Свободата днес и тук 30 Ноември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Продуцент, Държавна сигурност

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Зорница Стоилова, http://www.capital.bg

Изследователски екип открехна филмовите архиви на службите. Те ни казват толкова за миналото, колкото и за настоящето

 

Пишещата машина трака силно. На места почти заглушава гласовете на следователя и разпитвания. В кадър е брадатият поет Петър Манолов, секретар на Независимото дружество на правата на човека. Годината е 1989. Денят - 25-ият след началото на неговата гладна стачка. Разпитват го за антидържавна дейност. В центъра на разговора е поезията му, заклеймена на партийни събрания и с кампания в "Работническо дело".

"Кое битие имате предвид", пита офицерът на държавна сигурност.

"Ами, социалното битие", уточнява Петър Манолов.

"У нас или в чужбина", настоява следователят.

"Аз не ги деля..."

Записът от разпита за измеренията на битието достига до нас благодарение на случайността. Но и на наблюдателността на изследователите Диана Иванова и Весела Ножарова, които по време на своята работа по друг проект се натъкват на железни кутии с филми в централния архив на комисията по досиетата в Банкя. До този момент публиката не предполага, че там се съхраняват над 1000 филма с документални кадри, поръчани, заснети и използвани за целите на Държавна сигурност.

На втората прожекция на три откъса от "Непознатите филмови архиви на ДС" в залата присъстват Петър Манолов и неговото семейство. Една част от публиката е твърде млада, за да си спомня кой е той. Други пък разпознават лицето на следователя от видеото. Актуален герой на прехода. Бившият директор на Националната следствена служба Ангел Александров, (не)случайно и същият, който предложи Делян Пеевски за следовател през 2005 г. и му проправи пътека към властта. 

Както би се изразил Петър Манолов: "Все едни весели, демократични неща." Тези думи той изрича, когато си спомня как подменят членовете на Независимото дружество за правата на човека с други, удобни за партията. Как не го пускат в централата на СДС, след като се връща от Париж, където е прекарал две години в изгнание. И въобще по повод живота си в изолация и забрава след промените. "Затова има демокрация, за да си ги говорим тия веселушки", казва без горчивина Манолов, който притежава достолепността на Хемингуей. Но се смущава от аплодисментите след прожекцията, с които публиката го поздравява заради поведението му по време на разпита. За следователя Ангел Александров поетът пази от същия деликатен сарказъм, който оцветява разговора им преди 25 години: "Даде ми 5 лева за влака тогава, може би му ги дължа."   

Репликата-реакция, която остава у Диана Иванова след първите две прожекции на филмовите архиви на ДС пред публика, е: "Ето, ние знаем имената на недостойните, но не знаем имената на достойните." Според нея това обяснява времето, в което живеем. Цинизмът, с който сме израснали. А също и че миналото всъщност е настояще. "В нас има един патос: да оставим миналото да си почива, да вървим напред, но постоянно виждаме как то се връща по един ироничен и дори вулгарен начин", казва тя.  

Тъкмо това е и една от причините Диана Иванова и Весела Ножарова да побързат да споделят откритието си с публиката. Идеята е да проверят има ли обществен интерес към тези документални кадри. Какво говорят тези филми? Какви реакции предизвикват? Какво още искаме да разберем? Градусът на първите две прожекции демонстрира, че гладът за знание по темата е голям. И че хората са готови да търсят заедно начини да се побърза с дигитализацията на тези видеоархиви. "Мисля, че има някаква много голяма промяна след протестите. Въобще след лятото. Има едно ново желание да разбереш връзките на историята, как онова минало наистина определя настоящето", споделя Диана Иванова. 

Как откриват филмите 

Изследователският екип Диана Иванова и Весела Ножарова се натъква на филмовия архив на Държавна сигурност, докато работи по проекта за създаване на музей на Държавна сигурност по идея на сменения наскоро директор на държавния архив Мартин Иванов (какъв е този проект и какво се случва с него - виж карето). Търсейки материали, при случайни снимки в централния архив в Банкя те намират железните кутии с 35-милиметровите филми. Оказва се, че тези видеодокументи се събират в комисията по досиетата едва от 2011 г., откакто съществува архивът в Банкя. Там изпращат своите архивни кадри окръжните управления на МВР и академията в Симеоново. Вече има над 1000 филма, но много малка част от тях са описани и каталогизирани. Филмите са на различни носители, като 800 от тях са на 35-милиметрова лента.

Диана Иванова и Весела Ножарова преглеждат около 20 филма, от които избират три, които им се струват най-интересни. Откъсите, които излъчват, са на два разпита - на Петър Манолов от 1989 г. и на семейство Попови, което получава идеологически инструктаж, преди да замине за Германия през 1983 г. Третият е учебен филм на академията на МВР за разследвана терористична група по време на "възродителния" процес.

Какво снима ДС

В хода на работата си двете изследователки научават, че Държавна сигурност е щедър продуцент, не пести ресурси, за да филмира своята дейност. Затова има няколко вида продукция, разпределена в различни звена. Така например учебните филми за кадрите на ДС са се произвеждали от киноинститута към Висшата специализирана школа "Георги Димитров". Те са представлявали своеобразно ръководство за агентурата. Учели са студентите в Симеоново как да вербуват, как да разпитват. Правели са се възстановки на знакови дела, но не с актьори, а с оперативни работници. Създавани са в периода от 60-те до 90-те години. Към момента според сайта на комисията по досиетата на електронен носител са качени около 25 подобни учебни филма. 

Другият тип запазени видеодокументи са разпити и следствени дела, филмирани от Главно следствено управление. Те не са филми с начало и край, а по-скоро документални отрязъци. Започват да се снимат, след като през 70-те години се внасят промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, според които видеозапис със знанието на разпитвания има процесуална стойност в съда. Повече от тези филми достигат до нас днес, тъй като са били снимани на видео и съответно дигитализирането им се е случило по-лесно. Комисията по досиетата е описала и каталогизирала вече много материали от разпитите и пресконференциите по делото с атената срещу папата например, разпитите на Тодор Живков след промените и др. Диана Иванова разказва, че сред изгледаните около 20 филма ги впечатляват тъкмо разпитите. "При тях има една оригинална документална атмосфера, която веднага се усеща. Тези филми не са правени за публично показване, само за вътрешна консумация и затова човек гледа на тях по друг начин. Може наистина да помирише времето", отбелязва тя. 

Не по-малко интересна е историята на друго филмово звено, служило на целите на Държавна сигурност - редакция "Лъч" на Българската национална телевизия. Тя е създадена в началото на 70-те години със споразумение между МВР и БНТ. Била е част от дирекция "Публицистика" на телевизията, но е била на подчинение на VII управление, т.нар. Централно информационно-организационно управление (ЦИОУ). Идентична редакция е имало и в Българското национално радио, която се е наричала "Полюси". 

"В "Лъч" работеха около 30 души, но само 5 бяхме офицери от Държавна сигурност. Другите бяха обикновени журналисти", разказва пред "Капитал" о.р. полк. Продан Проданов, който е в екипа на редакцията през 80-те години. "Когато нещо се случи и решават да го пазят в тайна, но все пак трябва нещо да се покаже, ние бяхме трансмисията. На офицерите казваха какво трябва да се каже и ние имахме за задача да измислим съдържание, от което да дадем 30 секунди на новините. А след това правехме филми", спомня си той. По това време редакция "Лъч" разполага с най-модерната снимачна техника и луксозен бус "Фолксваген". Имат и стаи в сградата на МВР, но не ходят на работа в управлението. "Никой от нас не се е криел, че работи в ДС. Ние бяхме в това управление, което беше малко по-отворено към структурите на обществото. Няма нещо, което да сме произвели и да не е излъчено. Но внимавахме нещо, което представлява държавна тайна, да не излезе", казва о.р. полк. Проданов. Така например всичко излъчено по телевизията за "възродителния" процес или за делото по атентата срещу папата е било продукция на "Лъч". Техните екипи са били пращани по граничните застави в случаите на нелегално преминаващи границата чужденци. Документалните криминални филми от това време също са дело на "Лъч". Но те са произвеждали и материали, които не са имали отношение към дейността на ДС. Така например имат рубрики с правни съвети ("Човекът и законът") или такива за безопасност на движението ("Хора на път"). "Редакция "Лъч" си я представете като всяка друга редакция", добавя о.р.полк. Проданов.  

"Лъч" е закрита след промените, по времето, когато Асен Агов е директор на телевизията, и преминава към пресцентъра на МВР, който преди това се нарича отдел "Пропаганда". Архивът с продукцията им обаче остава в БНТ.  Как ще ги гледаме

Макар и откритите прожекции "Непознатите архиви на ДС" да показаха, че е налице обществен интерес за дигитализирането на тази видеоистория, това едва ли ще се случва с бързината, с която ни се иска. Въпреки че в комисията по досиетата процесът на дигитализация не е спирал, тя не разполага нито със средства, нито с техника да прехвърли на електронен носител някои от по-старите материали. А и никой не знае още колко години живот имат старите ленти. Има и други неизяснени въпроси, с които комисията тепърва ще се сблъсква, по настояване на публиката да осигури достъп до тези филми. Така например не е уточнено кой държи правата върху тези филми. Има го и казуса със защитата на личните данни на хората, които са в ролята на разпитвани в материалите на ГСУ. "Тези хора веднъж са били жертви на режима и ако искаме втори път да ги превърнем в обект на внимание, би трябвало да се изисква тяхното съгласие", отбелязва Диана Иванова. Те са имали официалното разрешение на комисията да излъчат трите откъса, но на своя лична отговорност, докато въпросът остава неизяснен. 

Целта на авторите на проекта оттук нататък е да окуражат и други изследователи да използват видеоархива. Да формират по-голям екип, който да продължи работата. Идеята им е да организират още филмови семинари, да гледат нов материал, да го обсъждат публично, да добавят нови гледни точки. Да се създаде необходимият контекст, в който тези видеоархиви да бъдат четени и разбирани. Защото голямата тема какво правим със спомените си тепърва ще става важна.
 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional