Обществената глухота и загубата на морална основа

Нагъл, по-нагъл, най-нагъл, български червен боклук, Сергей Станишев. Една необходима градация, ако се опитваме да проумеем лицемерието и дебелокожието на споменатото номенклатурно чадо, отчувано в Русия под благодатните грижи на КГБ, с далечния прицел да яхне България с форма и осанка на “модерен ляв”.

Забележете само уводните слова, с който споменатият откри заседанието на националния съвет на столетницата днес. Като че ли имало обществена глухота у всички, отбеляза той – политическият архитект на най-глухото българско правителство в цялата ни национална история. На това българско правителство, чийто премиер немее по-успешно и от самото отсъствие – и което вече 42 дни не е способно да чуе десетките хиляди български граждани, които настояват за неговата оставка.

Според Сергей Дмитриевич дълбоката и трайна причина за протестите била, че политическите процеси в страната са загубили в голяма степен морална основа и прозрачност. И това не било от последните 40 дни, заявява той без капцица свян.

Правилно. Много правилно дори. Да – наистина дълбоката и трайна причина за протестите е в липсата на морал, чест и достойнство у българската политическа класа като цяло. Тяхното послание е: “не може повече да се продължава така”, а породилото ги омерзение наистина не е от днес и от вчера.

От “последните 40 дни” е капката, която преля отвъд ръба на търпимостта. Назначението на Пеевски и още цяла серия нагли назначения, които безсрамно разголиха политическото задкулисие като пространство за мърляви политически сделки. Или опита след 40 дни протести – без капчица срам или разкаяние – да се премине към голямото грабене – под формата на “актуализация” на бюджета и нов заем от един милиард – от който поне половината ще се раздаде на олигарсите, взели на изполица държавата ни. Но след като загубата на морална основа в политическите процеси не е отсега, то от кога е?

Едва ли има люде с толкова къса памет, че да не помнят откъде започна заблатяването на българския политически живот, изваждането на всичко на политическата сергия, разрастването на голямата кална локва, именувана “център” и ползваща се с предимството на моралното безразличие. Този срив, който де факто унищожи последните морални скрупли в политиката, започна с пришествието на Симеон Сакскобургготски, доведен от комунистите, за да ги отърве от евентуалния втори мандат на Иван Костов.

Тогава се появи и първата нагла, истински безскрупулна коалиция – тази между бившия цар и убийците на чичо му. Впоследствие същата бе разширена и с ДПС, антиконституционно регистрирана в началото на прехода с пряката протекция на покойния Андрей Луканов, тогавашния основен резидент на Русия в България.

Така преходът роди и едно от първите си отявлени чудовища – предишната  тройна коалиция, оглавявана от същия този Сергей Станишев – който ръководеше нейния кабинет – със сигурност най-корумпираното правителство в цялата българска история.

И ето го на сега – заграбил отново властта с най-безсрамни манипулации, без да е спечелил избори, начело на новата си тройна етно-национал-социалистическа коалиция, пак този същият говори за “загубилите моралната си основа политически процеси”... И говори всичко това не другаде, а пред партийния елит на БСП, която буквално ден след ден губи политическа почва под краката си благодарение на неговото упорство и нечуван дори сред червените политически егоизъм – в усилието да оцелее на власт чрез марионетъчния си премиер и дваж по-марионетъчното си правителство – на всяка и всякаква цена.

Бих казал едно: не само политическите процеси в България са изгубили моралната си същност, изгубили са я и политиците, които ги направляват. И особено тези, които сега са на власт. Нещо по-лошо, те никога не са я притежавали. Което ги прави изключително негодни и буквално опасни в позицията, която заемат понастоящем – защото тъкмо човекът без морал е истински страшния в политиката – той може да мине през трупове, за да постигне своите жалки интереси – или по-лошото – интересите на своите задгранични поръчители.

Затова според мен е крайно време да престанем да се питаме какво ще се случи, когато червените боклуци се изметат от политическата сцена на България. Тревогите в това отношение може и да са основателни – но не могат да служат като индулгенция за отказа от действия и поданическата гледна точка днес. Има едно важно нещо – и то е тези морални уроди, които суспендираха общественият договор с българските избиратели, да се махат! Не през септеври и не през май, а веднага, незабавно. И това е единствената възможна цел, която може да обедини и осмисли днешния протест: съзнанието, че така повече не може. Политическата платформа за което е проста и естествена: всички заедно срещу БСП, ДПС и Атака.

Става дума за туморно образувание върху плътта на нацията, което трябва да бъде изрязано. След което дълго можем да спорим по какъв път ще поеме България – това е дебат, който тъй или иначе предстои. И предстои, защото подобието на преход свършва. 1989 г. приключва с 2013-та. И няма просто да пребоядисваме стаите и да пренареждаме покъщнината в нашия общ дом – ще трябва да го съградим отново – от самите негови основи.

Трудна задача, ще кажете. Но и единственият шанс да започнем на чисто.