Психологът Пламен Димитров: И след протестите ни чака фалшива реалност

 - Г-н Димитров, превръща ли се България в нещо различно от място, в което "просто няма какво да се случи"?

- Върху гигантски айсберг сме. Отдолу е сложната и болезнена динамика, в която хората се опитват да открият мястото си. Те се тревожат най-вече за това, че условията, в които се намират, не им позволяват да реализират по-голямата част от потенциала си. Под повърхността и на протестите, и на политическото говорене, и на икономическите манипулации хората откриват, че тяхното реално Аз не се проектира в битието им. Че са потопени в една фалшива, конструирана реалност, за да ги отчужди от тяхното Аз и от нещата, с които животът им може да бъде осмислен.

- Това ли поражда напрежението у нас?

- Случващото се у нас не е уникално. Когато хората открият, че са потопени във фалшива реалност, вътрешните борби се преобразуват във видими и те искат промяна на модела, в който едни хора искат да подчинят обществените отношения. Конструират механизми и норми, натрапени едновременно с контролно-съблазнителна или санкционираща психосоциална практика. За да обслужва възпроизводството на привилегирования им статус. Това е обяснението за обществената динамика.

- Как ще се развие тя?

- Благоприятният изход е повече хора да захвърлят натрапеното им самосъзнание. Не е лесно заради удобството на този неавтентичен живот, който обаче е начин хората да се откажат от самоопределение, от отговорност и в крайна сметка от свобода. Това прави невъзможна и демокрацията. Тя се подменя с фасадно-фиктивни маски. Затова и не може да даде на хората контрол върху начина, по който се управлява животът им. Това кара хората съзнателно, защото имат смелостта да погледнат истината в очите, или емоционално, безсъзнателно да си кажат, че са загубили на този етап битката със системата.

- И после?

- Ако получим истинската свързаност със себе си, с истинското си Аз, това ще ни даде възможност да оптимизираме качеството на живота си. Другото е да рухнем под натиска на клишетата, статуквото и фалшификацията на собственото ни съзнание, която ни се предлага услужливо, понякога с много съблазнителни награди. В това битие животът се случва по начин, който няма нищо общо с проекта ни за него. Така хората плащат за компромисите, конформизма си, деструктивното участие в този фалшив живот.

Цената може да е психичното здраве или пък резигнацията, отхвърлянето от съвременниците. Но фалшът е съблазнителен, той е онова, което в истинския смисъл на думата трябва да наречем масова антикултура. Можете да го видите в хедонистични проявления на фалша като риалити форматите в електронните медии, в попфолка, в неолибералния, корпоративен модел, че хората могат да бъдат успешни, ако изкарват много пари и имат значителна собственост. Всичко това е част от доминиращата антикултура, която отрича фундаментални човешки ценности и отдалечава проекта му да бъде същностното си Аз. А точно то може да бъде част от градивна култура на хуманистична цивилизация.

- Звучи утопично.

- Всеки е отговорен за избора си тук и сега. Фаустовската дилема - да се продадеш на дявола, за да преживяваш, или не. Да живееш с фалшиви, измамни, но много мощни механизми за удобно преживяване или да запазиш чиста, уязвима, но разбираща и обективна субективността си, т.е. човешката си психика. Интуитивно хората усещат - и това е точно така!, че освен всичко друго изтласканите вътрешни потребности носят душевен смут, страдания, неврози, болести.

- Виждате ли често хора, които искат да са себе си?

- Това, че една потребност не се осъзнава, е друго важно наблюдение за дълбинната психосоциална динамика, която се отразява на видимата част на обществения айсберг. Голяма част от потребностите, които водят и младото поколение, и предното, и по-предното, също са фалшиви компоненти на привнесено, компулсивно възпроизвеждано подменено самосъзнание. Нуждата от фалшивата реалност е точно за да се отнеме на хората възможността да се вслушат в истинските си потребности и да се опитват да ги реализират. Така хората научават, че са им "нужни" съвсем ненужни стоки, защото на това се крепи икономиката.

Разбират, че щат не щат, трябва да гласуват независимо какво изпитват и как им влияе досегашната политика. И когато хората прозрат, че са в постановка, онемяват, изпадат в ступор. Чувстват се измамени, манипулирани, лишени от контакт със себе си - дотолкова, че не могат да осмислят интересите и потребностите си. Резултатът е отчуждение. Вниманието и енергията им са заети с усвояване и възпроизвеждане на фалшивата реалност. Включително на вменени, ненужни по същество потребности, които гарантират на авторите на измислената реалност или техните медиуми, властта да манипулират обществените процеси, да придобиват и запазват блага. Така работи светът.

- Има ли отличителни черти процесът тук?

- Хората са онзи вид, който може да се идентифицира с високи идеали, да се свързва
с неща отвъд хедонистичните и насочените към възпроизводство преживявания.  
Хората са онези животни, които са в състояние да умрат за ценности, да се жертват за целта, на която са се посветили. В този смисъл могат да постигнат национална идентификация с процеси в обществения живот. Друг е въпросът дали го правят обединени по свободен начин. Или им се предлагат фантазии, заместващи форми на национална или друга идентичност. Имам предвид европейска или класова.

Много хора прегръщат фалшивата реалност и следват това, което им се внушава. Българинът многократно се е самоорганизирал и обединявал, когато усеща силната спонтанна връзка с тези, на които държи. Това безспорно го има. И дава упование, че хората са способни да променят всичко в обществените отношения и в тяхната културна среда. Още от Просвещението цялата обществено-икономическа система, буквално всичко е продукт на споразумение и може да бъде променено, ако волята на всички участници бъде отчетена. И това е нещото, което психологията приканва всеки човек да направи като свой избор. Психологията им казва: Пътят е първо навътре и после напред и нагоре, ти трябва да имаш сили да си възвърнеш автономността, чувството, че имаш влияние върху личното си поведение и човешките отношения.

- С ръка на сърцето сте убеден, че това е за доброто на всеки човек?

- Цената на автентичността винаги е висока. Но това е културно-исторически етап на развитието на човечеството и обществените институции. Да бъдеш себе си, се придружава с висока тревожност, но не я бъркайте с невротична, говоря за екзистенциална тревожност. Здравето и свободата се предвестяват с високата екзистенциална тревожност на онези, които се боят за оцеляването си и се грижат само за удоволствията си. В България този вид безпокойство отдавна е много високо. Сега просто търси смислени форми да се превърне в по-зряла форма на съществуване. Кога започва Реформацията в Западна Европа? Когато под натиска на Мартин Лутер се променя процедурата на изповедта и духовенството признава, че основният показател дали човек е праведен християнин, не са даренията в полза на църквата и откупуването на греховете с пари или участието в ритуали и церемонии, а дълбокото вътрешно убеждение. С това започва и модерното развитие на човечеството. Днес държавата и всички институции имат пред себе си предизвикателството да се реформират.

- Как?

- Променяйки психосоциалните практики, в които въвлича хората. Например с усъвършенстване на правилата и възможностите за гражданско участие в наблюдението и контрола над действията на народните избраници. Много хора сега настояват за това и ясно го формулират в исканията си. Всеки закон е класическа психосоциална практика, която може да бъде променена от хората в името на по-добри резултати. Това, което е нужно в момента, е тревожността да намери реализацията си в една светска реформация. Насъбраната енергия има потенциал да отключи предоговарянето на обществените отношения.

Това е същинската цел на протестите и у нас, и в останалите държави, в които хората излизат на улицата. Но протестите не са това, което показват телевизиите, нито са от днес. Те започнаха отдавна с еднопосочния билет на стотиците хиляди българи, които като емигранти са част от други системи. Това е много по-масов протест. Има и други форми на протест. Хората са толкова обезверени, че се отчуждават. Не вярват вече, че проектът им за техния живот - или изобщо допускането, че може да имат проект за живота си, може да се случи. Нямат мнение и позиции, отказват се от тях.

Примирените са тази маса, която пасивно крепи фалшивата реалност. Всъщност това се търси. Потенциалът им да бъде неутрализиран и използван във възпроизводството на измислени ценности и модели. Парадоксален, но валиден протест е и хамелеонската и клакьорска поза на тези, които преминават като совалка от една в друга структура на властта. Без да имат никаква саморефлексия, че са лишени от самостоятелна идентичност и са там заради външните ползи. Илюстрация на антикултурата - вулгарно, арогантно поведение, гарантиращо награди и статус.

- Това слага под един знаменател хората на улицата и тези, срещу които всъщност протестират.

- Понякога нещата само изглеждат парадоксални. Може би на някои така ще им изглежда и друг вид протест - властохолизмът. Стремеж да се доминира дори при очевидна липса на капацитет и способности да се облагороди животът отвъд собствените им нужди.

- Звучи объркващо, обяснете го.

- Това е протест срещу невъзможността да си себе си. Поемане на позиция, която си заел, с цел да лишаваш другите от тази възможност. В това е обяснението и защо не ни се случва ефективна пазарна икономика и реална демокрация. Тези, които са се откъснали, отдалечили от себе си, са на практика ангажирани да лишат другите от възможността да се реализират. Така фабриката за фалшива реалност се възпроизвежда.

- Излиза, че всички са протестиращи. А последиците от протеста им - противоположни. Това не ги ли разделя все пак?

- От това, което се вижда на повърхността, не може да се съди за това, което е в душите на хората, независимо от кой протест са те. Хората сега страдат,страдат съвсем истински и не знаят, че причината е всъщност в невъзможността или неспособност да се самооткриеш.

- И приближили ли сме се, или сме се отдалечили от себе си?

- Приближили сме се до истинското си Аз много повече, отколкото предишните поколения. Това е исторически неизбежният процес. Така се променят институциите, правилата на играта и резултатът. Основният инструмент на фалшивата реалност са индуцирането и контролът на поведението. С наградите и санкциите, със съблазняването и наказанията, с обещанията и заплахите. Това е механизмът, който генерира илюзии и фантазии без никакво покритие. На другия полюс е човекът със събудена потребност да бъде себе си, да реализира повече от нещата, които смята за важни.

- И те са... ?

- Пълноценно преживяване за идентичност, реализация, смислено човешко съществуване. Да се чувстваш компетентен, че имаш влияние върху последствията от действията си. Когато една система генерира фалшива реалност, тя те ограбва, фалшифицира посоката, в която се чувстваш компетентен. Например силно се награждават онези поведения, при които мамиш хората. Те са най-добре платени. Има понятие "мениджъриализъм"- скъпоплатени манипулатори. Ако бъдат "свързани" със себе си, скоро решават да се откажат. Защото плащат твърде висока, фаустовска цена за облагите си. Може цял живот да живееш във фабриката за илюзии и в последния ти ден да дойде отрезвяването. Дали това не е смисълът на последното причастие?
Малко са хората, които не осъзнават никога, че са живели натрапен живот. Накрая съжаляваме най-много не за нещата, които сме направили, а за тези, които сме пропуснали.

- Каква развръзка на ситуацията у нас очаквате?

- Фалшивата реалност ще се възпроизведе под нов сериал.

- А именно?

- Не знам, ще видим. Твърде много конкурентни играчи искат да участват в продуцирането.

- Не вярвам, че нямате версия.

- Ако съм честен... боя се, че все още хората у нас предпочитат компромиса. Има два начина да се откажеш да си продукт. Единия - да си много смел. Другия - да удариш дъното, да си така отчаян от всичко, което ти се случва, че да прозреш, че този филм няма нищо общо с действителността.

- Това част от трупаната тревожност ли е, как може да се преодолее?

- Не трябва да се преодолява, а да се разбере. Това, че се тревожим, ни прави хора. Различни българи се тревожат за различни неща по различен начин. А опростенческото мислене да се усредняват води до дехуманизация на обществения живот. Аз лчино не бих искал да участвам в такъв подход.