Цветя и череши

Какви са черешите в края на юли. Скапани са. Минал им е сезонът. Тези в Халите изглеждаха добре - поне на пръв поглед. Но дали и на вкус бяха добри - това искаше да установи потенциална клиентка. Продавачката й отказа учтиво, но твърдо. Идвали чужденци и опитвали. Губел й се грамаж. После от нея го търсели. Явно на чужденците жената не смее да отказва - поради езикова бариера или враждебна боязън да не навлезе в свят, който й е непознат. Със сънародниците е друго. На тях можеш да отказваш. Пред тях можеш да упражниш „морално влияние”. Кротко й обясних, че чужденците опитват, защото при тях това е в реда на нещата. Нали и ние имаме поговорка: „Не си купувай котка в чувал”. Отвори чувала и разгледай котката дали струва. Протегни ръка и опитай черешка - да видиш дали става. Продавачката си знаеше своето. „При тях, чужденците, може да е така, ама при нас не е.” Ние сме по-особена порода, при нас важат други правила.

Сезонът на черешите беше скоро, но вече отмина. Изборите също бяха скоро. Но да твърдищ, че проблемите се решават на избори и тъй като те са били скоро, нови предсрочни избори са ненужни, означава да се държиш като неотзивчив продавач. Продавач, който държи да пробута некачествена стока. С такава стока проблеми не се решават. С такава стока проблемите се задълбочават.

Ние пък искаме да избираме, докато на пазара не се роди нов смислен и убедителен проект. Самият протест е гръбнак на подобен проект. От него или с негова подкрепа ще се породи жизнеспособно политическо тяло с отзивчиви сетива. Гражданите ще ги изискват отсега нататък от всеки, който се озове на власт. Тъй като сетивата на днешните властващи са очевидно задръстени, нови избори трябва да има скоро и ще има. Всякакво високомерие или хумор с грацията на комбайн са неуместни. Проява на такъв хумор беше съждението на министър-председателя, че на неутрална територия се срещат ръководителите на вражески войски. Той не мислел, че „сме в тази ситуация”. Напротив - точно в нея сме, с едно уточнение. Антоанета Цонева, проф. Георги Близнашки, Стоян Радев и Асен Василев не са ръководители. Те просто споделят смисъла и духа на протеста. Но как червен мозък да проумее нечия свободна волеизява. Изводът на червения мозък е, че някой не им позволява да отидат в Министерския съвет. Вероятно съди по себе си - по това, че не му позволяват да подаде оставка. Вероятно не може да допусне, че има човешки същества, които не могат да бъдат заложници.

Г-н Орешарски, поканиха Ви на дебат по телевизията при равни условия. Ако сте убеден в каузата, която отстоявате, отзовете се. Вместо това се окопавате в собствена територия, за да Ви помагат и стените. Отказът на четиримата да дойдат при Вас е тяхно собствено решение. Те не са ничии марионетки. Моля, не съдете по себе си. Това, което не Ви позволяват - да подадете оставка, и това, което Ви позволяват и карат да правите - да отбивате по матросовски народния гняв срещу поръчителите Ви, е срам и непосилна тежест. Носител сте на крива ракета, на която космосът и гражданите пречат.

Кривите ракети изискват граждански вакуум, за да следват причудливата си траектория. Не толкова отдавна Атака подкрепяше ГЕРБ - яростно и безусловно. Така, както сега подкрепя БСП и ДПС. Не толкова отдавна медиите на Делян Пеевски подкрепяха ГЕРБ. Така, както сега подкрепят новата тройна коалиция. За принципи ли става въпрос или за гъвкави и устойчиви съчленения като при свинска тения. Как едно съчленение може да е алтернатива на друго. Дали за плажа в Катар беше уволнен навремето министър Трайков или за съпротивата му срещу „Белене”, докато ГЕРБ още слаломираше между „да” и „не”, за да скъса на финала лентата за „Южен поток”.

Днес градината България е задушена от политически плевели. Не съм склонна да съдя прибързано за Реформаторския блок. Но ми изглежда странно присъствието там на един партньор на премиера от предишната тройна седянка. Странно ми изглежда също, че продължават да се дъвчат цървулите на Иван Костов, след като вече не е председател на ДСБ. Той бил дърпал конците на Радан Кънев и на целия блок. Май някои хора съдят по себе си и по своите партии. Лидерът на партията, която концентрира държавните пари в една банка, дори „откри” връзка между нейния собственик и ДСБ.

Всеки флирт с протеста е обречен. Непоносимостта на хората по улиците не е мустанг, когото някой чутовен юнак да оседлае и обязди. Всеки флирт може да се върти на пилона. Но публиката няма да ръкопляска или да пуска банкноти в деколте, защото е мислеща, а не първосигнална. Тази публика днес иска да изскубне корена на увехналата червена роза от властта. Но да я обвиняваме ли, ако утре поиска да направи същото с гербера. Или с Реформаторския блок. Или с каквото и да е друго, ако даде основания. Това е добрата новина - че протестът ще е безпощаден към всяка лъжа и мимикрия и ще я преследва, докато не й резне коренчето.

Дансwithme не танцува с червена роза. Не иска да я чака до май или цял мандат. Но едва ли напира и за гербер. По-скоро ще отгледа свое собствено цвете. Ще го отгледа с грижа, но ще изисква от него отговорност, почтеност и прозрачност. И ако цветето също отпусне края и се самозабрави, създателите му няма да го оставят да се прави на глухо зад смокиновия лист, наречен държавност.

Що се отнася до днешното правителство, всеки следващ ден от властта му е нова гнила черешка върху отровната торта, с която държи да ни „черпи”.