Свободата днес и тук 15 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Изборът, който ни предстои (Предизборно четиво за деня за размисъл)

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Няколко думи за това, което ни очаква след изборите. Въпреки че твърде малко хора мислят днес за това. Всъщност тъй наречените “електорални маси” се чувстват като на стадион, на който се играе мач между Левски и ЦСКА. Седят там и викат с пълно гърло – предимно “Уууу!” и разни нецензурни неща, свързани с пожелания към нечия майка.

Днес българските и чуждестранните наблюдатели са убедени, че с тези избори България влиза в спиралата на нестабилността. При което големият въпрос е вече не кой ще управлява, а дали изобщо ще може да се управлява.

Въпросът е основателен. Най-малкото показателно е, че тъй наречените лидери на българските протести се заканиха да спетнат един такъв в самия ден на изборите. Нищо, че самите те се явяват на тези избори. С нулеви шансове да прекрачат парламентарния праг.

По-интересни – а и по-показателни – са техните мотиви. Те се готвят да протестират срещу факта, че засега ГЕРБ се очертава като първа политическа сила. Това е нечувано! – казват уличните лидери. Ние свалихме Бойко Борисов, а той посяга пак към властта! Долууу!

Извод: протестиращото малцинство се готви да отмени вота на непротестиращото болшинство, което си позволява да гласува не по кефа му (и не по този на неговите поръчители). Апропо – кой по-точно беше суверен?

Всичко това се случва на фона на най-мърлявата и подла предизборна кампания, която съм виждал някога (а съм бил свидетел на доста политически подлости, уверявам ви). Кампания, в която просто не бяха чути нито принципи, нито програми, нито обещания към тези, който ще делегират част от своите права на бъдещите управници. Всичко беше похлупено от едно голямо ухо, развявано като хоругва от кого ли не – от политици, протестиращи и екзалтирани полит-мислители. Ефектът от което вече е налице – и тъкмо той предопределя бъдещето: политическа, а с това и икономическа нестабилност.

Черният PR на БСП и компания проработи: разликата между ГЕРБ и БСП, възлизаща на около 6% или около двайсетина депутата, започна да се смалява. Не защото някой междувременно е харесал червените (хората се пазят от “бесове” – още от едноименния роман на Достоевски насам), но защото вездесъщата компроматна кал се оказа достатъчна, за да възмути, отврати и в крайна сметка разколебае част от потенциалните избиратели на ГЕРБ. Тъй че партията на Бойко Борисов най-вероятно все пак ще остане първа политическа сила, но с минимална разлика от два-три процента, при която шансовете й да постигне парламентарно мнозинство са също тъй минимални.

ГЕРБ ще получи мандат и ще състави кабинет – но той най-вероятно няма да получи нужната парламентарна подкрепа, за да управлява. Казвам “най-вероятно”, имайки предвид досегашните изявления на анти-ГЕРБ коалицията, включваща БСП, ДПС, Атака, България на гражданите и ДСБ. Всички те единодушно и единогласно отричат възможносткта да се коалират с ГЕРБ, и водят кампания против тази партия с практически едни и същи думи и мотиви. Нещо повече – те на дело потвърдиха своето съглашение – като заедно с БСП наеха компания, която да прави паралелно преброяване на гласовете – и платиха за това над 150 000 евро.

Впрочем тук не трябва да изпускаме от очи и техния сценарий за най-лош възможен резултат: примерно над 100 места в парламента за ГЕРБ. Тогава можете да бъдете сигурни, че БСП ще се играе твърдо за непризнаване на изборите – като опорочени и манипулирани – и ще го прави с всички възможни средства – включително чрез гражданско неподчинение. Социалистите всъщност нямат друг избор – защото ако тези парламентарни избори се превърнат в тяхното четвърто поред поражение, най-вероятно е партията им да се разпадне, а Сергей Станишев да загуби лидерския си пост – заедно с шансовете си за външнополитическа кариера.

Та – пак повтарям, ако ГЕРБ спечели, но с малко, тогава най-вероятно партията на Бойко Борисов няма да реализира своя мандат. Възможно е да се намери някой мющерия, който да си обърне мнението срещу тлъсто парче от властта, но също така вероятен е и отказът на ГЕРБ от подобен компромис – най-малкото защото знаят от времето на тройната коалиция колко скъпо струва той.

Следващият мандат ще бъде даден на БСП. Обаче и социалистите много добре знаят колко горещ е картофът, който гласът на избирателите им е натикал в ръцете. Те обаче трябва да управляват – просто това е волята на техните олигарси, които поръчват музиката – и които са изпосталели поради затварянето на някои жизнено важни за тях кранчета за преливане на държавни активи в техните джобове.

Затова идването им на власт може да се случи по две алтернативни рецепти. Първата предполага праването на възможно най-широката коалиция от партиите в тъй наречената днешна опозиция. Тази коалиция ще глътне и Кунева, въпреки всички нейни декларации в противното, и самият Костов – ако случайно влезе в парламента. Но ще се наложи избор: или Атака, или ДПС. Което означава – крехко, много крехко мнозинство. Което може много лесно да бъде пометено само след година управление в криза, съпроводена с електорална наеженост и готовност на хората да се трансформират в улични бойци.

