Ферщеен зи дас булгарише монопол?

Германският президент Кристиан Вулф изгуби поста си заради едно заплашително писмо, изпратено до вестник "Билд". Подобно писмо от банката КТБ до "Дойче веле" предизвика прекратяването на взаимоотношенията с двама български нещатни колумнисти.

Вулф беше уличен от медията в получаване на съмнителен заем от едър бизнесмен. Партията и правителството веднага се разграничиха от него и въпросът за оставката му въобще не беше подложен на съмнение. За КТБ бяха изнесени и коментирани факти, които са официална информация - че в нея са концентрирани парите на държавата. Въпрос, който двете последни правителства обявиха за належащ за разрешаване. Разликите в двата случая са ясни, нали?

Със случилото се мъглата в българското медийно пространство съвсем се сгъсти, тъй като българската редакция на



"Дойче веле" беше смятана за арена, чиста от задкулисни влияния,



където могат да се кажат неща, недопустими в мнозинството от българските медии, погълнати от монопол. Точно затова отзвукът от случилото се отекна силно в социалните мрежи и в независимите блогове - пространствата за свободно изказване на мнение.

Възможността журналисти, чийто дълг е да разкриват истината и да бъдат обществен страж, да бъдат отстранявани от обществена чуждестранна медия заради заплашителни писма показва много притеснителна тенденция. Това преди време германският посланик Матиас Хьопфнер нарече "концентрацията на собственост от медийни фирми в ръцете на няколко човека" и го обяви за много проблематично. "Трябва да има прозрачност в тази собственост. Трябва да е ясно какви икономически интереси стоят зад една медия", каза още посланикът. Е, сега същата тази непрозрачност успя да пробие и да постигне ефект в независимата "Дойче веле". Как ли би коментирал посланикът това?

От германска страна случката беше представена като



привеждане на българската редакция към високите медийни стандарти



във федералната република. Тази теза би издържала без въобще да се коментира, ако не беше налице писмото от ръководството на банката, цитирано от Медиапул, в което очевидно жалбите за уронен престиж са преплетени с факти, които са недоказуеми, ако ползваме стандартите на "Дойче веле". Удивително е например какъв ефект е оказало върху западната медия твърдението, че двамата журналисти са свързани "с кръга "Капитал", както и с неправителствени организации, които се финансират от Джордж Сорос.

Не може да се отрече добре пресметнатият ход на банката с неясни заплахи за срещи "в съответните национални и европейски институции", разбирай в съда, да избегне именно това - казусът да стигне до съд, където претенциите й трудно биха издържали. Изненадващо е, че медията е предпочела по този начин да избегне разправията, без да отчете какъв по-голям скандал ще предизвика.

Защото, ако има слабости в спазването на журналистическите стандарти, те са в



недостатъчното изясняване и акцентиране върху първопричината



за появата на онзи олигархичен кръг, който задушава българската медийна и икономическа действителност вече 5 години. Тези, които го отгледаха и му "дадоха баницата", са правителствата на тройната коалиция и на ГЕРБ. Те са реалните виновници, те са хората, които трябва да понесат отговорност - поне политическа. Възможността за критики срещу тях, дори по западните стандарти, е изключително голяма.

Същите обаче явно са успели да се сдобият с добро лоби в Германия, която открай време се слави с непознаване на обстановката в България. Депутати от управляващата партия ХДС, които посещаваха страната за срещи с правителството на ГЕРБ, точно когато то беше задушило изцяло бизнеса в страната, тогава коментираха пред журналисти в какъв страхотен възход се намира икономиката ни. Никой от тях не беше наясно относно съмнителното минало на част от управляващите и техните задкулисни ръководители. Някак си не виждаха какъв



пиар на гърба на канцлера Ангела Меркел и на ЕНП



си правят новоизлюпените политици. Затова когато българин разговаря с германец, особено политик, е добре да дава ясното за тях сравнение, че тук е като в Русия. За Русия германците знаят доста.

Колкото до "Дойче веле", изводът, че според извършеното проучване по същество упреците на банката са неоснователни, но "няколко материала не съответстват на стандартите", е изключително нелеп. Имиджът на медията се срина като лавина само с това изречение и ще е трудно да се възстанови.

Урокът обаче е за българските граждани, които винаги са предпочитали да търсят помощ отвън и изява навън - като по-безопасно и сигурно. А именно, че битката трябва да е тук и да се води постоянно. Свободата на словото все още съществува и е време да си върне отново изгубените територии. Тази кауза не е обречена и протестиращите вече над 100 дни са гарантът за това.