Свободата днес и тук 14 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

НОМЕРА ОТ СЕЛСКИ ВЕЧЕРИНКИ

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Веселин Кандимиров

Основната тема на една от най-значимите пиеси на Шекспир, “Ричард трети”, е политическата демагогия. В нея Шекспир иска да ни каже, или ни казва без да иска – което е черта на големите творци – какво се случва, когато интелигентният човек, притежаващ власт, изостави скрупулите си. От нея научаваме, че политическата демагогия днес по нищо не се различава от тогавашната, и вероятно си е същата откакто свят светува.

Тези, които са гледали изпълнението на Лорънс Оливие в едноименния филм, ще си спомнят един епизод от него. Когато се налага да оправдае пред публиката убийството на поредната си жертва, Ричард импровизира. Вдига сакатата си по рождение ръка и казва: “Тя (жертвата) беше вещица! Вижте какво направи с ръката ми!”

И обществото приема обяснението, въпреки че недъгът на Ричард е общоизвестен. Така Ричард, т.е., Шекспир, ни запознава с един от основните закони на политическата провокация: колкото по-невероятна и нахална е лъжата, с която се блъфира, толкова по-вероятно е тя да хване незабавно дикиш. Сиреч, да стане истина – поне за известно време. Все едно да притиснем набелязаната жертва до стената с въпроса: “Знаете ли, че питейната вода в София съдържа цели шестдесет и два процента водород?” (Ако, примерно, тя отговаря за водоснабдяването.) Важното е нападението да е масирано и да не й се даде възможност да си отвори устата. Но и да успее да я отвори, не е страшно. Както знаем, никой довод не е достатъчно убедителен, когато трябва да се защити истината. Единствения ефективен контрадовод на подобно обвинение е ритник в зъбите на провокатора. Но жертвите обикновено са почтени хора, не ползващи подобни аргументи.

Спомням си за безпръстата ръка на шекспировия Ричард колчем срещна подобна провокация.

Една такава лъжа беше тиражирана в огромен мащаб преди няколко години, когато избухна икономическата криза. Причината за тази криза беше кредитната експанзия, извършена с цел да се свалят лихвените проценти. Казано на разбираем език, това беше наливане - от страна на държавата - на несъществуващи пари в икономиката под формата на кредити. И когато дойде време тези кредити да се връщат, се оказа, че няма с какво. Че подобна държавна намеса изкривява пазара и води до криза е отдавна описано в трудовете на някои икономисти. А и обикновения здрав разум ни казва същото. Това не попречи на критиците отляво да обявят за виновник самата пазарна икономика и да призоват за… намеса на държавата в нея.

Не знаем дали горния принцип се е изучавал като осъзната истина в часовете по техника на политическата провокация в школата на Държавна сигурност, или нейните възпитаници го прилагат интуитивно, но го виждаме използван редовно. Например, преди години, когато трябваше да бъде свалено правителството на Филип Димитров, то беше обвинено в опит  да продаде оръжие на Република Македония. На публиката не беше обяснено какво осъдително изобщо има в това да се продава оръжие, и то на такава близка нам страна, като Македония. Дори когато обвиненията идват от среди, продавали дълги години оръжие на терористи.  (Както се оказа после, нямало е нищо осъдително, а и такъв опит дори не е имало.) Но провокацията свърши работа.

Или събитията около шистовия газ. За някои среди в газодобивната промишленост от изток този газ е заплаха. Затова пуснаха слуха колко опасен е добивът му. Хидравличното разбиване на земните пластове (термин, неразбираем за публиката, и затова особено плашещ) щяло да донесе апокалиптични беди. Само че, обяснимо, беше премълчано, че това хидравлично разбиване отдавна е всеобща практика при добива на петрол и газ (освен в редките случаи, когато те сами излизат на повърхността).

Спомняме си за всички тези случаи, защото тези дни се стана нещо подобно. В деня за размисъл преди последните избори медии и прокуратура гръмогласно обявиха, че в някаква печатница са намерени огромни количества изборни бюлетини. По този случай управляващата партия беше обвинена в опит за фалшифициране на изборите.

На обществото не беше обяснено как триста и петдесет хиляди фалшиви бюлетини могат да бъдат вкарани в избирателните урни на мястото на действителни такива. И могат ли да бъдат вкарани изобщо. Дори повърхностно запознати в изборната процедура знаят, че съществени фалшификации на изборите могат да се правят само на най-ниско равнище – в избирателните секции. Ако избирателната комисия се състои само от представители на една партия, тя може да пусне в урната каквото си иска. На практика това става в отдалечените избирателни секции, където не достигат външни наблюдатели. Но за тази цел в секцията има предостатъчно законни бюлетини. Няма нужда от допълнителни такива.

Всичко това не интересуваше организаторите на провокацията. Важно беше в деня за размисъл избирателите да размишляват за определени неща, например – какви мошеници, види се, са тези от ГЕРБ. И дали не е по-конюнктурно да предпочетат пред тях едни други мошеници?

Как при това положение човек да не се сети за Ричард Трети?

С гореказаното не се стремим да проявим симпатия към набедената  партия ГЕРБ. Нито да кажем, че е чиста и почтена като нормална политическа партия. В същност, тя изобщо  не е нормална партия. Много пъти сме изтъквали, че не е цвете за мирисане. От друга страна, нейните опоненти в днешното Народно събрание, някои от които са организирали въпросното мероприятие,  са същата стока.

Но когато едни разбойници се опитват да свалят от власт други разбойници с разбойнически средства, това е лошо за цялото общество. Получената като резултат парламентарна конфигурация е подигравка с българския народ.  Въпреки и независимо от обстоятелството, че самият той е неин автор.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional