Свободата днес и тук 17 Февруари 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Стихове

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Георги Гаврилов

 

Георги Гаврилов е роден на 15 юни 1991 г. в София. В момента следва специалност Физика в СУ “Св.Климент Охридски”, като едновременно с това работи в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН. Автор е на няколко публикации в периодичния печат (в. „24 часа” и сп. „Щастие”). Георги Гаврилов е подготвил за печат първата си стихосбирка, озаглавена „Уипала“ (Wiphala) – по името на седемцветния флаг на инките. Подбраните стихотворения са част от нея.
Това е имейлът на автора: georgi.gavrilov@gmail.com
 
Огънят ще ги покаже
 
Пълната окръжност
на идеята
е нула.
 
Винаги търси излизане
от нея,
подла е, увлича.
 
Има други,
някъде из мрака.
 
И зад тебе нека мостът изгори,
та огънят да ги покаже.
 
Те са много,
проследи ги,
осмели се.
 
Струва си да знаеш,
но изгаряй всички мостове зад себе си.
 
Огромните искри на пламъка
ще осветят света ти.
 
 
Ре
 
   ре... ре...                             ре...                             ре...
ре...
ре...ре...                                             ре...   ре...       ре...                             ре...
ре...
ре...                вали ли                     ре...                 ре...
     ре...                        или всичко наше                ре...   ре...            ре...
се завръща като дъжд?        ре...               ре...        
                           ре...   ре...                            ре...
   ре...              ре...
ре...                 ре...    ре...                   ре...   ре...                        ре...
       ре...          то ли пълни до половина                          ре...    ре...
ре...     ре...                 наполовина празни чаши,    ре...              ре...
             ре...                ре...           с мед и масло,        ре...
ре...        с кръв и жлъч?                ре...
      ре...                       ре...     ре...                                        ре...
ре...             ре...                                ре...
 
 
 
Уипала
 
Небето, припомни си,
е забравено хвърчило,
скърпено от хвърчилата
на човека,
            още от Да Винчи,
            още от Лу Бан.
 
Дланите, спомни си,
са на линии от
нишката, прижулваща ги,
щом се заиздига
            свързаното с нея.
 
То е там, все по-високо,
късче от небето,
от хвърчилото на Бог.
 
Макар понякога да се съмняваш,
нишката му още е в ръката ти,
и до самия край ще я държиш,
и тя ще те ранява до последно.
 
 
Винилови Отпечатъци
 
Иглата се завърта по браздите в дланите,
прочитайки отминалото ни.
 
Бръжди дъждът, записван в мрака,
с анонимното въздишане на изоставянето.
 
По живота и смъртта, и линиите между тях,
завърта се иглата и прескача
като с нечие задраскване в дрезгавината.
 
Задълбава в древното,
докосвайки небесните кресченда,
до самия край на бурята,
за да пробликне светлина.
 
С цвета на рози,
вън от мен, оттича се дъждът.
 
 
 
Engelschmerz
 
Цялата зряла и тежко увиснала болка
е само фантомно усещане,
от отдавна ампутираните ни криле.
 
Стремежът ни към синевата
е по спомен от прапаметта
на паднали ангели.
 
Като сухи листа, възприели
декаданса си за летеж.
 
Само Богът, от скука,
и милост и присмех, понявга
над черната твърд ни подхвърля,
подхранвайки тези заблуди.
 
Затова ни боли.
 
 
И розите по гроба на Буковски
 
Хендел дирижира в мрака сарабандата на летния порой,
по свойте партитури.
Бури и ръмежи.
Клавесиновият звън на капките по мрамора
с уханията на разцъфнала пропуснатост.
 
Под ливадите на Алпбах,
вдишал от лъчите,
Шрьодингер узнава нещо повече за копенхагенските котки.
 
В такива дни, и розите по гроба на Буковски,
се разтварят с възклицание: „Ура!
 
Все пак ще ни дочака Слънцето!“
 
Какъв удобен ден да си отидеш,
ден за заминаване, придаващ с дроздовете
сипкавото огорчение, че може и да не е бил,
дотам непоносим,
животът.
 
 
Алеф-Мем-Таф
 
Някой, някой като времето
и вятъра на времето
изтрил е от челата ни
алефа.
 
Че и ние сме от глина.
 
И сега какво?
 
Дали ако почакаме,
ще изличи
останалото –
МЕТ –
в порутената нео-архи-истина?
 
И ако да –
какво тогава?
 
Отначало ли започваме,
отново и отново,
докато се научим
да изписваме сами абджадите?
 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional