек с откровено "десни" разбирания, но може би не съвпадащи точно с вашите. Ако съм прав, по достойно щеше да е да ми пишете или съобщите по друг начин, че съм нежелан в сайта ви. А не просто да изтривате коментарите ми, защото по някакъв повод не ви харесват. Дано да греша и да става дума за недоразумение! Защото иначе е наистина срамно! И повярвайте ми, не за мен!”
Не последва отговор, нито текстът се появи в блога на Инджев, когото естествено вече изобщо не уважавам, за да не кажа по-тежки думи. Човек, който непрекъснато се жалва, че в медиите не му публикуват статиите, при положение , че те противоречат принципно на политиката им, сам въвежда цензура върху коментарите в блога си, изключващи и най-малката възможност за критика и „меко” инакомислие?! Потресен съм от подобен двоен стандарт! И бих желал да го споделя с възможно повече хора, защото Инджев има неприкрити претенции за „гуру” на дясното политическо пространство, които очаквам в скоро време да прерастнат и в конкретни действия. Нямам лични наблюдения, но се боя, че и другият „разобличител” и „безжалостен критикар на ГЕРБ” и кандидат за „десен-гуру” Евг. Дайнов, е фигура с морал, подобен на този на Инджев. За жалост до момента не съм намерил начин да реализирам полезното си намерение да споделя тези си мисли пред по-широка аудитория. „Полезно”, защото правилният отговор на въпроса „кой – кой е” считам за жизнено важен за страната ни, особено в този предизборен момент.
Това е, драги г-н Сугарев. Ако виждате смисъл в написаното от мен до тук, дайте ми, моля, съвет какво да правя. Разбира се, най-лесното решение е да плюя на този "свободен журналист" , с утешението, че с такива като него е пълна България. Т. е. „що ще се хабим”? Но все пак мисля, че човек трябва да заема и отстоява позиция в нашето общество, защото иначе то никога няма да стане „гражданско”.

Може би, за да не мислите, че ви запознавам само с последствията от изпратените ми към Инджев коментари, е редно да ви пратя поне този, който вероятно го извади от равновесие и предизвика гневът му, както и “наказанието” с тотална цензура върху материалите с мое име:



„Хубава статия. Дава известна надежда за бъдещето – дано! Но много скоро предстоят избори и новата, истинска и прозападна партия/движение за която говорите, я няма. И следователно въпросът на въпросите е кого да подкрепят десните избиратели и ИМА ЛИ РЕАЛНА АЛТЕРНАТИВА НА ГЕРБ? Много хубави анализи правят „десните” и независими журналисти (и в частност Иво Инджев) на повече от спорното явление ГЕРБ? Въпросът е защо не разпрострат интереса си и върху другите центристки или „десни” партии, или поне тези със шанс да влязат в следващия Парламент? Защо не се направи по-основен анализ на анти-явлението Атака и връзките му с Кремъл? И защо няма такъв за другото,още по-спорно, но много актуално в момента (като евентуална алтернатива?) явление - Иван Костов? За да прочетат хилядите наивници, част от които пишат и тук, как този несъмнено много умен и опитен, но абсолютно лишен от морал човек, омъртви за дълги години "дясното" в БГ. Не крия, че дълго време и аз гласувах за него, но всеки следващ път със все по-голяма погнуса, просто защото го смятах за най-малкото зло. Опитвах се да "забравя" приватизацията облагодетелствала "правилните" хора и съсипала бъдещето на икономиката в държавата, да простя неистовото му желание за лично облагодетелстване, създаването на съмнителни финансови кръгове, отглеждането под крилото му на "политици" като Бисеров, Цонев и т.н., корупцията владееща целия му кабинет, и най-вече Премиера. Въобще се опитвах да неглижирам всичко онова, което погнуси и отблъсна милиони хора от "синята идея". Да не си припомням, с какъв народен устрем дойде на власт Костов, какво болшинство имаше, как само от него зависеше да стане втория Стамболов. Но той предпочете да стане "таен" (за кой ли?) мулти-милионер, заедно с най-близкото си обкръжение. И обикновените хора взеха да слагат равенство между името му и безпардонната корупция. Въпреки всичко, поради липса на алтернатива, продължавах да гласувам за него. Все се надявах, че след като вече е баснословно богат и след като минаха толкова години, той най-накрая може би ще си направи критична равносметка и ще реши да компенсира деструктивната си роля в "дясното" пространство с енергични действия за обединението му и в тази връзка, ще реши да даде път на нови лидери, сам отстъпвайки малко назад, оставайки съветник и дори ментор, но в сянка. Явно, обаче този човек не си пада по самоанализ и самокритика. Единствената сила, която го движи вече толкова години, е желанието НА ВСЯКА ЦЕНА да остане във властта, като при това е "първа цигулка". Няма значение на каква цена - дали с това ще разбие в зародиш току що поникваща възможност за обединение на "дясното", или ще смени "врагът по презумпция БСП" с ГЕРБ, гласувайки многократно в подкрепа на комунистите. Явно този човек нищо старо не е забравил и нищо ново не е научил. Поне според мен. Знам, че подобни, повярвайте ми, съвсем искрени и непредубедени мисли, ще предизвикат първосигнална отрицателна реакция сред твърдия електорат на Костов. Но истината е, че той не може да е истинска,дясна алтернатива на ГЕРБ и БСП. Твърде спорна е и идеята, че е най-малкото зло. Което, заедно с твърде проблематичното му влизане в парламента, прави повече от съмнителна идеята истински "десните" да дадат гласа си за него. Очаквах журналистите, с име на истински демократи, като Дайнов,Инджев и пр. да направят професионален анализ на "алтернативата" Костов, вместо аз да се мъча да направя този дилетантски опит за такъв. Но всички те, освен може би Едв.Сугарев, бягат като дявол от тамян от тази АБСОЛЮТНО АКТУАЛНА ТЕМА, оправдавайки се с кухи фрази, че "не желаели да вдигат лозунги" или че "не искали да мислят вместо читателите си". Странна (но удобна!), неискрена и според мен, МНОГО ВРЕДНА И БЕЗОТГОВОРНА КЪМ "ДЯСНОТО", ТЕЗА.”



Като мислещ човек, в един момент се запитах, дали пък все пак аз съм сгафил нещо и с право Инджев ме е „отрязал” от коментарите в сайта си. Споделих казуса с мой приятел с близки, десни убеждения. Той също стана посетител на сайта на Инджев и вчера се опита да публикува следния коментар:

 

„Винаги се учудвам на една аксиома за този сайт - смята се за неподлежащо на съмнение и укор право на всеки пишещ тук (включително и за Инджев) да ни обяснява ЗА КОГО НЕ БИВА ДА СЕ ГЛАСУВА. Това не се третира като желание да се повлияе на мнението на останалите читатели и отнемане на правото им да мислят със собствените си глави. А от друга страна всеки призив към съответния пишещ да каже за кого СПОРЕД НЕГО БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ГЛАСУВА, кой е реална алтернатива на БСП, имаща шанс за Парламента, се посреща на нож и се третира като намеса в мисловния процес на другите, които видите ли, се опитвали да не мислят с главите си. Доста удобна и дори бих казал, НЕЧЕСТНА теза. А според мен когато си казал "А", трябва да кажеш и "Б". Най-лесното нещо на този свят е да критикуваш, а най-трудното е да градиш и да "посочиш пътя". Ако не си готов с алтернативата или нямаш смелостта/доблестта  да я огласиш, по-добре не се захващай и с критика, защото тогава тя е ялова и не води до нищо."

Познайте какво стана?!  Самообявилият се за „най-репресиран за инакомислие в РБ журналист” моментално забрани и достъпа на приятеля ми до коментарите в сайта си. Както писах и по-горе – наистина  срамно, но не за приятеля ми!

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional