Самуел Финци, актьор: Протестите са опит за връщане на моралните стойности

Живеещият и работещ в Германия актьор Самуел Финци също можеше да бъде срещнат на протестите в София, независимо че е за кратко в България. Той прие да сподели и своята гледна точка за събитията с читателите на "Дневник", а в интервюто разказва повече и около актуалните заглавия с негово участие, съвместния си проект с Камен Калев и сериала на БНТ "Четвъртата власт".

Кое ви прави най-силно впечатление на протестите?

- Масовостта, ритмичността, постоянството. Това изнасяне на енергия навън е много важно и действията не трябва да спират. Тази енергия трябва да се улови и да се развива. Хората имат идеи, но след като (в парламента) не чуват какво хората говорят навън, може би е нужно повече шум, ако ще, чисто физически. Всеки ден в 12 часа на обед колите трябва да спират, хората да отварят прозорците на домовете си, да извадят свирките си или да удрят по някоя тенджера в ритъма на "Ос-тав-ка!", а тези, които са в офисите, да викат – едноминутно демонстриране, което да се прави поне една седмица и парламентът да чуе града.

Виждам, че енергията не стихва, и се надявам, че когато тези, които са се скрили като мишки, излязат в почивка, хората да не се обезверят, че ще протестират пред празен парламент.

Това, което досега така и не се случва, е, че няма реципрочна реакция в останалата част от страната...

- Това е жалко. Силно се надявам масата да проумее, че не трябва да се вярва на твърденията на тези от парламента. А те трябва просто да се махнат. Как не се умориха толкова време да приказват едни и същи глупости.

Все повече се налага и мнението, че протестите няма да успеят без радикализиране...

- Като че ли няма как, ако не падне жертва, но никой не иска да бъде тази жертва. Дано мирният протест успее, макар че сигурно ще е първият в историята успял такъв. Но пък България често е имала нестандартно отношение към някои политически ситуации, така че защо не?

Пред в. "Зюддойче цайтунг" казвате, че Европейският съюз трябва да се намеси по-активно в ситуацията...

- Казах го полу на шега, полу на сериозно, но сега ще го кажа от позицията на данъкоплатец от Германия, тъй като живея в тази страна и част от моите данъци отиват в България като част от европейската общност. Мога да говоря за тази ситуация както като български, така и като германски гражданин. Просто не искам да се краде повече от моите пари и моля властта да се отнася по-отговорно с парите, които аз вливам в нея. А и Германия не взима, а дава от своите средства. Така че имам абсолютно право да изисквам от тези властващи сметка къде отиват тези пари.

А може ли Европейският съюз да се окаже единствената сила, която да има реално влияние върху парламента?

- Много ми се иска да не е единствената, тъй като трябва да престанем да разчитаме на подкрепа отвън. Това е част от народопсихологията ни – винаги има едни ТЕ, които се намесват - и за добро ,и за лошо. Но беше добре, че посланиците на Германия, Франция и Холандия реагираха. Тези, които отправиха критики към изказванията им, реално проявиха реакции на обидена ученичка.

Как си обяснявате тази политика на черното да се вика бяло?

- Присъщо е за политиците да наричат нещата не с истинските им имена, но все пак то е обикновено на базата на нещо. Тук база няма и това допълнително усложнява нещата, Виждаш някакъв човек, който не може да се артикулира, който не може да свързва думите в изречение. Как мога да вярвам на това?

Ако приемем това ваше недоверие за споделяно от много хора на протестите, то тогава то ще се пренесе ли и върху "правилната" политическа сила?

- Винаги трябва да се гледа скептично, независимо къде са политиците. Все пак има и хора, които имат способности. За мен Иван Костов беше такава фигура.

Казвали сте, че хората в България са загубили самоуважението си. Протестите връщат ли го?

- Човек, който не респектира себе си, не може да е акуратен към останалите. Оттам трябва да се почне – от самодисциплината. Не искам да звуча като (украинския педагог Антон) Макаренко, но човек трябва да има уважение към това, което прави, да мисли кое е правилно, коректен ли е към другите, въобще най-простите неща. Би трябвало тези протести да носят някакъв критичен минимум на себеуважение и това, което се случва на тях, ме радва, тъй като най-после има общност. Или поне идея за общност за 3 часа всяка вечер.

