Свободата днес и тук 14 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ПОЛИТИЧЕСКИ РИСКОВЕ ПРЕД БЪЛГАРИЯ СЛЕД ИЗБОРИ 2013

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
доц. д-р Момчил Баджаков

Доклад на доц. д-р Момчил Баджаков пред Кръгла маса с участието на проф. Паскал Перино, проф. Антоний Тодоров, проф. Евгений Дайнов, доц. Антоний Гълъбов и др. , проведена на 17.05.2013.

 Ако ми позволите ще започна като перифразирам казаното от един колега по повод деградацията на политиката през последното десетилетие: «Когато отвратените не гласуват в парламента влизат отвратителните...»

 На избори 2013 се случи точно това. За пръв път на парламентарни избори гласуваха по-малко от половината от имащите право на глас. Засилената след масовите протести политическа енергия странно бе изтекла за по-малко от месец. Алтернативите на статуквото просто изчезнаха или ако спечелиха някакви гласове те бяха под критичната граница.

Протестите бяха против партиите, а на тези избори се появиха два пъти повече партии, отколкото на предишните. При това партии, за които разумът  бе последна грижа.

Напротив - разумните гласове бяха заглушавани от вувузелите на яростта и омразата.

 

Тази картина се допълва и от създадената изкуствена медийна истерия. И преди е имало медиен радикализъм по време на избори, но сегашният прекрачи не само границите на политическия морал, но и границите на закона. Нещо невиждано досега в посткомунистическа България.

Без съмнение бяхме свидетили на най-мръсната предизборна кампания от 1990 г. насам. Тя символизира до къде може да стигне деградацията на политическото в посткомунистическа страна, в която има фалшив демократичен консенсус. Целта на тази негативна кампания и компроматна война, която продължи в нарушение на закона и по време на деня за размисъл, и в самия изборен ден, бе да се отвратят възможно най-голям българи от политиката, политиците и партиите.

Едва ли (във Франция например) е възможно лидерът на основната опозиционна партия да заяви, че няма да признае изборите, ако не ги спечели и че ако правителството не бъде свалено чрез избори, то може да стане и с други средства. Както и стана у нас два месеца преди датата на редовните избори след внимантелно режисирани улични протести!

Това също целеше да отврати избирателите, при това тези с умерени и демократични разбирания.

По време на самата предизборна кампания този процес се усили.

По този начин се отвори и възможността партиите с по-широки партийни ядра да спечелят, а тези с по-тесни – да загубят гласове.  Перифериите на управляващата партия и на малките демократични партии се свиха съществено, защото тази кампания отблъсна именно нормалните демократични избиратели и даде предимство на кресливите от крайно-левия и крайно-десния политически спектър (които в България са тясно преплетени и не е ясно къде започва единия и къде свършва другият).

Така бяха отвратени от „мръсната политика” десните и центристките избиратели, но не и левите, поради известни на всички специфични причини. Засили се националистическият, етнонационалният и етнорелигиозният вот. Засили се и ролята на безразсъдния радикализъм за сметка на разумните предложения. Безумните обещания засенчиха разумните решения.

Така партии, които се очакваше да загубят гласове - спечелиха, а тези които очакваха да спечелят – загубиха.

Например в тази кампания ГЕРБ изгуби между 500 и 600 х. избиратели от своята периферия, а БСП спечели над 300 х. допълнителни гласове. Преди протестите и кампанията «Атака» имаше 1.5% доверие, а на изборите спечели почти 8 %. Синята коалиция (ДСБ + Единство) имаше сигурни 5%, а спечели под 3%. България на гражданите претърпя истинско фиаско - събираше над 7-8% , а получи под 3.5%, НФСБ от 0.5% за малко не влезе в парламента, получавайки 3.8% от гласовете.

Това не са парадокси, а закономерен резултат от начина по който протече предизборната кампания, в която умерените загубиха, а екстремата постигна невиждани резултати.

С това България както и други страни навлезе от етапа на популизма в етапа на контрадемокрацията. Но не на контрадемокрацията, описана от Пиер Розанвалон като създаването на повече неправителствени организации, които да упражняват контрол върху властта, а като контрадемократична вълна, противопоставяща се на демократизацията и обръщаща тенденцията към авторитаризъм.