Ако такова правителство наистина бъде съставено, то може да удържи властта само по един начин – чрез диктатура, смазваща всички форми както на парламентарна, така и на извънпарламентарна опозиция.

Да, чрез диктатура – казвам това и го подчертавам. Ако случайно някой е забравил, червените имат богат опит и наследствени гени, свързани именно с диктатурата. За тяхна голяма жалост обаче има и един фактор, с който не биха могли да не се съобразяват – ЕС. Затова паралено с преговорите за съставяне на правителство ще пробват и рецептата, предложена им от Мартин Шулц и други авторитети от европейската левица – плюс сродните рецепти на някои местни олигарси: правителство на широката коалиция. В името на България, разбира се. Ще поканят и ГЕРБ на държавната трапеза. Ще получат отказ и ще вдигнат облекчено рамене: е, направихме каквото можахме.

Затова е много по-вероятен другият, “непартийният” вариант, предвидливо лансиран от Сергей Дмитриевич още преди началото на предизборната кампания. Ще разиграят театрално първия вариант с техния мандат, разбира се – и след това властта ще се дотъркаля в нозете на ДПС. При което най-ченгжеджийската партия в България отново ще се юрне да говори за национални интереси, спасения и прочее ораторски реквизити, изпробвани още при изборите през  1997 г., които ще бъдат отупани от прахта за настоящия случай. Ще се говори също за отговорност, за национални интереси, за възраждане на съсипаната (от ГЕРБ) родина.

И накрая всички ще плеснат с ръце, та ще се прегърнат – чрез едно програмно правителство от експерти. Всички без ГЕРБ, разбира се. Но с мандата на ДПС и по формула, която предполага възможности за дистанцирана коалиционност дори между ДПС и Атака...

Не ми говорете, че това е невъзможно. Напротив, повече от възможно е. Направете справка в историята и вижте колко пъти България и била управлявана от правителства, съставени с мандата на ДПС. Вижте и кои са тези правителства. Да ви ги припомня ли? Това на Беров и това на тройната коалиция. Морално най-уродливите и най-крадливите в новата българска история (като, разбира се, това на тройната коалиция все пак държи първенство).

Експерти, разбира се, ще се намерят. Не е задължително да бъде използван Орешарски – напротив, много вероятно е той да бъде изгърмян при опита на БСП. Може да бъде привлечена например Кристалина Георгиева, за да се прикрият по-успешно нишките, държани от червените кукловоди.

В един момент ще се окаже, че трябва отново да строим Белене – с всички произтичащи от това последици – и за нашия джоб, и за националната ни независимост. Ще се окаже, че имало още какво да се изтупва от брашнения чувал, наричан (кой знае защо) държава. И доизтупването ще бъде повече от успешно, защото колкото по-размита е политическата отговорност в едно правителство, толкова по-лесно се краде в рамките на неговия мандат - а най-лесно се краде при кабинет от експерти, които пряко зависят от волята на политическите партии. Справка – споменатите два мандата на ДПС.

Тогава вероятно някои екзалтирани полит-мислители ще се запенят: откъде ни дойде това? И ще започнат още по-екзалтирано да бият космати гърди, доказвайки своя изначален антикомунизъм.

Само дето няма да ни е дошло свише, господа. Ще ни е дощло поради собствената ни глупост и малодушие. И поради неспособността да надмогнем собствените си пристрастия, когато става дума именно за национални интереси.

Именно във връзка с тях трябва да подчертая, че на 12 май става дума за два драматично различни видове избор. Първият е – следваш своя вкус, който не търпи простащини и дебелокожи гафове – гласуваш примерно за зелените и ти е чиста съвестта. Вотът ти пропада, БСП идва на власт, но какво от това – ти си направил всичко, което си могъл.

Лошото обаче е, че не си направил всичко. Това, което си направил, е да подкрепиш именно БСП. Тъкмо червените имат полза от разпиляването на вота на разните разочаровани и недоволни. И всичко, което правиха те по време на кампанията – ама дословно всичко – е свързано с идеята да се стимулира именно разочарованието и недоволството. Да се отблъснат и отвратят онези избиратели, които няма как да бъдат привлечени от червената “сполука”.

Вторият избор ознавача да си дадеш сметка за това какви са възможностите за реализацията на един или друг проект след тези избори. Вече казах, че те са само два – ще управлява или БСП, или ГЕРБ – в някакви коалиционна формати.

И като си дадеш тази сметка, да дадеш и гласа си в полза на по-добрия за страната ти вариант. Дори и този избор да е в противоречие с твоите вкусове и нагласи. Дори и този избор да предполага разни хора да те презират и мразят – каквито чувства впрочем съвсем очевидно изпитват към мен доста хора. Мога обаче да им кажа: да, скъпи са ми предпочитанията към по-културен и по-рафиниран вариант за водене на политика от наличните днес. България обаче ми е по-скъпа. И в името на това мога да преглътна и част от собствените си несъгласия. Мога да преглътна и хулите, които днес се сипят върху ми. По-добре обаче днешните хулители да се замислят ще могат ли утре да преглътнат собственото си късогледство – и да оправдяат собственото си малодушие.

