Как "държавата срещу гражданите" да стане "държавата на гражданите"?

Когато институциите заработят наистина формално, ще заживеем нормално

След 1990 и 1997 г. сега гражданите на България имат отново надежда да отвоюват управление в техен интерес и да променят фасадната демокрация, изградена от клептокрацията, взаимозаменяемо наричана също олигархия, мафия, плутокрация и т.н. Вече се напипва и правилният път – широко гражданско обединение за реформа на държавните институции, които да прилагат практиките на доброто управление. Засега сред протестиращите консенсус се заформя само за нуждата от промяна в Изборния кодекс, така че да вдъхне живот на народното представителство. Но има сериозни разногласия каква да бъде тази промяна. За други институционални реформи и какво да се прави се чувства остър дефицит дори на предложения. Вероятно защото недоволните отдават значение предимно на моралния облик на личностите, които ще влязат в следващото управление, трасирайки пътя за следващото си разочарование. A Лешек Балцерович казва, че само със специфични искания може да се промени системата.

Проблемът се подсилва и от наличния експертен капацитет по институционални реформи в самите партии - претенденти за ядро на новото реформаторско начало. В голяма степен този капацитет е изграден по оста дясно-ляво със съществени заемки от сестрински партии в Европа и идеологеми от борбата срещу комунизма и "голямата държава". Или чрез практически опит в минали управления, когато темата за институциите въобще не беше на дневен ред. Когато обаче трябва програма за гражданска съпротива срещу "държавата на мафията", е нужно специфично познание как тя да бъде демонтирана. Друг важен аспект на проблема е, че ключови за пазарната икономика реформи като образователната и здравната зависят на първо място от ефективността на държавните институции, но пък тяхното реформиране трудно се продава на гласоподавателите в термините на политическия маркетинг. И по принцип не са възможни ефективни икономически институции (и подобряване благосъстоянието на гласоподавателите) без ефективни политически институции.

Допускам, че възможен подход в настоящата ситуация е, на първо място, разбиране на механизма, по който функционира фасадата на българската демокрация, за да разберем как тя да бъде разрушена. На практика формални институции, с които покриваме критериите за членство в Европейския съюз, представляват "фасадата" на неформално съществуващите институции, както е показано в първата таблица без претенция за изчерпателност. С невъоръжено око лесно може да се установи как още на входа на българската политическа система – парламентарните избори – се избират представители не на гражданите, а на политическия елит и неговите спонсори, популярно наричани олигарси. Тези "народни" представители и гласуваното от тях правителство се отплащат за избирането си с налагането на икономически институции, гарантиращи  възвращаемостта на направените от техните спонсори политически инвестиции. Резултатът е ясен на всички. Затова промяна не е възможна без, първо, реформа на политическите институции.