КАТО ПАТЕ В КЪЛЧИЩА

Веселин Кандимиров

Досега знаехме, че Бойко Борисов е политикът, способен да вземе сутрин едно становище по даден въпрос, на обед - друго, противоположно нему, а надвечер – трето, нямащо нищо общо с първите две. Последните събития в татковината откроиха един сериозен негов последовател – Сергей Станишев. Нека проследим някои негови изказвания от последните дни – в реда, в който са се появили в медиите:

“Пеевски е най-добрата възможна кандидатура за ръководител на ДАНС. БСП е застанала зад кандидатурата на Пеевски, защото той е смелия и решителен човек, способен да се справи” (1)

“Ръководството на БСП оценява избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС като тежка политическа грешка (я, тази партия можела и да греши! Едно време я смятаха за непогрешима като папата! – б.а.), подценяваща общественото мнение и възприятието за дадена кандидатура, и сериозен урок за БСП.” (2)

Заключението от всичко това е, че БСП е направила тежка политическа грешка, като е предложила за този пост смел и решителен човек, способен да се справи с организираната престъпност и корупцията. От тук следва, че правилния ход би бил, ако БСП предложеше лоша кандидатура. Колкото по-лоша, толкова по-добре.

Тезата е интересна. За пръв път политик признава, че съзнателно грешни ходове на една политическа сила могат да са за предпочитане. Можем да очакваме, че партията ще поправи грешката си, като този път предложи изключително лоша кандидатура за ръководител на ДАНС. Но дали е така в този случай? Веднага можем да кажем коя е най-лошата възможна кандидатура за поста – тази на Иван Костов, разбира се. Но той пък не би се съгласил да я приеме. Така че столетницата и в този случай би останала на сухо.

Дали пък Сергей не се опитва да не внуши, че самата природа се е опълчила срещу му?

Но да продължим нататък:

“БСП заяви, че е чула гласа на народа и ще се съобрази с него. Ние се отнасяме с уважение към протестите и хората, които изразяват своята гражданска позиция.” (3)

От (1) и (3) следва, че:

А. БСП и народът са на различно мнение по разглеждания въпрос.
БСП желае да се справи с организираната престъпност и корупцията и да пречупи гръбнака на мафията. Народът желае обратното.

Б. БСП има изключително ниско мнение за българския народ. Смята го за подлога на мафията. (Защо ли това мнение не ни изненадва?)

В. Въпреки това БСП е готова да прояви безпринципност и да уважи искането на хората за продължаване на престъпните практики.

Г. Подкрепата на организираната престъпност и корупцията е израз на гражданска позиция.

С това изненадите не свършват. Станишев продължава: той разполагал с информация от цялата страна за организиране на протестите.

“Това е провокация към самата демокрация в България. Не е трудно да се досетим кой стои зад това – партия ГЕРБ.” (4)

Като добавим(4) към (1) и (3) получаваме още интересни изводи:

Д. Гласът на народа в същност е гласът на партия ГЕРБ.

Е. БСП уважава гласът на ГЕРБ

Ж. дори ако това е провокация към самата демокрация в България. (Отношението на БСП към демокрацията си го знаем отдавна, тук нищо ново.)

Но и това, оказва се, не е окончателно становище. Оказва се, че ГЕРБ още не са яхнали протестите, а само се опитват:

“Все повече информации идват за това, че ГЕРБ се опитват да променят характера на протестите и исканията на протестиращите.” (изказване от последния час)

Като че ли само ГЕРБ се опитват. Ами кой организира цигански протест в подкрепа на Пеевски? Само огромния транспарант с лика му, който демонстрантите развяваха, струваше повече от съвкупните им месечни социални помощи.

И така нататък.

Всичко това не е казано от Йоло Денев. Казва го водачът на партия, засилила се да управлява страната. Какво хубаво управление би паднало от човек, изповядващ такава логика! (То вече се видя: две седмици управление, една седмица граждански протести.)

Председателят на една партия е човекът, който би трябвало да изразява на глас становището на цялата партия по дадени въпроси. Ако това е така, от целия горен логически миш-маш следва, че цялата партия се е оплела в случая с Пеевски като пате в кълчища. Когато едно пате нагази в къчища, всяко негово движение обикновено води до още по-голямо оплитане. Най-добрата стратегия в този случай е да не се мърда изобщо. Когато един председател на партия се оплете в политически кълчища има и друга благоприятна възможност – да подаде оставка. Сергей иска да мърда. Но не иска да подаде оставка, защото това щяло да дестабилизира още повече партията и правителството на Орешарски. Това, че изказванията му ги дестабилизират къде повече, не му идва на ум.

Бедни, бедни Станишев, изглежда се надценяваш. Какво представлява един председател на партия пред безкрайната вселена?

И, ако употребим още веднъж Хашек, трябва да кажем: “Човек би искал да е гигант, братко Сергей, а е нищо и никакво л…!”