ПОГРЕШНАТА СМЕТКА

Мисля, че голямото срутване на БСП започна с фатално погрешното разчитане на изборните резултати от май тази година. Обхванати от същинска обсесивна омраза към ГЕРБ, социалистите, след като стана ясно, че заедно с двете други партии в парламента получават малко повече гласове от партията на Бойко Борисов, решиха, че са победили решително и напълно. Решиха го, макар че на тези избори, за разлика от предишните не гласуваха цели 50% от имащите право на глас, а гласуващите всъщност показаха следното: първо – значително са намалили доверието си в ГЕРБ (тоест казано грубо, Бойко Борисов е започнал да им „писва”), но второ – отказват да дадат доверие и на БСП да управлява страната. Напомням, партията има в НС наистина втора по численост парламентарна група, но все пак такава, че дори заедно с постоянния си „колаборационист” ДПС не би могла да състави правителство – което пък означава, че „писналата” през 2009 г. партия на социалистите не се е променила особено за обществените чувства. „Вас, от ГЕРБ, вече не ви искаме, но и вас от БСП не ви искаме” – това всъщност бе истинният прочит на резултата от изборите през май, дори ако се вземат пред вид само числата от разпределението на гласувалите. Ако се добавят и въобще негласувалите, тази диагноза става абсолютно несъмнена.

И при това положение да започнеш управлението си с един захласнат от ентусиазъм реваншизъм, с един рев и вой „срещу Борисов и Цветанов”, с един картечен откос от обвинения към „предишните”, с назначаването на една още по-корпулентна мутра като противовес на омразната „противникова мутра” (която, разбира се, нямаше задачата „да убива” Борисов в ареста, но да му вгорчи живота – несъмнено) е наистина абсолютно идиотско. Защото какъв беше сигналът към целокупното (гласувало така, както бе гласувало, или изобщо негласувало) „избирателно тяло” на народа с тези действия? „Макар очевидно да не ни давате доверие – да не го давате на нито един от нас, ние пък пет пари не даваме за това и с минимума, който имаме, ще се прегрупираме така, че да започнем онова, което сме си намислили – замяната на едната олигархия с другата, по-старата дори все още незабравена олигархия (хората от площадите казват – замяната на едната мафия с другата мафия). Сега ще заменим „Борисовите” хора с „нашите” хора, ще дадем каквото и където и да ни го поискат и на хората на Ахмед Доган (горките, изгладнели вече от цели четири години), за да можем да ги купим за настаняването на „нашите” хора, ще дадем даже на „лудичките” от „Атака”, но ще дадем реванш, ще дадем реванш на омразника”.

И ето, това вече взриви хората. Взриви както онези, на които им бе „писнало” от Б. Борисов и ГЕРБ (защото видяха, че съвсем същото, даже по още по-безцеремонен и задъхан от нетърпение начин сега предстои да търпят от БСП, ДПС и „Атака”), взриви и онези, на които никога не бе преставало да им е „писнало” от БСП и ДПС, взриви най-вече онези, които въобще не бяха гласували (защото не бяха гласували от омерзение), а сега разбраха, че източникът на омерзението няма да пресъхне, че той иде практически отвсякъде, че както и да се завърти машината, то ще се нагнетява и нагнетява и ще става все повече. Разбира се, че основният адресат на гнева на протестиращите днес е БСП (или новата „тройна коалиция”: БСП, ДПС, „Атака”). Социалистите няма защо толкова да недоумяват защо хората са „забравили някак си Цветанов и Борисов”, защо не се възторгват от техните „мерки срещу авторитарното управление на ГЕРБ”. Това е напълно естествено, господа, първо, защото, повтаряйки методите на своите довчерашни противници, вие увеличавате досадата и омерзението и ставате двойно по-досадни и омерзителни, и второ – защото аргументът от типа „Деян Пеевски е политическа гадост, но не беше ли и Цветан Цветанов политическа гадост”, е повече гаден от всяка отделно взета политическа гадост.

