а ние, българите - под чизмите им

Помните ли приказката за котарака в чизми? Котето-хитрец, дето тичало преди кралската каляска и давало по някоя жълтица на жътварите, за да казват, че нивите са на маркиз дьо Караба.

Неотдавна бях в Созопол. Не бях ходил от две-три години и първото, което ми се наби в очите, бе нов грандиозен строеж - на южната страна на Градския плаж, върху скалите бе израснало бетонно чудовище - нещо средно между Китайска стена и парахода "Титаник". Чудовището закриваше околните къщи и се бе надвесило застрашително над плажа - явно неслучаен собственик бе си издействал строителното разрешение за такова циментено безумие.

И когато попитах местните хора какъв е тоя грозен бетон, ми отговориха:

- Хотел на руснаци, ама архитект му е братът на Станишев.

Това обяснява как е получено разрешението. Макар в момента хотелът да не се строи, той все някога ще бъде завършен - няма пречки, щом архитектът се казва Станишев.

Недалеч от София, в Панчарево, на брега на езерото, точно срещу читалището, кранове вдигат многоетажна жилищна сграда. Видиш ли я, ще се запиташ: кой разреши на това красиво място да щръкне това противно строителство? Още повече, че Панчарево няма канализация... Къде ще се изливат отпадните води на стотината бъдещи апартаменти? Как къде? В езерото...

И на кого е този строеж?

Местните хора имат отговор:

- Архитект му е братът на Станишев. А пък Сергей и Моника имали там апартамент.

Иди, че разбери дали е истина или е само приказка - като онази, "Котаракът в чизми".

Може и да е приказка, но във всяка приказка има и истина. А истината е следната: една полуруска фамилия - фамилията Станишев, си прави каквото иска в България. Единият брат оставя трайни следи в политиката, а другият - в архитектурата. И не е ясно кой брат е по-вреден - политикът или архитектът... За политика след време може да не си спомняме, но бетонните чудовища, оставени от архитекта, ще ни бодат очите десетилетия напред.

В Бургас отидох на будка да си купя "Стършел" - нямаше, беше свършил. Попитах за фирмата. Продавачката каза някакво име, но вдигна очи към небето: истинският ни собственик е Делян Пеевски!

В центъра на Пловдив се отбих в новичко дюкянче за вестници, цигари и кафе. Било брънка от верига - такива имало вече из цяла България. И на кого е веригата?

- Казват, че била на Пеевски - обясни продавачката.

Отново като в приказката за хитрия котарак... Само че тук истината ми я разясниха знаещи: Пеевски щял да напълни България с такива магазинчета, за да наложи своя монопол не само върху разпространението на вестници, а и върху продажбата на цигари.

Той ще си наложи монопола, а в това време държавната Комисия за защита на конкуренцията ще си получава заплатките и ще си затваря очичките - който е на власт, той държи и Комисията, затова е без конкуренция.

Още служебното правителство взе решение парите на големите държавни фирми и дружества да не се влагат в една банка - банката на Цветан Василев. Правителството на Орешарски уж подкрепя тази мярка, но не си мърда особено пръста за първите сто дни. Самият премиер, премиерът на конци, измънка нещо по въпроса: че това било процес, който не ставал изведнъж - трябвало да минат поне шест месеца... А след шестте месеца може би ще дадат на банката и нов гратисен период.

През който период банкерът Василев да придобие с държавните пари още вестници, още сайтове, радиа и телевизии... И футболни отбори, и политически партии... А накрая - и цялата държава.

Така хитрите котараци ще се чувстват удобно в чизмите и в имотите си, а ние - милионите мишлета, ще се чудим какви приказки да разказваме на децата си, когато ни попитат как олигархията завзе държавата ни.

Мишле ВЕШИМ