Няколко думи за това, че и едните, и другите били маскари. Тази изначална формула на българското политическо мислене е създадена – както е добре известно – именно от червени PR-и в началото на прехода – и винаги е работила за БСП. Съжалявам, но изравняването на демократи и социалисти в маскарията и днес е точно толкова вярно, колкото беше по времето на Филип Димитров или на Иван Костов.

Няколко примера в това отношение. БСП – чрез Първанов и Станишев – надянаха върху България своя “голям шлем” от руски енергийни проекти, гарантиращи пълната ни зависимост от Русия. ГЕРБ – с цената на огромни вътрешнополитически рискове, за които човек може да добие представа, ако си спомни примерно края на Стамболов, отмени два от трите проекта – Бургас-Алексадрополис и АЕЦ “Белене”, и допусна третия - газопровода "Южен поток", като обаче паралелно с това даде зелена светлина за алтернативния “Набуко”.

В същото време ГЕРБ даде концесии за добив на нефт и газ на нормални компании (а не на открито или скрито руски такива) – което е и основната причина за изключителната настървеност в усилията на петата колона за отстраняването на тази партия от властта.

Още: при тройната коалиция наистина се крадеше с изключителен замах. Не че от ГЕРБ бяха светци в това отношение – но корупционните практики при тях бяха невинна детска игра в сравнение с тези на тройната коалиция, при които държавата беше лишена от шест милиарда лева само от заменките на земи по крайбрежието. Който може да докаже подобен корупционен размах при ГЕРБ, моля да заповяда.

Още: правителството на ГЕРБ – колкото и негативи да е събрал неговия вътрешен минвистър – все пак беше първото, което окошари и подведе под отговорност български мафиоти от висок ранг. За сравнение – при правителството на тройната коалиция един от тях – Алексей Петров – бе сив кардинал на ДАНС – най-могъщата тайна служба в Бълтария. И пак за сравнение: преди време арестуваните “килъри”, во главе с Пешо Сумиста, подвизавал се преди това и като съветник на ПГ на БСП, огласявали следствения арест с викове: “Огън, още пет месеца!”

Още пет месеца до какво? Ами до идването на власт на БСП, разбира се!

Ама те подслушват и са простаци при това – ще възразят полит-мислителите. По първото: става дума за добре организирано оперативно мероприятие, в което се включи и прокуратурата в ролята на предизборна бухалка.  При което – първо: няма и едно реално доказателство, че има разпоредени незаконни подслушвания, както и че има реализирани такива.

Второ: прокуратурата побърза да обяви бившия вътрешен министър като човек, извършил престъпления – и дори през ум не й мина, че няма нито права, нито прерогативи да прави подобни изявления – тъй като според Конституцията право да решава кой е престъпник и кой не е има само и единствено съдът.

И трето: ако ГЕРБ са организирали подслушвания, то именно те би трябвало да са набавили предостатъчно компромати, използваеми в предизборната борба. Как прочие става така, че се появяват единствино такива, поставящи ГЕРБ в неудобна светлина? Накой да има отговор на този въпрос, а?

Мога да отговоря много подробно на него. И сигурно ще го направя някой ден, ако натрупаното отвращение към настоящите подли времена не ме отблъсне изобщо от коментарите на политическите събития. Сега ще изложа само своите изводи. В настоящия компромат се сблъскват две техники на омаскаряване, които взаимно се допълват.

Първата – ченгетата от СДОТИ провеждат нерегламентирано подслушване в полза на своите политически поръчители (сетете се сами кои са те) – под носа на ръководството на МВР и без негово знание. Идва обаче време, когато набраната по този начин информация може да бъде използвана – и това се прави, като замисълът и разпореждането за тези нерегламентирани подслушвания се приписват на Цветанов, а провеждащите ги свидетелстват, че са правили това именно по негова заповед.

Каква мъртва хватка, а? Просто си личат уменията, придобити в ДС.

Втората – подслушва не СДОТИ, а паралелна, частна структура с определено мафиотска ориентация, но достатъчно богата, за да наеме пенсионирани спецове от тайните служби, и да им закупи конкурентноспособна техника. За сведение на незапознатите – според много наблюдатели един такъв център със специално предназначение, ориентиран към трупането на политически компромати и актуална икономическа информация, е действал до неотдавна на басеина “Спартак”.

Вероятно именно чрез такъв център е направен последния запис в Банкя, все едно дали бившия министър Найденов съзнателно е приел да отиде, окичен с микрофони, или подслушването е текло през мобилния му телефон, без самия той да подозира за внедрената в него програма за активиране. След което обаче всичко това се лансира като дело на МВР и СДОТИ, разпоредено лично от Цветанов, като за по-голяма достовереност се придружава от писмо на анонимен, но родолюбив служител на тайните служби.

Толкова за маскарите и подслушванията. А за простотията нищо не мога да кажа – тя наистина ходи по хората. Не само по политиците обаче. И по избирателите също.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional