Как България не стана руска губерния

„Редом с Априлското въстание и с борбата за създаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са изцяло дело на българи. Това, което се премълчава и до днес от много български историци, е, че Съединението не само премахва една от несправедливостите на Берлинския договор, но и слага край на застрашителната руска хегемония в току-що възкръсналата след петвековно османско владичество българска държава“, казва професор Пламен Цветков. Той пояснява, че до Съединението военният министър на създаденото през 1878 г. Княжество България задължително е бил назначаван от Санкт Петербург и е бил подчинен не на княза на българите, а на руския Имперски генерален щаб. Новосформираната българска армия е била командвана от руски офицери и в нея задължително се е говорило на руски. Именно армията се оказва машата в ръцете на руския император Александър Трети при опита му да спре устрема на българите от двете страни на Стара планина.

Гневът на Александър Трети

Научавайки за обявеното в Пловдив създаване на обединена българска държава, Александър Трети заповядва незабавно изтегляне на всички руски офицери от Княжеството. Гневът на самодържеца е предизвикан от опасността да пропаднат две дълго обмисляни идеи за налагане на руската хегемония на Балканите. „Завладяването на Цариград и черноморските проливи е звездната мечта на Руската империя и всякакви приказки за благородните помисли на имперското правителство спрямо българите при обявяването на войната през 1877 са просто нелепи. Създаването на обединена и значително по-силна българска държава, която може да се окаже трудно преодолимо препятствие пред замислената експанзия на юг, никак не се вписва в сметките на Санкт Петербург. Александър Трети влиза в остър конфликт с княз Александър Батенберг, като това е част от плана му да го измести от престола, а руският император да бъде обявен за княз на българите. България е трябвало да се превърне в обикновена руска губерния. Съединението поставя кръст на всички тези планове“, пояснява професор Цветков.

Твърдоглавието на българите вбесява руската дипломация, поради което тя прибягва до една подлост, която по особено красноречив начин разкрива замислите на императорското обкръжение. В специална декларация Русия обявява, че няма да предприеме каквито и да било действия срещу държава, която се почувства ощетена от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Тази индулгенция важи дори в случай, че „потърпевшите“ решат да прибягнат до военни действия. Пределно ясно е, че адресатът на поканата за "присвояване" на български земи е преди всичко Високата порта. „Но султан Абдул Хамид Втори решава да не тръгва срещу България. Султанът е добре осведомен за мераците на опасния си северен съсед и решава, че ощетена от Съединението е единствено руската страна", казва проф. Цветков.

Поуките от Съединението

„Датата 6-ти септември е най-удачна за национален празник на България, защото прославя един акт на себеутвърждаване и национална доблест, който е изцяло дело на българи. Освен тази дата, единствено Денят на независимостта - 22 септември 1908 година, има потенциала да обедини българската нация“, категоричен е историкът Пламен Цветков. Философът Калин Янакиев изтъква на свой ред, че Съединението е станало възможно благодарение на политици и бойци, за които България и нейната свобода са били върховна ценност. Янакиев припомня и нещо друго - че тази година се навършва половин век от опита за едно друго българско „съединение“, описано в телеграма на Политбюро на БКП до Москва от декември 1963 година. В нея горещо се прокламира готовността на социалистическа България да стане 16-та съветска република. „Помненето и осмислянето на такива събития е единственият сигурен „лакмус“ за това дали сме си извлекли поуки от нашата история“, заключава професор Янакиев.