ЗАЩО НЕ МИ ТРЯБВА КИРИЛИЦАТА

Защо ли? Защото латиницата би била  шут в задника на Русия.  Спомнете си само факта, че в 2010 година руския посланик, в компания с руски и украински попчета посетиха заедно с българските представители  римската църква «Сан Клементе» за почитане на братята Кирил и Методий. А сега вижте как преди време цялата българска десарска попщина посрещна московския наместник на бога, изпратен с мисия да спасява потъващите гемии на БСП-БКП и да опази България от западното влияние, сакън да не попадне в лапите на протестантизма или католицизма.

 Ето защо дойдох до  едно просто заключение: да минем на латиница. Това, братчета, не е стария спор за кирилица или латиница, който се разгаря от време на време за ужас на комунистическите русофили, а доста определено геополитическо решение на българския проблем  поради  натрапчивата и битангаджийска политика на руския  мужик в България.

Приемаме латиницата и с руските амбиции към България е почти свършено. Помислете: българите ще забравят кирилицата и пак могат да си празнуват празника на просветата, а това значи, че повече няма да учат руски език. Руснаците, от своя страна, ще трябва да учат латиницата, за да четат български, а за техния интелектуален капацитет това би било прекомерно.

Да не споменаваме, че една от най-големите реформи в историята на Турция е въвеждането на латиницата – един гениален ход в усилията й за приобщаване към европейския свят и един от главните признаци за уникалността на Турция сред останалия ислямски свят. А ако на българските анти-турски бабаити не им харесва сравнението с Турция, да си спомнят, че същата реформа днес облагодетелства и Румъния – най-добрия начин да защити своето национално самосъзнание, тоест зарезвайки кирилицата . Да не ви казвам също и за очевидния факт, че и в бивша Югославия съжителствуваха две азбуки (както днес в България),  за удобство и прагматизъм. Да не ви казвам също така, че гърците са най-изолираната езикова общност в Европа, тъкмо защото  азбуката им не пасва с общия ход на историята. Един от най-важните факти за съществуването на Полша е латиницата и в присъствието на руската царщина не се знае дали такава държава щеше изобщо да съществува, ако пишеше на кирилица.

Да не ви описвам също така жадните за повече печалба български дюкянджии, готови да проговорят и да пропишат ако трябва и на патагонски, за да пълнят чекмеджетата си. И така, и така стотици хиляди българчета учат и попиват културата на Америка и Европа, а не на Русия. Такива будали няма.Така е било винаги, така е и сега – живота определя и азбуката, и колко букви има в нея. Историците го знаят много добре.

Кирилицата днес е безпомощна без латиницата.Тя си е изиграла ролята когато е трябвало, и то пак с много натиск отвън, и от Запад, и от Изток, независимо кой е истинския й създател. Дошло е време да я оставим на академиците да се ровят в нейното минало и нейните постижения, така както правят днес академиците в Турция със старотурския език.

Конспирациите на българските комунисти означават само нови шовинистични амбиции на джуджетата от Кремъл и невъзможността им да се откъснат от пъпната връв на комунистическото си минало. Те трудно могат да преглътнат унижението, че една Българийка в състава на византийското мисионерство е пренесла просветителския си опит на руска територия, и ги боли. А българските мисионери не са отишли да покръстват руския мужик с някаква въображаема любов към славянството, а от принадлежността им към византийската култура. Кирил и Методий и досега са уважавани светци в Чехия, Словакия, Хърватия и Словения, тоест там където са ги пратили като мисионери, независимо дали тези страни днес използват латинската азбука. Нито кирилицата е създадена от Кирил и Методий, така че когато празнуваме мисионерската им дейност, ние празнуваме приобщаването ни към византийската, а не към руската култура. Затова и глаголицата на византийските мисионери Кирил и Методий е била заменена по-късно с нова азбука, наречена в тяхна чест Кирилица, а за да се наложи тя е трябвало да бъде унищожена цялата преведена глаголическа книжнина. Затова и до днес ще видите тайно запазените глаголически книги в Рилския манастир.

Пред нас,  читателю, днес отново стоят амбициите на една традиционно лакома и имперски вманиачена нация – руската,  срещу която българския инстинкт за самосъхранение би трябвало да сработи с пълна сила. С други думи, въпросът за кирилица или латиница е свързан с оживяването на нацията. Затова недорасли сантименталщини и фанфари с патриотарски изблици няма да помогнат. Достатъчно е да погледнете карикатурното сборище от десари и кагебисти, обърнати на богомолци, като Гоце Първанов, Симеон Кобурготски, патриарх и владици  на една маса, за да видите путинизма в действие. В ръцете на тия хора кирилицата отдавна се използва като политически инструмент за поддържане на руско-съветското влияние в най-добрите традиции на царизма и сталинизма, а не като някакъв въображаем културен фактор.  

С такава пасмина, «народе възродени», няма никога да се добереш до възраждане!