Стефан Аврамов: Протестът е борба за личностно и национално оцеляване

Обичайно Стефан Аврамов катери някой стръмен баир в търсене на диви кози из Родопите, или е залегнал с огромен фотообектив в очакване на пеликани около Бургаските езера или на лешояди край Маджарово. Често снимките на Чефо, както го наричат близки и познати, успяват да спрат дъха, но е доста добър и като лектор на тема "Дивата красота на Бойник планина" в Биологическия факултет на СУ. Работи като експерт "Защитени територии и видове" към българска фондация "Биоразнообразие".

Стефан е и един от хората - движеща сила, които през последното десетилетие се бориха заедно - чрез коалицията "За да остане природа в България", за спасяването на природата у нас. И успяваха, понякога чрез диалог, друг път с граждански протести. Това лято Стефан отново е на улицата като протестиращ.

Участваш и подкрепяш активно протестите, които продължават вече месец. Защо си на улицата, било то физически или виртуално?

За мен протестът е борба за личностно и национално оцеляване. Запомних предишната тройна коалиция с брутално разграбване на България и с непрекъснати протести за защита на българската природа.

Надявах, че БСП и ДПС са си взели поука от падането си от власт през 2009 г. и че са се променили значително. За съжаление се оказа, че единствената поука, която си взеха от предишния си мандат, е, че трябва да са максимално бързи и максимално брутални по време на мандата, защото после идва сух сезон!

Категорично не искам да преживявам четири години нова тройна коалиция. И единственото, което може да я спре, е УЛИЦАТА!

Ти си един от най-активните природозащитници, които пред последното десетилетие се бориха, и то успешно, за зелени каузи у нас. Каква е равносметката от тази битка, на какво ви научи?

Благодарение на гражданското общество и неговия натиск успяхме да спасим природен парк "Странджа" от пълно унищожаване, имаме 34% от България включена в "Натура 2000" и много посегателства върху защитените ни територии бяха значително редуцирани. Да отбележим и спирането на заменките, където далаверите бяха за милиарди и никой не вярваше, че ще успеем!

Формирахме зелено мислеща общност, която се самоорганизира много добре и която се оказа гръбнакът на доста от протестните движения в България. И която успя да обърка страшно много сметки!

За съжаление досега не успяхме да накараме политиците да започнат да служат на електората си. Много е цинично как те идват и се заклеват в името на народа, а после най-брутално служат на Цеко Миневци, Баневци, Герговци и Василевци!

Виждаш ли връзка между това, което изкара хората на Орлов мост миналото лято, и това, за което се борят сега?

Липсата на реална демокрация, липсата на върховенство на закона, липсата на прозрачност на управлението и шуробаджанашкия криминален олигархокапитализъм са основната заплаха както за българската природа, така и за цялото ни общество.

Пясъчни дюни по Черноморието бяха оценявани по 13 стотинки на м2 и заменяни. Минивецове заприщваха девствени реки и вятърни паркове, унищожаваха уникални степи, за да продават ток с 20-годишни договори на суперизгодни цени. Банки отпущаха неадекватно обезпечени кредити за изграждане на квартали от апартхотели. Съдебната система обслужваше олигарсите, а не прилагаше правото. Депутатите предлагаха най-брутални законопроекти в техен личен интерес и гората ставаше на биомаса за техните тецове. Офшорни фирми си нарушаваха най-брутално концесионните договори в защитените територии и изпълнителната власт ги обслужваше. Всичко това ни предизвикваше – от протестите за Странджа до назначението на Пеевски.

Коренът на злото е един и същ – законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и голяма част от медиите, служат на олигарсите, а не на обществото.

Всичко това изкарва хората на площада: от защитата на Странджа до искането на оставка на правителството днес.

Според теб какъв трябва да е резултатът от този протест?

Прекият краткосрочен резултат на този протест би трябвало да е оставката на това правителство и насрочването на избори за нов парламент.

В дългосрочен план тези протести обединиха гражданското общество и ясно показаха, че има нужда от сериозна промяна в България.

Искрено се надявам през следващите 5-10-15 години гражданите да успеят да си отвоюват – стъпка по стъпка, законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и медиите. Няма да е лесно, няма и да е кратко... Ще трае с години, но другата ни алтернатива е емиграцията. Аз не мисля да емигрирам!

[[img:2106873]]
Какви сценарии на развитие на ситуацията виждаш в момента?

В началото искрено се надявах, че правителството ще си подаде оставката до седмица. Това бе нормалната логика, но за съжаление ТЕ не са нормални хора.

Това мнозинство е дошло с ангажименти за подписване на определени договори и с идеи за усвояване на европейските фондове. И ще си тръгнат чак след спирането на европейските фондове и след подписването на обещаните договори!

Какво мислиш за нововъзникналите общи граждански декларации и обединения?

Радвам се, че се стигна до Реформаторски блок и подкрепям харта 2013. Не ги възприемам като панацея. Не мисля, че ще ни решат проблемите, но се радвам, че най-накрая започна сериозно да се говори за върховенство на закона, за олигарсите и за завладяването на медиите и съдебната власт от тях. Смятам, че борбата не е между дясно и ляво, ами между корумпираните и хората, които искат нормална държава. И подкрепям всичко, което ни води натам!

Кои са политиците, които трябва да дойдат след протестите, и откъде ще дойдат?

Не очаквам да стане чудо и след протестите да се появи изобилие от нови политици, които да бъдат припознати и подкрепени от гласуващия електорат. Няма начин мнозинството, което не иска да работи и чака държавата или спасителя, или кара на носталгия по миналото, да подкрепи интелигентни и честни представители. Ще има и такива, но ще са малцинство – поне в началото.

Положителното е, че започва да се консолидира някакво гражданско общество в България и след още едно десетилетие активен натиск се надявам, че нещата ще се променят радикално и ние най-после ще станем нормална държава...

Хубавите неща стават бавно...

Какво ще кажеш на хората, които излизат вече 35 дни на улицата да протестират, но остават нечути от тези, към които се обръщат?

Рано или късно ще победим. Колкото повече ония в парламента се опъват, толкова по-силно ще им е сгромолясването.