Свободата днес и тук 16 Май 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Съботни размисли

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Таня Стоянова

Чудех се как да характеризирам за себе си случващото се всяка вечер по улиците на София. 
То не прилича на митингите от 90-та година, когато отивахме по площадите, за да чуем своите, припознатите от всички ни лидери, изявили се и утвърдени в продължение на дългите, очертавалите се като безкрайни години на тоталитерния гнет. Тези лидери, не по свое желание, а по стечение на различни обективни и субективни обстоятелства, бяха изпълнявали ролята на изповедници, на наставници, на упование и на духовни водачи. Те имаха своето подобаващо място в сърцата на всички. 
После, било поради невъзможност да се действа по друг начин, било поради единствен изход за спасение на народа от гладна смърт, подобно на попадането на еврейския народ в Египет, хората се озовали в положение на робство (не като тоталитарния Содом и Гомор, но пак руско робство) - наложили им непосилни задължения, и те дълго се опитвали да се измъкват и това ги заблуждавало, че не са съвсем поробени, докато изплъзването станало невъзможно, тъй като незаконната дан започнала да се прибира през сметките за ток и парно.

Тогава хората се опомнили и през февруари 2013 понечили да се освободят. Но езическите джелати на фараона били готови и пуснали в медиите потеря, която да замаже истинското положение. И успели. Размили исканията, очернили пречкащите им се водачи, посочили други виновници, пуснали кръв на паважа и населението се прибрало по домовете, макар и със смесени чувства - нито като безпорен победител, защото вътрешният глас му подсказвал прецакване, но нито и като съвсем поразен, тъй като то открило в себе си неподозирана мощ, по-скоро - някак забравена през дългите години на робство.
Нещо се било пробудило необратимо в населението и това било сигурното осъзнаване на силата на обединението и общите действия в борбата за освобождение. Консолидацията на масите надхвърляла числено и всякак потерите, и макар че имало нови опити за озаптяване, нещата станали неудържими за робовладелците в мига, щом дръзнали да покажат отново истинското си лице, което станало още през юни 2013. Опитите за бягство тутакси се възобновили - този път многократно по-масово. Потерите се наострили в бойна готовност, но и до сега не знаят откъде да ударят. А народът обикаля ли обикаля, като 40-годишното обикаляне в пустинята. 
Какво следва в притчата: сваляне на скрижалите с 10-те Божии заповеди от Моисей и приемането им за насъщни; измиране и на последния роден в робство, избиране на нов водач, чак тогава е намирането и заселването в Обетованата земя. 
А дотогава има още много безплодно обикаляне като в пустинята из улиците на София, още много роптаене, дори набези на фараона, ако не затворим завинаги подстъпите на потерите му през Червено море.

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional