Васил Георгиев, писател: Отвратителните не могат да измислят достоверни компромати срещу студентите

Васил Георгиев е доктор по право,  адвокат и писател. Автор е на два сборника с разкази "Будистки плаж" и "Деград", а през април излезе и първият му роман "Апарат". Той беше и един от участниците в акцията за прескачане на загражденията пред парламента през лятото. С него разговаряме за студентската окупация и протеста.

Приключи ли някакъв етап от протеста срещу правителството на Пламен Орешарски или действията на студентите са по-скоро продължение на шествията?

- Протестът придоби своя образ, какъвто до този момент неуспешно опитваха да вдъхновят както протестиращите, така и Реформаторският блок. Това е новото. Вероятно студентите ще обогатят протеста и с нови искания, които ще са продължение на тези, с които протестът излизаше на улицата през последните месеци. Тъй като тези искания са насочени към бъдещето на хората в България, те звучат много по-убедително, искрено и провокиращо, когато за отправени от тези, на които принадлежи това бъдеще.

Какво ви прави впечатление в акцията на студентите? 

- Прави впечатление как акцията набира сила и привлича нови хора към идеята. Има потенциал да обърне посоката на протеста към неговата ескалация. Само така протестът може да започне процес, който да постави началото на промяната в България.

Студентите трудно могат да бъдат атакувани морално, но забелязваме, че медийната машина се е задействала отново. Може ли това да им се отрази?

- През последните 25 години България никога не е имала толкова лоша медийна среда. Като качество тя е по-ниска и от тази преди това. Собствеността върху медиите е само един от факторите за това, но важен – смрадливата машина на отвратителните е почти непобедима и това със сигурност се отразява на всеки от нас.

В случая със студентите това не е точно така. Защото отвратителните не могат да измислят някакви достоверно звучащи компромати срещу студентите. Освен това смрадливите медии на отвратителните знаят, че ако атакуват прекалено остро студентите, ще настроят срещу себе си част от своите читатели, които инстинктивно проектират своите родителски инстинкти върху младите хора. Затова студентите за разлика от другите протестиращи са по-скоро неуязвими за смрадливите медии на отвратителните.

 Какви са вашите очаквания, как ще се развият събитията?

- Аз съм песимист за бъдещето на България, но от няколко  месеца виждам някаква надежда в този песимизъм. Тя е малко наивна и е свързана с това българите да изгонят четирите парламентарни партии от политическия живот. Но това е само началото на промяната, защото предизвикателствата – демографски, културни, енергийни и социални, с които трябва да се справим в следващите 40-50 години, са толкова големи, че нямаме никакъв друг избор, освен гражданите да вземат властта незабавно. Положението е такова, че не съм убеден доколко демократичната процедура, с която това става, няма да доведе нещата до фатално закъснение. Но тя е единствената, която може да легитимира смяната на системата и разправата с олигархията.  

Може ли да направите паралел между протестите от 1997 г. и сега. Тогава сте били студент.

- Проблемът със студентските акции идва от едно недобре прието разбиране в началото на 80-те за автономията на висшите учебни заведения. Автономията се използва от комунистите като съзнателно отдалечаване на университета от социалната действителност, неучастие в социалните и политически спорове и по този начин в принизяване на мисията му на център на духовността и разума. Това позволи на комунистите да обвиняват всяка обществена активност на студентите (която естествено не е в тяхна полза), за политическа, тоест, неуместна, неморална и противозаконна.  За съжаление това се отрази на качеството на гражданите, които излизат от университетите. Чест прави на тези студенти, които се опитват да променят това сега. 

Със своето участие сега, студентите, накрая оформиха трите стълба, на които стъпваше както протестът през 1997 г., така и тези през 1990 и 1991 – политическа организация, граждани и студенти, които, без да са зависими един от друг, преследват едни и същи цели със сходни, но донякъде различаващи се в конкретиката действия. Разликата е, че тогава злото – мафията и Държавна сигурност, бяха много по-прикрити. Сега имаме срещу себе си един враг, който е преял от власт и пари, който вижда своя край, но вече е толкова пораснал, че не може да се скрие. И затова сега му е времето да бъде наказан.  

Прави ли ви впечатление, че почти никой от правителството не е коментирал случващото (разговорът беше преди изявлението на вицепремиера Зинаида Златанова, че правителството не коментира студентската акция, защото исканията били политически)?

- Хората в правителството с малки изключения са наемници – хора без кауза, без мнение, без право на самостоятелна инициатива. Засега силите на злото и машината за компромати използват по-нископлатените наемници - подопечния си криминалитет. На пръв поглед го използват по възможно най-жалкия начин, но целта им е да всеят страх сред студентите, защото това е максимумът, който могат да постигнат.

Нямат друг избор - морално несравнимо е да изправят някой министър или друг публичен фигурант срещу младите хора и от това няма да има някаква смислена поза. Затова насаждат умерен страх, като последна барикада, която да осуети достъпа до разложените им позиции. 

Как оценявате решението на Академичния съвет на Софийския университет?

- Очаквано. Внимателният прочит на декларацията показва, че Академичният съвет, освен че подкрепи протеста, остави решението за оттегляне на окупацията в самите студенти. Обратното – една подкрепа към окупацията щеше да отвори вратата за подобни действия и в бъдеще, от най-различни групи. Не на последно място, окупацията е символичен акт, чийто знак няма да е толкова силен, ако подкрепата е от всички страни. 
 

Вие сте завършили юридическия факултет - активни ли бяха студентите преди и включват ли се сега?

- Моето поколение като че повече вярваше в илюзиите. Затова и малко приятели от 1997 г. виждам сега, повечето са се потопили в апатията на скептицизма. Що се отнася до юридическия факултет, той никога не е бил особено активен, защото в него процентът отличници и кариеристи е по-голям. Това са хора, загрижени предимно за себе си. Никой в този факултет не им е обяснил, че правото не може да съществува самостоятелно, без да се има предвид моралната ситуация, в която се намира юристът.

Истинският правник трябва да може да прави морални оценки, а не само да прилага правни норми към фактическата ситуация. В практиката има много случаи, в които на юриста се налага да защитава чужди тези. Но той не трябва никога да забравя собствената си позиция, макар да е длъжен да не я проявява. Ако няма морален ориентир, юристът много лесно се превръща в обикновен наемник на мафията. Предполагам, че и сега най-активни са журналистите, филолозите, историците и НАТФИЗ, а юристите са някъде накрая.