Интервю с Красен Станчев, https://mail.google.com/mail/
Как оценявате мотива на премиера за рестарта на Белене, а именно „Това е начин България да не загуби 2,4 млрд. лв“?
Като икономически фалшив аргумент. Това е решение да се спестят 2.4 милиарда лева, но да се загубят 10 милиарда евро, като 6 от тях бъдат платени на РОСАТОМ. При това първото число е максималното, второто минималното. Още от предизборната кампания той твърдеше, че делото с РОСАТОМ е загубено. Всъщност още преди да е започнато, той заяви, че ще го предаде на ищеца, ако спечели изборите.
Нека припомним за пореден път каква е най-оптимистичната оценка за това колко ще струва този проект?
Най-ниската оценка е от анонимния сайт за енергийни политики, използван от БСП – PowerEconomics: от 7.8 до 9.7 милиарда евро (според тяхна оценка от 14 август м.г.).
А най-песимистичната?
29 милиарда лева, на Булат Нигматурин – бивш дългогодишен зам.министър на атомната енергетика на Руската федерация. РОСАТОМ е същото това министерство, пререгистрирано като държавна компания. Оценката е от април 2011 г. Тя е близка до песимистичния сценарий на HSBC (март 2012 г.). Разликата е в методиките, че HSBC е алтернативни стойности на цени за разрешителни за СО2, колкото по-ниски са тези цени, толкова повече са реалните разходи за „Белене”. (А те наистина са исторически най-ниските.) При Нигматулин има опит за оценка на загубите за други подотрасли в енергетиката и от забавяне и корупция. Нашата, на Института за пазарна икономика, оценка от 28 март 2011 е за 11.4 милиарда евро е при пресмятане на пропуснати ползи (за други отрасли), но без сметки по оскъпяването поради „Фукушима”, традиционните забавяния и корупция.
Източници на NOresharski! твърдят, че в света в момента няма да се намери инвеститор, който да заложи на подобен мащабен проект поради обективното обстоятелство – криза. Нашите източници казват, че това много добре се знае в тесния кръг на управляващите, но големия интерес е скрит всъщност в комисионите по консултантските договори, които само те биха били в размер на стотици милиони евра. Има ли логика в това твърдение?
АЕЦ „Белене” е нещо като вечен двигател за изпомпване на средства на данъкоплатците, не само на българските впрочем. Това обяснява неговата жизненост, въпреки че май вече и децата разбраха, че България произвежда толкова много електроенергия, че средно около 20% не могат да бъдат нито потребени, нито изнесени.
Какво означава проект като Белене за държава като България в чисто геополитически план?
България произвежда толкова електроенергия на човек от населението, колкото Русия (но без руските залежи от ресурси). Рестартирането на „Белене” би означавало, че в България е въведен аналогичен на руския приятелски капитализъм и начин на управление на икономиката и обществото. С тази разлика, че тук приятелите-капиталисти няма да са българи, а приятели на Владимир Путин. Те не могат да бъдат обвинявани, че търсят влияние и печалби в България. Проблемът е в услужливостта на шепа български политици и водачи.
Какво е отношението на ЕС към Белене?
То е по-скоро отрицателно, но не може да бъде изказано като такова.
Има наблюдатели, които твърдят, че говоренето за Белене от ден 1 на сегашните управляващи, както и непреодолимото им желание да се форсира максимално бързо Южен Поток са всъщност основната причина България да отпадне от Набуко. Така ли е?
Не само „Белене”, и не само от първия ден на това управление – защитата на интереси на руски държавни компании в България и Европа е от февруари 2002 г. насам. И включва много невидими за широката публика и дори за изкушените наблюдатели действия: от „уреждането” на дълговите плащания между България и Руската федерация до толерирането на тези интереси на регулаторно и битово ниво.
Защо България няма нужда от Белене?
Защото до 2030 г. потреблението е гарантирано от съществуващите мощности, при удължаване на живота на „Козлодуй“. Защото изграждането на „Белене” означава фалит на БЕХ и НЕК, изкупуването им от кредиторите на „Белене”, затварянето на „Козлодуй” и почти всички централи, работещи с местен ресурс.
Има ли въобще една положителна новина за страната във връзка с обявяването на рестарта на Белене?
Не. Разбира се, и при най-големите загуби за която и да е юрисдикция, все някой нещичко печели.
Може ли да ни споделите вашата собствена класация на гафовете на това правителство.
Това, което виждаме, не са „гафове”, не са случайни грешки на неопитни експерти или политици в прощъпалник. Това, което виждаме, е мисия. Тя се състои в изграждането на приятелски капитализъм за интересите на руски държавни компании и техните помощници в България. За целта средствата на регулирането и обществените поръчки не са достатъчни. Разликата от предишни управления е, че трябва да се мине към заграбване. Трябва да се използват силовите структури, да се назначават кадесари на ключови длъжности, да се води политика, която кара чуждестранните инвеститори да изчакват или заобикалят страната, докато тук – вследствие на неразумното управление – активите поевтиняват, народът обеднява, управлението затъва в непрозрачност и популизъм. Парламентът и класическите демократични процедури са просто мизансцен.
Красен Станчев е председател на управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ) и негов изпълнителен директор в периода 1993 – 2007 г. Народен представител във Великото народно събрание (1990–1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и съосновател на „Прозрачност без граници“ – България. Има награда от списание Euromoney като най-добър анализатор на България за 1996 г.
Интервюто е свободно за препубликуване от други медии, единственото условие е да се цитира източника – Антиправителствена информационна служба (www.noresharski.com)