Николай ГеновУважаеми господин Сугарев,
Драги Еди,
Може би ще се изненадаш от това писмо в деня July Morning, тъй като през последните години отношенията ни не бяха цветущи. Независимо от всичко, пиша ти, за да изразя възторг от високата ти гражданска позиция, която си следвал през десетилетията, които се познаваме. В този ред на мисли аз напълно подкрепям делото ти и ще включва в него простите средства, с които разполагам.
От 1 юли 8.00 часа т.г. аз също така обявявам гладна стачка, срещу правителството на Орешарски и подкрепям всички твои искания. Без да отнемам идеята ти, желая да бъдем заедно, така, като бяхме, когато заедно стъпихме на челото на високия 6153 м хималайски връх Сток Кангри в Хималаите.
Както знаеш, аз прекарах масиран инфаркт, вследствие на което съм на медикаментозно лечение през последните 6 години – и ми бяха поставени съдоразширяващи машинки, но това изобщо не ме разколебава!
Моля, да ме извиниш и при желание да ме приобщиш като скромна подкрепа, като не считаш присъединяването ми като принуда. При всички случаи аз не мога повече да се примирявам с това, на 23-годишнината от уж демократичните промени хора като Станишев, Миков, Сидеров …. и цялата им клика да продължава да дерибействат безнаказано, след като партията им съсипа цялата ни държава. Тя роди и олигарсите, срещу които се бори народа и хората с куфарчетата, и кражбите и убийствата и българския вариант на мафията… Нима днес начело на многострадалната България не са децата и внуците на някогашните комунистически сатрапи, които вършеха същото? Трябва ли още да изброявам? За тези неща мога да изпиша с горест много страници. Докога ще търпим и ще се залъгваме?
Бих желал да заявя обаче и, че в никакъв случай не подкрепям Б. Борисов и приближението му, но е грехота пред Бога внушението, че всенародните протести са манипулирани от тяхната партия!
При всички случаи, независимо от мнението ти, гладната ми стачка ще продължи в подкрепа на исканията ти и тези на протестиращите! Защото радостта да бъдеш свободен и независим е велико щастие и изконна човешка ценност, а лично и няма какво да губя, след като децата ми напуснаха България!
Твой приятел, Николай Генов
1 юли 2013 г. (7.00 ч. сутринта)