Навремето така захраниха от ГЕРБ Яне Янев. Когато вместо шут срещу Борисов се оказа шут за забавление и употреба, той се стопи електорално и трябваше да бъде интубиран, за да се поддържа политическият му живот.
Така се появяваха периодично гръмки компромати, а подходящи телевизии го обявяваха за борец срещу корупцията от първа величина. Размахваше пръст, висеше пред ДАНС и заплашваше с камионетки, които ще извозват злодеите някъде. Днес Янев е излишна подробност...
Сидеров направи фантастичен лупинг
който изненада избирателите му, и седна на обща маса с ДПС. Всички анализи през годините, които твърдяха, че тези две партии са си взаимно полезни, защото се самозахранват със страх и омраза, се потвърдиха брилянтно.
Що се отнася до брака му с БСП, то това не е новина. И по време на референдума за АЕЦ "Белене" бяха заедно, а репетицията даде някакъв резултат.
Апропо, липсата на политическа гнусливост у "Атака" е известна и от миналото Народно събрание, в което един сериозен период беше белязан от крепко единодействие с управляващите от ГЕРБ.
От древността е известно, че този занаят няма да изчезне, но не е много престижен. Сега Сидеров е в същата ситуация и има нужда от обдишване, за да се задържи над повърхността. Електоратът му изчезна или отпътува към Бургас, а той получи комисия, за да прави гръмки скандали с политическите си опоненти и тези на управляващите.
Финалът е известен и той също ще стане подробност. Вече се готвят и заместниците му, които загряват на страничната линия. Дотук са поне двама и двамата си имат телевизионна бухалка, както навремето младият Волен.
Очевидно скандалът с тефтерчето "Златанов", указващо как се упражнява власт, как се омаскаряват опоненти и как държавните органи се употребяват, не е послужил никому за поука и тази, иначе важна, парламентарна комисия е дадена в ръцете на човек с блеснал поглед и втвърдена китка.
Какъв знак се дава на хората? Държава няма, но не им пука от това. Така се случи и след скандала с Красьо Черния и неговото брокерско тефтерче, от което пък се видя как се пазаруват места във Висшия съдебен съвет. Поука никаква.
При всички тези сигнали защо все още има учудени хора, че улицата, пълна с граждани, си иска властта обратно? Да, наистина няма структурирана разумна алтернатива, а тези, които се опитват да я направят, тъпчат по стари клиширани пътеки.
На кого е вината, че Филип Димитров се бореше дълго, за да има Закон за конфликт на интереси, а с отрочето му се гаврят и създават политически шпицкоманди? Така наречената десница, реформирана или не, има дълг да защитава политиките, които е прокарала, и да отстоява провеждането им.
Иначе реформа няма, а само лист хартия, употребяван от вторични политически суровини. Те могат да се крият под масата, но могат и да стъпят върху масата на властта и да танцуват в обществената кръчма, докато масите не ги свалят, за да ги отведат при другите пияни посетители.
Може би някой очаква точно това да се случи, защото пияният човек никога няма навика да си признава. Само по-съвестните го казват, но чак на другата сутрин. Е, какво се очаква тогава?
Да се види докъде стига търпението на хората и да преминат от артистични към насилствени мерки? Или пак ще се надяват, че отчаяни, хората ще потеглят към летището с отвращение? Едва ли! Истинският патриотизъм е на път да замени истеричната ксенофобия на "Атака" и подобни. Хората разбраха, че да си патриот не значи да избягаш от родината, а
да си я върнеш обратно
изтръгвайки я от ръцете на мафиотите и политическите им служители. България отдавна няма нужда да е "на три морета", но непременно трябва да изгони всички мюрета от властта.
Сериозният въпрос, който остава да виси, е докога партии като ГЕРБ и БСП ще ползват подобни помощни средства един срещу друг? И стилът е еднакъв, и резултатът. Остава само отвращението. На всичко отгоре всички вкупом се отдалечаваме от Европа с подобни ГМО проекти.
Толкова ли не могат да се отделят или да се опълчат на своите олигархични инструктори? Толкова ли зависят от прищевките им? Как гледат на това съпартийците им, които са малко по-интелигентни? Не гледат ли в земята евродепутатите им, докато се разхождат между колегите си в Брюксел?
Има и още един съществен въпрос - колко време българското общество ще вярва, че развитието на страната може да се случи чрез подобни абсурдни партии, които нямат ресурс да управляват дори панталона на председателя си? Защото, докато има доверие в тази стока, винаги ще се намери и производител. А той често е един и същ.