Контрадемократичнат вълна у нас започна в 2001 с отварянето на кутията на популистката Пандора. Но днес сме свидетели на връщане сякаш в началото на 90-те години, когато се установяваше моделът на днешната фасадна демокрация. Проблемът е, че сега от фасадна демокрация изглежда преминаваме бавно към модел на конкурентен авторитаризъм – обратен на демократичния път, който вече доведе в Беларус, Венецуела и Русия до един все по-неконкурентен режим...

След тези избори представени в парламента са едва една четвърт от българските граждани, а непредставени са три четвърти от българите.  От гласувалите 50%  почти една трета не получиха представителство.

Така  всяка правителство, дори възможно най-широката коалиция е заплашена от легитимна недостатъчност...

Самодоведохме се до абсурд: през февруари България излезе на улицата, за да поиска промяна, а през май просто утвърди политическото статукво, при това в много по-лош и нерешаващ патов резултат. През февруари поиска оставката на ГЕРБ и Борисов, а през май ги преизбра на първо място.

За десницата: Тя и на тези избори се яви разделена от вътрешни противоречия и взаимни обвинения. СДС се самоуби ритуално в неистовата си омраза към своето минало и ...Костов. От емблема на прехода, той все повече заприличваше на мутренска фирма, от която накрая не остана нищо. Както бях предсказал преди 20 години СДС в края на краищата се самотлюспи...

 

Загубата на демократичната перспектива от ДСБ е главна причина за лошия изборен резултат на тъмносинята алтернатива. Сега десните хора именно от ДСБ трябва не да разединяват, а да обединяват дясното. Но това няма как да стане, ако те залагат отново на самомнението, че са единствени компетентни изразители на автентичната десница, ако преодолеят експертното си его, което за кой ли път остана недооценено от избирателите и със смирение да започнат изграждането почти отначало на нова позитивна и ведра дясноцентристка партия. 

ДСБ трябваше да покаже, а не го показа, че може с интелигентни и немутренски методи да победиш да постигнеш изборна победа срещу основния си политически противник – популистката БСП. Вместо това, абсолютно погрешно огънят бе съсредоточен върху сестринската партия ГЕРБ и което е още по-лошо – той не се различаваше по същество от огъня на БСП.

Затова и центристко-десният електорат припозна и на тези избори центристката партия ГЕРБ. Разбира се и защото въпреки неокомунистическата пропаганда те построиха много неща, които преди това тройната коалиция просто "плячкосваше"" (по израза на Дайнов, който сега воюва с "варварите" от ГЕРБ, забравяйки, че това е в интерес на предишните "плячкаджии"...)

Смятам за грешка на ДСБ, че като по-старши и по-цивилизован член на ЕНП не предлагаше ясни десни алтернативи на доста от колебливите решения на ГЕРБ, както и не посочваше техните грешки и не подкрепяше активно правилните им политики в редица области. В кампанията ДСБ изпадна в критиките си на равнището на БСП, забравяйки, че главен политически противник в тази кампания не е ГЕРБ, а радикалният популистки национализъм на Атака и радикалният популистки социализъм на БСП. Да се твърди, че БСП е равно ГЕРБ бе грубо опростителство и голяма политическа грешка - иначе вече щяхме да строим Белене, а не пътища, от които наистина имаме нужда.

ГЕРБ като центристко-дясна партия изненадващо води умерена и дори предпазлива кампания, очевидно страхувайки се да отговори на компроматната война срещу тях със същите средства.

В цялата мръсна предизборна кампания за пръв път се включиха и представители на прокуратурата и ДАНС. Волно или неволно това повлия сериозно на кампанията като дискредитира управляващата партия и подпомогна крайните опозиционни партии.

В крайна сметка те вереятно ще образуват общо парламентарно мнозинство.Това винаги добре информираните за ставащото в България руски медии вече ясно ни го «предсказаха»: – «на изборите в България победиха три проруски партии , които ще направят правителство».

В предстоящия парламент обаче това няма да стане никак лесно. Защото това ще бъде представено като дискредитираната от предишния мандат «тройна коалиция». Затова най-вероятно правителството ще бъде кръстено «експертно» или «програмно». Но това няма да промени коалиционния му характер. Програмно или експертно може да бъде само правителство, в което участват поне двете основни политически сили. Не само в тази ситуация... Предстоят тежки преговори и както каза един мой приятел-сатирик:

„Очаквам не коалиране, а клоакиране в новия парламент”.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional