Няколко уточняващи обществената и политическата ситуация у нас тезиса

1) Член 1. от предишната Конституция отпадна само формално, а де факто БКП, дегизирала се като БСП, клонирала се в ред други партии-мутанти (на пръстите на едната ръка се броят партиите, които не са излезли от котилото на БКП-ДС и които с действията си не наливат вода в нейната мелница) и така обсебила цялото политическо пространство, тя продължава да е „ръководна сила в обществото и държавата”.

2) По презумпция легитимността на властта е следствие от провежданите свободни и демократични избори, но у нас след 1944 г. те никога не са били свободни и демократични. Сегашните Закон за политическите партии и Изборен кодекс са така написани, че вотът на избирателя оказва само косвено въздействие върху политическото инженерство. В частност, след 1989 г. изборите се провеждат по начин, разписан в Изборния кодекс, който въобще не изключва, напротив толерира, купуването на гласове, корпоративния вот и директното фалшифициране на бюлетини и протоколи. В този контекст всяка една власт след 1989 г. няма правото да се счита за легитимна, т.е. да има своите основания в гласа на избирателя. Твърде голяма част от гласовете на изборите през последните 23 години са купени, контролирани или фалшифицирани и е връх на нахалството и цинизма една власт днес да твърди, че народът й е делегирал правото да управлява. Всяка една власт през последните години е продукт на изборни фалшификации и на неприкрито политическо инженерство, но доколкото (съгласно първият тезис) главен актьор в това политическо инженерство е „ръководната сила в обществото и държавата”, то най-малко именно БКП-БСП има правото да представлява суверена във властта.

3) Под егидата, с прякото участие на тази „ръководна сила в обществото и държавата” и на всички нейни политически и икономически производни в периода след 1989 г. България беше декапитализирана, окрадена с пари и собственост в размер на над 200 млрд. лв. (парите и собствеността на бившите задгранични дружества; разграбването или „приватизирането” на държавната собственост; източването на БНБ и бившата ДСК чрез частните банки и последвалия техен преднамерен фалит; неспирният грабеж на бюджетни пари чрез контрабанда, ДДС, държавни поръчки, нереформирана публична сфера, укрити и неплатени данъци...) – погром, какъвто страната ни не е преживявала никога в своята история.

4) Най-вече вследствие на третия тезис (абстрахирам се от липсата на справедливо правосъдие и от отсъствието дори на елементарна социална справедливост в решенията и в работата на парламентарната и изпълнителната власти) днес българският народ живее в крайна мизерия, на ръба на биологическото оцеляване, лишен от вяра в бъдещето и радикализиран до степен да няма какво да губи, ако тръгне да търси своите потъпкани права.

5) Този, който няма какво да губи, той не се страхува да се изправи срещу неправдите и да се бори за своите права. Затова днес има протести. Затова тези протести ще завършат с успех.