Новите Нагли надминаха себе си

Наглостта продължава, преминала вече всякакви граници. Два примера от последните дни илюстрират както нейните измерения, така и самозабравата, сполетяла българските властници.

Първият е особено фрапиращ, тъй като демонстрира пълното загърбване на всякакви цивилизационни норми и приличия. След като стана ясно, че българският президент няма как да бъде сплашен и да бъде накаран да слушка рецептите за политическо поведение, които му повеляват от “Дондуков” 1, етно-нацианал-социалистическата коалиция реши просто да му ореже правомощията за наказание – така, както някога наказваха непослушните ученици да стоят в ъгъла на класната стая и с лице към стената.

Може да звучи невероятно, но е факт: Атанас Мерджанов, депутат от БСП и председател на парламентарната комисия по вътрешна политика, заяви едно към едно, че повдигането на въпроса за отнемане на правомощията на държавния глава в областта на спецслужбите е свързано с “поведението му през последните месеци”.

Изводът, който можем да си направим от това малоумно изявление, е един: БСП намира, че е в реда на нещата да контролира поведението на българския президент, като го наказва институционално, ако не играе по политическата свирка на управляващата коалиция. Или – ако слушка, добре – да си къта НСО и да си утвърждава с указ големите началници в спецслужбите; ако обаче говори за избори като единсктвен изход от политическия батак – тогава марш в ъгъла, клъцваме му всички важни правомощия и остава да стърчи като безсилен фигурант!

Две обстоятелства, които са важни в този варварски казус. Първо – президентът е политическата фигура №1 в държавата, която представлява съответната страна пред външния свят. Ако тази фигура бъде поставена под натиск и “наказвана”, защото не спазва нечии предписания,    то закономерният извод от това е, че в тази страна демокрацията не работи – и че управляващата в нея политическа сила е скарана с европейските ценности и с демократичните принципи на управление; че в нея има по-скоро диктатура, отколкото цивилизована власт.

(Може би е редно да припомним, че БСП &Co веднъж вече ораза правомощията на българския президент, като прехвърли правото му да утвърждава назначението за шеф на ДАНС към парламента. Резултатът от което беше Делян Пеевски.)

Използвах не случайно думата  “диктатура” – защото само в условията на диктатура управляващите могат да очакват най-престижната институция да води привидно съществуване и да обслужва безропотно техните щения. Очевидно според Сергей Станишев българският президент трябва да бъде толкова фиктивна и безропотна фигура в държавната машина, колкото по комунистическо време бяха формалните министър-председатели, от които не зависеше нищо – тъй като всичко се решаваше от Политбюро и “първия държавен и партиен ръководител” Тодор Живков.

Втори пример: новите нагли очевидно са обзети от една фикс идея – как да пресекат внезапно появилия се мерак на българските граждани да протестират срещу техните безобразия. Беше опитано всичко: протестиращите бяха определяни като пияници и наркомани; систематично беше лансирана версията, че протестите били платени от кръга Капитал и лошия капиталист Джордж Сорос; бяха изграждани фалшиви разделителни линии между тях и зимните протести срещу правителството на Бойко Борисов, умело яхнати от БСП; бяха свиквани беззъби контрапротести и организирани повсеместни подписки, водени от низовите организаци и кметовете на столетницата; развавяше се заплахата за шпицкоманди с правото да арестуват непослушните; бяха мобилизирани разни Петна и Шамари; бяха извозвани с автобуси хора от провинцията, които дори не знаеха защо са дошли и против кого всъщност протестират – които да послужат като жив щит пред Народното събрание, додето се гласува злополучният заем от един милиард – с което да започне и голямото крадене...

Всичко това се оказа недостатъчно и не особено ефективно – опитите обаче продължават. Налице е поредният такъв –организирана е група във Фейсбук, назована “София без блокади”. Събраните в нея граждани ратуват на протестиращите да се забрани да блокират движението по основни пътища и кръстовища в столицата.

Сиреч да си протестуват тихо и кротко, но по тротоарите. Може би следващата инициатива на групата ще бъде протестът да бъде преместен – примерно в Южния парк – със средствата, с които някога комунистическата власт се мъчеше да премести там подписката на “Екогласност” – като използваше за целта ченгета, преоблечени като “възмутени граждани”.

Много интересно е кои по-точно са инициатори на тази правоверна “група граждани”.  Организатор е Владимир Танев, бивш програмен директор на Дарик радио и бивш сътрудник на Шесто управление на ДС. Ето друга една интересна фигура сред тях – Богомил Бонев, бивш министър на МВР в правителството на Иван Костов, отстранен от поста си поради прекалено явната му близост с Михаил Чьорни, видна фигура от руския престъпен свят, базирал се задълго в България като собственик на М-тел и футболния клуб “Левски” – и експулсиран като заплаха за националната ни сигурност. Ако някой случайно е забравил – днес Богомил Бонев е дясна ръка на Георги Гергов, наричан още “Свинаря”, един от най-видните олигарси на БСП и шеф на пловдивската партийна организация. Вероятно бившият седесар добре преживява в неговата сянка, управлявайки Пловдивския панаир, заграбен от Гергов по време на предишната тройна коалиция.

Други? Все отбор юнаци – като журналистът от “Дума” Александър Симов, редакторката на “Afera.bg” Веселина Томова (известна с близостта си до Алексей Петров, във възхвала на когото тя написа цели две книги), дъщерята на Иван Маразов, който беше кандидат за президент от БСП през 1996 г. И прочее, и тъй нататък.

А на фона на всичко това се роят политическите призраци (последният се казва БАСТА), роят се и кадровите “катарзиси” на управляващата коалиция.Последният такъв се казва Николай Попов, който в момента управлява агенция “Митници” на мястото на излезлия в отпуск Борислав Борисов. Тук катарзисният момент е, че същият е с отнет допуск за информация заради срещите си с наркодилъри, което е установено от вътрешно разследване срещу него през 2009 г. – сиреч при предишната тройна коалиция, когато той – забележете – е шеф на Регионалното звено за борба с организираната престъпност в София.

Изводът, който всички ние можем да си направим, е един: тези Нагли, дето яхат България, няма да мирясат, нито пък ще се махнат сами, засрамени от собствената си безпределна наглост. Трябва ние да ги изметем от политическата сцена и да ги изпратим в историята. Идващият политическси сезон вероятно ще бъде сред най-горещите в новата българска история. Затова – всички на улицата – и всички заедно срещу това зло, което мори страната ни от 1944 г. насам!