Тук, разбира се, има и нещо по-съществено. Да, вие може и да го произнасяте с [класова] ирония, но протестиращите днес наистина са „умните и образованите” и поради тази причина много ясно, пределно ясно виждат, че никаква „подробна социална програма” правителството на Пламен Орешарски въобще няма, нито пък тройното парламентарно мнозинство има някаква фундаментална законотворска визия. Хората въобще не могат да бъдат излъгани с търкалящите се вече цял месец мизерни (при това „евентуално”) 5% по-малко за ток, не знам колко процента повече „майчински”, и заклинаните някъде за далечната зима митични „енергийни помощи”. Не могат да бъдат излъгани дори с вменяваните им „справедливи” искания за промяна в избирателния закон (кои точно от днешните, а не от февруарските протестиращи толкова настоятелно го искат и какво точно искат). Истината е, че главната и същинска цел както на БСП, така и на „експертното” правителство на Орешарски е изцяло политическа – да изтласка от по-високите етажи на всички властови и икономически структури „хората на Борисов” и да ги замени със свои (може и да купи част от „хората на Борисов”, но затова също трябва време). Целта на ДПС пък (която единствено за това иска „стабилност” в държавата и „работещи институции”) е да настани на високоплатени места, откъдето се контролират и рекетират цели отрасли и региони, свои по-млади „кадри”, чиято лоялност през изминалите четири години не бе успяла да осребри. Накрая, единствената цел на „Атака” е да си прибави ръст, безнаказано да произвежда любимите си скандали, да се самоопиянява от спечелената „ключова позиция” и бавно и постепенно, чрез отвращението на Европа, да променя геополитическата ни ориентация в източна посока. БСП иска „да вкара Цветанов в затвора”, Волен Сидеров желае да смачка провинциалните си омразници от СКАТ, да завре „конкурентните националисти” от НФСБ в миша дупка… Ето това искат да направят „във властта” тези партии и това хората виждат ясно и затова по никакъв начин не могат да се излъжат от мантрите „дайте ни възможност да работим за социалните проблеми на хората”. Те даже до такава степен не могат да бъдат излъгани с тях, че – парадоксално казано – като не обръщат никакво внимание на „вършеното” в парламента и министерствата на „експерта” Орешарски, вече започват да пропускат и неща, които, всъщност, не бива да бъдат пропускани. Защото през миналата седмица (наред с „майчинските”) в кабинета сериозно се е обсъждала (и ще бъде решена, убеден съм) следната „мярка” за „подобряване на живота на хората”: да бъде намален налогът върху хазарта, който бил много висок (цели 15%) и букмейкърите „от Европа” недоволствали от това. Как да не се сети човек заради връзки с кой хазартен бос навремето Пламен Орешарски изхвръкна от СДС, за да „кацне” накрая в БСП. Пак през миналата седмица външният министър Кристиян Вигенин ни обещава (впрочем в съгласие с предложението на „Атака”) бързо да постигне „облекчаване на визовия режим на страната ни за Русия, Украйна и Беларус”. Отнасяйки се справедливо с пренебрежение към фалшивите „социални мерки” на управляващите, хората, струва ми се, не бива да си позволят да не забелязват например ето тези. Защото те, за разлика от обещаваната „борба с монополите”, „с контрабандата” и т. н., която няма абсолютно никакви конкретни очертания, са, както виждаме напълно конкретни и с напълно недвусмислен политически облик.

Да, най-дълбоката причина за избухването на протестите в България днес е престъпно-погрешното „разчитане” на резултатите от последните парламентарни избори. Взаимопарализиращият се паритет на двете големи парламентарни групи в НС, високият процент негласували трябваше да покаже, че в обществото зрее едно нежелание (тендиращо към активна съпротива) да остане пасивен наблюдател на поредния цикъл от избутване на една политико-икономическа олигархия от другата. Вместо това да се „прочете”, избутването започна тутакси. И то взриви всичко. А при настоящата разстановка на силите в Парламента това въобще няма как да се „поправи”. Нужни са бързи нови избори. Както го искат и протестиращите.

Накрая се изкушавам да добавя само още нещо. Ако някой поиска прошка искрено, той не започва тутакси след това да обижда същите онези, от които е поискал прошката. Ето защо е същински абсурд да кажеш „простете” (простете за Делян Пеевски) на няколко десетки хиляди хора и още от следващия ден (та до днес) да започнеш да ги обиждаш, твърдейки, че били изведени на площада срещу пари от някого си. Нима не си дават сметка, че с това буквално унищожават признанието си, че са „сгрешили”. Коя е истината: ние направихме гадост и хората излязоха и се разгневиха или някой плати на тези хора, за да искат оставката ни (което означава, че ние не сме направили грешка).

Поне да се разберат помежду си, кой точно „плаща” на протестиращите: дали „Пашата” (както казва Волен Сидеров), дали Бойко Борисов (както говорят в БСП) или „кръгът Капитал” и „Типинг-пойнт” на еди-кои си (както с „експертна” точност знае самият С. Станишев).

Във всеки случай подобни приказки са още по-тежко оскърбление за всеки един от близо четиридесетте хиляди столичани от „грешката” с Делян Пеевски, но очевидно глупостта, започнала с „разчитането” на изборните резултати, се превръща в хронична болест на това управление.