Хроника на един рецидив: обвиненията на Сергей Станишев в незаконно подслушване

Тези обвинения не датират от вчера и днес. Те са – оказва се обичайна практика на Сергей Дмитриевич. Правил го е вчера, вероятно ще го прави и утре, ако след поредното поражение в изборите не го натирят най-сетне от лидерския стол.

За тези, дето безпределно вярват в активното мероприятие, проведено вместо предизборна кампания от БСП, ще посоча един конкретен пример, доказващ много ясно, че лъжите на тази тема не са прецедент, а рецидив.

На 30 май 2008 г. народният представител Иван Сотиров внася по реда на парламентарния контрол въпрос към тогавашния министър-председател Сергей Станишев въпрос, отнасящ се към дословно същите обвинения от негова страна – само че адресирани към правителството на Иван Костов. Ето неговото съдържание, включващо и реалния цитат от изказването на българския премиер, направено в Народното събрание – и по време на вот на недоверие срещу неговия кабинет:

Както сами виждате, обвиненията са досущ същите, както при съчинения с предизборна цел “български Уотъргейт”. Говори се за подслушване на политици, подслушване на посолства, нерегламентирано използване на СРС и тъй нататък.

Иван Сотиров иска доказателства за всичко това. Изглежда обаче, че за московския питомник такава дума не съществува. Доказателства ли? Какви доказателства?

Твърдението е достатъчно – една логика, напълно в стил Вишински – точно както и при настоящия казус с подслушванията твърденията на Станишев и прокуратурата са достатъчни, а доказателствата всеки да си ги търси сам, ако си няма друга работа.

През 2008 г. е същото – и тогава прокуратурата играе дословно същата роля чрез налудния “Филчев-гейт”, делата по който се точат и след края на мандата на Филчев, и тогава казването, че правителството на Иван Костов е подслушвало систематично и тотално, изобщо не се нуждае от доказателства.

Ако някой не вярва, нека се вгледа в повече от нахалния отговор на Сергей Станишев, който в най-прекия смисъл на думата отказва да изпълни парламентгарните си задължения и да даде отговор на конкретния и коректно зададен въпрос:

Та така – и вчера както днес. И утре също – ако все още се намират баламурници, които вярват, че БСП е по-малкото зло.