Избистряне на мътилката

Един човек клечал под светлината на уличния фенер и търсел нещо по земята. Какво търсиш, попитал го друг. Изпуснах си ключа ей там, на двайсетина стъпки. А защо го търсиш тука? Защото там е тъмно, а тука поне има светлина.

И така, вече повече от месец търсим ключа на протестите на светло, всички медии ни затрупват с коментари и анализи, а на нас ни се ще да се поровим в тъмното.

Тъмно, ама много тъмно е решението на Конституционния съд по искането за касиране на изборите. Неговите мотиви едва ли ще задоволят трезво мислещия българин. Според съда изборите са протекли нормално и в деня за размисъл не е имало предизборна пропаганда. Охо, имаше, и то каква!

Лидерите на ДПС, БСП и Атака се възползваха от съобщението на прокуратурата за повечето отпечатани бюлетини и по електронните медии проведоха отвратителна пропагандна кампания. И в тази кампания сочеха с пръст фалшификатора ГЕРБ, докато те приемаха ролята на жертви. А могат ли да ни покажат съдиите от Конституционния съд има ли друг подобен случай, такова грубо погазване и опорочаване деня за размисъл в друга европейска страна?

Има нарушения от различен характер, но такова - не! Мая Манолова като двигател на интригата има огромна заслуга за своята партия, а истинският губещ е ГЕРБ. Ако не беше опорочен денят за размисъл, ГЕРБ щеше да получи повече гласове и повече депутати. А противно на всякаква логика Атака, която се разцепи и любимата жена на Волен Капка Сидерова основа друга партия, завоюва толкова места в Народното събрание, колкото нито един социолог и политолог са допускали за възможно...

По-късно се разбра, че с напечатаните в Костинброд повече бюлетини не е имало абсолютно никаква възможност да бъдат фалшифицирани изборите, а прокуратурата и до днес не се е произнесла за това нарушение.

И така, тръгнаха протестите. Някои не виждаха разлика между февруарските протести и юнските. Разликата си пролича по-късно: представителите на февруарските протести заявиха, че подкрепят правителството на Орешарски, докато тези от юнските искат настоятелно неговата оставка.

Проличаха и особеностите на българските протести. Засега те са мирни и всеки ден се използват някакви театрални форми: ту ще се изобрази с човешки тела картината от Френската революция, ту ще се бутне новата картонена стена пред германското посолство, ту майки ще пуснат невръстните си деца да пробият полицейския кордон и да запълзят по стълбите на Народното събрание, ту сватбена двойка ще се появи на митинга в триъгълника на властта да зове за оставка на Орешарски. Впрочем, има ли име в света, повтаряно толкова много? Има ли прякор Олигархски?

Някакъв жалък рапър Мишо Шамара, воюващ за своите минути слава, отиде при пенсионерите от контрапротеста пред НДК и ги попита тревожно: "Представяте ли си да се върне на власт Бойко Борисов? Който го подкрепя, е национален предател!" И тези, дето не могат да търпят песните му, сега ръкопляскат. А защо Мишо Шамара не отиде при ония протестиращи пред Народното събрание? Много просто, там ще го шамаросат и протестът ще престане да бъде мирен.

Интересен привкус на политическата борба демонстрират двете партийни телевизии Скат и АЛФА. Те се обвиняват взаимно в национално предателство и при едно спречкване пред сградата на телевизия Скат депутатът от Атака Чуколов с мегафона си така крещеше в ухото на журналист от противниковия отбор, че сега последният е в болница и се борят за спасяване на слуха му.

Тъмни герои на мътното настояще! Днешните управляващи три партии никога вече няма да пробутат толкова депутати в парламента. Те умишлено повтарят заблуждението, че едни нови избори ще възпроизведат същата картина. Затова и правителството, и парламентът ще бавят по всички възможни начини поправките в изборния кодекс.

Нека нещата се избистрят и повечето хора ще се убедят, че това "експертно" правителство ще донесе повече вреди, отколкото ползи. И нека вместо заклинания срещу олигархията се посочат на народа поименно олигарсите - нали те са задкулисието?

Като видяха резултатите от изборите, много от тези, които не гласуваха, разбраха, че са помогнали за овластяването на новата тройна коалиция с пасивността си.

Сега могат да си дерат гърлата по площадите с викове "червени боклуци", но боклуците така са обнадеждени от мирния характер на протестите, че се подписват и под статиите си Червен Боклук. Пример: Велислава Дърева.