Свободата днес и тук 03 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ГРАЖДАНИНЪТ КОСТА И ДЪРЖАВАТА

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Момчил Баджаков

 

Един случаен гражданин Коста замества отсъстваща държавна институция и започва сам да регулира в продължение на повече от част задръстено заради неработещи светофари ключово кръстовище.  По този начин той предотвратява неизбежен хаос и вероятни катастрофи. Той няма право по законите на държавата да върши това, защото не е униформен. Но оторизираната от държавата институция отсъства там, където трябва да бъде. И това не е единичен случай. У нас по правило това е норма.

След този необичаен граждански акт на Коста, обществото ни е възхитено, защото такова нещо се случва изключително рядко. В същото време гражданинът Коста казва, че е извършил нещо естествено и си благодари, че все пак закъснялата с повече от час държавна институция не го е арестувала за неспазване на нейните закони.

Защото в същия ден полицаи пребиват случайни граждани, които през нощта по невнимание закачили стърчащите чистачки на автомобила им.

 

Тези два сюжета прекрасно разкриват в какво общество и в каква държава живеем.

Гражданското ни общество, доколкото го има, пребивава обичайно в състояние на дълбока летаргия. И трябва да се случат невероятни зулуми на държавата (която по правило трябва да е официален и легитимен представител на гражданското общество), за да изригне гражданското недоволство и значителна част от поданиците на държавата (но съвсем не всички!) да заемат гражданска позиция и да се разбунтуват срещу своеволията, а често и престъпленията на собствената си държава. Така стана през 1989-1991 г., 1996-1997 г.  и през тази 2013 г. Три пъти за близо четвърт век, в който чевръсти представители на „бившата” тоталитарна и на вече уж демократична държава, се облагодетелстваха нагло за сметка на своите съграждани.

Държавата ни се води демократична по конституция. Но хората у нас знаят, че спазването на законите по правило и по традиция е задължение на поданиците на държавата, но не и на  тези, които създават законите и са оторизирани първи да ги спазват.

И нашата уж демократична държава вместо да служи на гражданите, служи единствено на себе си. Нещо повече – гражданите са принудени да изтърпяват своеволията , некомпетентността и  често арогантността на тези които трябва да са техни слуги  -служителите на „тяхната” държава.

И това мнозинството граждани са приели като нещо естествено - да бъдат само поданици – да са в услуга на държавата и на тези, които са на власт. Вместо тези, които са на власт да са в услуга на гражданите.

Затова и поради липсата на граждански контрол, държавните институции правят каквото си искат, често нарушавайки правата на същите тези граждани.   Гражданите знаят това, но не знаят как да се съпротивляват на държавното беззаконие. При социализма ние знаехме за кой човек се отнася лозунгът „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!”. И не можехме нищо да направим, без да рискуваме живота си. При сегашната уж демокрация знаем, че  наследниците на същи този човек вече открито и нагло ни се подиграват – „всичко е в интерес на нашата власт, всичко е за нашето благо и вие нищо не можете да направите”! 

 

Така се оформя днешната патова ситуация. Ние сме в буквалния (и в преносния, за съжаление смисъл) едно задръстено общество в една самозадоволяваща се държава.

Вместо да проявят самоинициатива, когато държавата отсъства, гражданите смирено и безразлично чакат някой друг да си свърши работата, прекрасно знаейки, че това (ако изобщо се случи) няма да стане нито бързо, нито качествено. И затова в редките случаи, когато гражданин прояви самоинициатива, за да покаже на държавата как трябва да се работи, това предизвиква сензация.

В наистина демократичните държави гражданите, понякога дори с риск за живота си, предотвратяват нарушения на закона – спомнете си как в Холандия те помогнаха на полицията да задържи убиеца на един друг нашенец - Коста Самоковеца.

Само че нашият гражданинът Коста е антипод на „криминално проявения” си адаш - поданик на нашенското мафиотско задкулисие. Гражданинът Коста, който действа като „холандец” е заплашен от законите на собствената си безотговорна държава. Поданикът на задкулисието Коста знаеше, че у нас не го ловят никакви закони.

 

Защото държавата ни пази тези, които, макар и престъпници, обслужват властимащите и мачка тези, които трябва да защитава.

Нашата държава пази същите тези „нейни” престъпници под своя държавен и партиен чадър. В същото време гражданите са принудени да търпят всекидневно техните своеволия.

 

Какъв е изходът – накратко - създаване на нов договор между гражданите и тяхната държава. Договор, който ще преобърне патовата и вече безсмислена и за гражданите , и за държавата ситуация.

А как ще стане това – това е въпрос на дълъг и продължителен разговор. Но основното е – създаване на гаранции против държавен произвол, преформулиране на съдебната система, на първо място прокуратурата и поставяне на полицията под строгия контрол на „гражданина Коста”, а не неговия криминален адаш.  


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional