СЪПРОТИВА И ОБЩЕСТВЕНА ЗАЩИТА

 Това не е призив за борба, а широко публикувани методи за реакции срещу власт и срещу политици, които са лишени от чувство за отговорност и не изпълняват задълженията си като служители на избирателите си в демократично общество.

Положението е крайно необичайно, тъй като страната се управлява от комунисти, зарезали идеологията си и прегърнали буквално идеите на доскорошните си врагове, тоест превърнали са се в предатели на всичко, за което са се клели във вярност до смърт. От самосебе си се разбира, че такива хора не могат да претендират за морален пиедестал в каквото и да е общество. Освен това стремежите им към безскрупулно забогатяване нямат нищо общо със социалната еволюция на развитите капиталистически страни – те не само не познават тая еволюция, но и не знаят как да я интерпретират, да не говорим за традиционния комунистически елитизъм, с който са надъхани и който ги прави напълно негодни политици във всяко отношение.

Българите тепърва трябва да учат каква трябва да е тяхната обществена защита срещу такава атака на антиобществена комунистическа лакомия. Лакомията, и по-специално комунистическата лакомия, трябва да бъде третирана като агресия срещу обществото. Обществената защита е базирана на принципа, че няма режим, независимо дали той е демократичен или диктаторски, който да просъществува, ако не е пасивността  или неучастието на голяма част от населението.

Методите за мирна обществена защита съвсем не означават автоматичен успех и може да са дълговременна борба, с която даден политик или правителство трябва да бъдат държани отговорни за действията си или отстранени от дадената им власт.

Новооткритият индивидуализъм за българина не означава изолация от обществените събития – напротив, такава изолация  гарантира безпрепятствена власт на управляващите комунистически мутанти. Обществената обвързаност и организираност са задължителни, ако обществото изобщо иска да върви към подобрение на живота и към прогрес. Те са задължителни и за успешен отпор срещу незаконните действия на властта и нейните органи, както и срещу опитите й за съдебно преследване.

С други думи, ако българите изобщо искат положителни промени, те трябва да държат изкъсо което и да е правителство на власт. Горните изявления са стандартни за икономически развитите страни и са взети от няколко публично достъпни сайта. Методите за обществена защита в повечето случаи са известни и в България, но политическата аморфност на българите е много по-подходяща за политическа манипулация, особено от циничната безскрупулност на комунистическите наследници.  Тази аморфност е вече към края си.

Символични акции:

-официални изявления (речи, писма, петиции)

-лозунги, брошури, знамена

-демонстрации, протестни митинги, бдения, стачни постове

-носене на опозиционни символи

-събрания, обмен на политическа информация

-одюдюкване и хвърляне на яйца и гнили домати по корумпирани политици и комунисти и фашисти

-сатиризиране на политици в обществени представления, събрания и форуми

Несъгласие:

-обществен бойкот, неучастие в официални мероприятия

-потребителски бойкот, работнически бойкот и търговсвки бойкот, стачки, забрани, работнически или служителски наложен режим на работа, вземане на чести болнични

-демонстративно неплащане на данъци и дългове, изтегляне на банкови вложения

-бойкот на правителствени институции

-неподчинение, неучастие и забавяне

-нарочна демонстрация на неумение, забавено темпо на работа, нарочни грешки или объркване

Активна намеса:

-гладуване

-седящи стачки, мирно окупиране или препятстване на служби и документация

-създаване на паралелни правителствени институции, преса, транспорт, финансови помощи, здравни помощи и образование без връзка с официалната власт

- саботаж, като например унищожаване на информация и досиета

-организационна правна защита

Такива мерки от страна на свободното гражданство за някои хора може да изглеждат неубедителни. Това е защото българите още не са изпитали ефекта от обедината си воля, защото живеят разединено и не ценят самоличността си, а най-вече защото не са свикнали с организационен живот, който единствено може да контролира политическото своеволие и да изисква нужната отговорност от политиците.

 Успешните западни общества са изградени преди всичко върху работливост и изпълнителност, но не без съответната взаимност от овластените и бизнеса. Дългите години на комунистически абсурдизъм са създали огромната липса на съзнателно участие в обществения живот и отвращение от него и тя не може да бъде преодоляна от идейната безпътица на сегашните негови наследници. Ако хората не вземат инициативата в ръцете си, такава държава няма бъдеще.