Кой плаща медийния кеф на властта – или защо Картаген трябва да бъде разрушен

България е странна територия – уж всички тъпчем на едно място и се въртим като хамстери в тенекиен барабан – и даже преставаме да се учидваме на абсурдните повторения, от които се състои животът ни – и ей на, най-внезапно някой от най-отявлените чворове вземе, че си изпусне нервите, щото го били изментили – и изтресе едни, дето да ти падне капата, да се сепнеш и да си помислиш кой си и къде живееш, а също и за какво се бориш – мъж ли си, жена ли си, хермафродит ли – както нявга питаше Ботев в един фейлетон...

Чворът в случая е Вежди Рашидов, намиращ се в жестока конкуренция със Стефан Данаилов за позицията на най-невежия министър на културата – и заслужил носител на званието “главен мултак на републиката”. Той се изока – този път не само извън протокола, но и извън интересите на своя обичен Big Boss, като при това – о, ужас! – изрече и някои истини.

Например следната: “Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган парите да текат спокойно, да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.”

Ами да, изпързаляха ви. Трябваше съвсем малко интелигентност и някоя книга в повече, та да разберете, че “банката на този лайнар” е готова да подкрепи и дявола, но само докато е на власт. Тръгне ли да запада въпросната власт, лайнарят си обръща душицата и от медиен благодетел става медиен душманин.

Или пък следната: “Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му ... Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост... Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват?”

Това за робите вече е въпрос с повишена трудност. И е наистина много, ама мноого странно как така съмнението в добродетелния възход на 20-годишния боклук в мултимилиардер не е полазило в душицата на Вежди през целия този близо четири годишен период на комфорт, който изкара правителството, в което самия той бе министър.

Да не би пък тогава някой да не е знаел чии са медиите от империята на мастития Делян Пеевски и още по-маститото му мамче Ирен Кръстева, започнало своята трудова и отрудена кариера като коректор в издателството на БАН?

Някой да не е знаел, че медийния кеф на ГЕРБ са плаща с парите на Цветан Василев, а парите на Цветан Василев са всъщност парите на българските държавни предприятия, струпани в неговата банка именно от правителството на ГЕРБ?

И че парите на държавните предприятия са всъщност пари на българските данъкоплатци?

Иначе казано – за медийния комфорт на властта всъщност през цялото време сме плащали ние – българските граждани. Въпреки това Вежди не е особено прав в изокването си за робите: роби вече не сме. Ако той и неговите колеги търпяха цялата тази позорна сделка на медиите с властта, то българските граждани бяха тези, дето насметоха Делян Пеевски и го изметоха за броени дни и от ДАНС, и от парламента, и от политическата сцена на България.

Но нека не бъдем особено строги към бившия културен министър, който откри рисуваческите залобжи на Бойко Борисов, сътвори музей, обезсмъртяващ изкуството на соцреализма, почти изгради “българския Лувър” и уважи с грамаден масраф режисьорските способности на една дама, дълбоко свързана с най-древната професия. Това, което каза той, си е чистата истина – и тя е изцяло валидна и до днес в България – управляващите правителства просто си купуват медиен комфорт с парите на данъкоплатците – и всички вече са дотолкова свикнали с това, че изобщо не го разглеждат като корупционен прецедент, а като нещо в реда на нещата.

И чест прави на Вежди, че не понечи да говори за това безобразие “изобщо”, а визира като пример същата лоша практика, изповядвана пряко от бившия му министър-председател: “По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар, то това ви е нацията на 1300 години, - това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман, ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари.”

Да, перат едни пари. Прали са тук едни пари и продължават да перат с неотслабваща сила. Държавните пари се стичаха в банката на Цветан Василев по време на предишната тройна коалиция, след това по време на правителството на Бойко Борисов – и са си пак там и при настоящата тройна коалиция – въпреки правилата, които прие служебното правителство – според които същите тези държавни предприятия нямат право да държат повече от 25% от финансовите си ресурси в една банка.

Нямат право, но го правят. И отказват да направят публично достояние местонахождението на своите авоари – въпреки че са длъжни да го сторят. Тъкмо ведомствата към които има най-много и най-големи дружества - транспортното и икономическото, се оправдават с процедурни хватки за това, че разглеждат влоговете на подчинените им дружества едва ли не като държавна тайна. Докато в същото време още на 22 май тази година лично президентът Плевенлиев заяви в прав текст, че КТБ държи над 80 % от финансовите активи на държавните дружества.