Като човек, който е от страната на изкуството, как бихте коментирали, че протестът има карнавалност в повече...?

- Ако едните се правят, че управляват, не значи, че другите се правят, че протестират. Има отчаяни хора и това трябва да се вземе насериозно. Но е факт, че и покрай сериозността трябва да има и игра, така че не приемам артистичните актове като нещо лошо.

А дори и те да не говорят на всички тук, може би са нужни, за да има отзвук навън?

- Да, протестите въобще не бяха тема за Европа преди това. Но не трябва да се разчита, че тези, които са вътре в парламента, имат тази сетивност и чувство за хумор, за да разберат тези акции. За тях трябва директен език.

Понятията за ляво и дясно се загубиха...

- Единственото, което знаем за тези понятия тук, е, че те са противоположни. В българския контекст те априори са със сменени полюси. А от няколко години вече и това се разми. Тук просто няма ляво и дясно. За мен е огромен проблем липсата на професионализъм – колко от хората в парламента са професионалисти в областите, в които работят? Също така се е наложило мисленето, че задължително сегашните трябва да смачкат предишните, да има реваншизъм, да има отмъщение, да има кариеризъм.

Важното е, че тези протести са опит да се възстановят някакви морални стойности. Да има нещо като промяна, някакви ценности или поне функционираща система за всички. Това ме радва, другото е част от живота. Навсякъде по света икономическите интереси са тези, които налагат правилата.

Как обяснявате в Германия ситуацията тук?

- Много лесно. Обяснявам, че един пожарникар е станал премиер, без да има елементарно образование, как един цар, който не е живял в България от дете, изведнъж става премиер, после иска да стане президент, как има хора в Европейския парламент, които не знаят езици. Въобще ние сме една страна на чудесата.

Два филма с ваше участие излязоха през първата половина на 2013 г. - The Wagner File, където играете Вагнер, и The Invention of Love?

- The Wagner File е филм на телевизията "Арте" и един различен опит да се разкаже животът на Вагнер. The Invention of Love е на режисьора Лола Рандъл, с която преди 5-6 години бяхме на "София Филм Фест" с продукция, наречена "Посетителката". Следват още - миналата година беше доста заета с работа, така че ще има някоя и друга премиера до края на тази. Какво друго? Снимах се през юни под режисурата на Камен Калев в един късометражен филм, който има работното заглавие "Мостовете на Сараево". Като цяло няма значение дали снимам в Германия или България, всичко зависи от отделните хора.

Откривате ли паралели между случващото се и сериала на БНТ "Четвъртата власт", който снимахте в България? Една от големите теми покрай протестите е как медиите подхождат към тях.

- Дали защото сме знаели какво ще се случи, или защото нещата се случват по един и същ начин, като че ли малко изпреварихме събитията със сюжета на сериала.

Винаги съм се отнасял с подозрителност към всякакви медии, било то сериозни или несериозни. Малко са тези, в които знам, че наистина ще видя отражение на реалността. Положението в България в това отношение е ужасно, а германските жълти вестници са детска градина в сравнение с нашите. И няма никаква санкция, тъй като дори не можеш да намериш адресите им.

Кое е по-лошо – че тези медии съществуват или че нямат алтернатива?

- Най-лошото е, че имат толкова влияние. Изглежда, че няма как да не съществуват, но трябва самият интерес на населението да бъде насочен и към друго.

В сериала сте в ролята на политик. Базиран ли е образът на определена фигура или е сбор от личности в тази сфера?

- Не е базиран на никого, тъй като е доста нестандартен образ. Персонаж, когото не можеш бързо да наместиш в тази или онази позната схема. Той има някакви стойности, професионалист е в най-добрия смисъл на думата и политик, който по принцип не се среща често в България. Голям задкулисен играч, но не непременно човек, който иска да забогатее. Ако подобен човек съществува в политическия живот тук, то ние просто няма да знаем много за него. Такива хора крият лицата и... картите си