Медиите на Пеевски му отговориха с долнопробна компроматна атака, която между впрочем стартира още при заявеното намерение да се посегне на свещената крава КТБ –  с интервю на самия Цветан Василев за виенския вестник “Дер Щандарт”. Атаката скоро придоби и политически характер – като срещу президента беше пуснато едно от най-надеждните “кучета” на новата тройна коалиция – лидерът на Атака Волен Сидеров.

Към всичко това трабва да добавим, че отдавна вече съвсем не става дума само за “медиен конфорт”. Става дума за млатене с боздуган – както сполучливо се изрази Вежду Рашидов. Начинът, по който протече последната предизборна кампания, е свидетелство за това – там освен боздуганени удари и Гьобелсов тип пропагадна нямаше практически нищо друго.

Тесният контакт между политическите кланове, прокурактурата и насипания в ДАНС ченгесарлък се видя много ясно при назначението на Пеевски за шеф на същата тази агенция. Можеше ясно да се видят неговите бъдни функции – същите като на предходника му Алексей Петров – но все пак последният беше само сив кардинал, докато наглостта на новата тройна коалиция стигна дотам, че се реши да тропне Пеевски съвсем ачик.

Поради което нещата не са особено смешни. Бих казал, че една от основните функции на това управленско изрепчване беще да ни “страхуват” – ако мога да употребя лексикалното нововъведение на този неандерталец от 21-вия век. Тази слугинско-медийна реалност ражда чудовища – като най-красноречивия пример в това отношение е Бареков.

И нещо по-лошо – тя наистина спомага за създаване на паралелни реалности. Отидете в някое градче в провинцията и разгледайте весникарската сергия. Какво ще видите там? Ами ще видите “Телеграф”, “Монитор”, “Уикенд” и “Галерия” – но не и “Капитал”, дори не и левия “Сега”. Всичко, което понамирисва на нормалност, е изгонено. И не се питайте смаяно как става така. Става – тъй като 80% от рапространителската мрежа е собственост на същата тази медийна империя.

При което хората в градчето Х наистина вярват, че пред Министерския съвет протестират хиляда или две хиляди хулигани, лумпени, пияници и наемници на чудовището Сорос. И когато кмета или председателят на общинския съвет ги призоват да подкрепят чутовно правителство на Орешарски, бабите и дядовците се строяват в две редици и чинно полагат своите подписи.

Изходът? Сложен и труден е, но трябва да се почне отнякъде. Например с това да не си купуваш медийните лайна на жълтите лъжльовци и агентите на подмяната. Да забравиш, че съществува Канал 7. Да предпочетеш тези, които днес са мразени и на които се опитват с всички средства да им запушат устата – включително и БНТ, която дръзна да отразява обективно всичко, което се случва – и отказа да се съобразява с рецептите за паралелната реалност, натяквани й от всевъзможни политически хулигани, председатели на НС и прочее сволочи.

И най-вече – тези трябва да си вървят в историята – въпреки цялата им налудничава наглост. Ако днешната политическа и медийна буфонада има някакъв положителен ефект, то той се състои в това, че ги видяхме в цялата им грозота. Знаеме вече какви са, знаем и на какво са способни. И трябва да дадем всичко от себе си, за да се измитат – и от политическата сцена, и от живота ни.

Вероятно всичко това ще ни струва много усилия, много време и нерви. Но трябва да запомним едно: те са страшни само докато имат шансове да се задържат на власт. Видят ли, че губят тези си шансове, те престават да бъдат страшни. Стават жалки.

Вече са почти такива. Вгледайте се в полицейските вериги и огражденията, които ги пазят от народната любов, в играта на котка и мишка с протестиращите, в прекратените заседания, белите им автобуси с щитове зад прозорците, в паническото им бягство в лятна отпуска – доволни, че някак са додрапали до отпускарския сезон. Трябва да се стегнем – да освиркаме и летните им леговища, да продължим с нова сила от септември нататък. И можете да бъдете сигурни – няма да мине много време – и Картаген ще бъде разрушен.